Иван Горев – докторът треньор!

„Доктор Горев” или пък „тренер”? Както и да се обърнем към Иван Горев, няма да сбъркаме. Той е поредното доказателство за всеобхватността на Националната аматьорска лига по баскетбол и за уникалността на нейните членове. Общопрактикуващ лекар по професия от една страна, а от друга – баскетболен треньор. Какво е общото ли? Професионализмът и страстта, с които Иван Горев подхожда и към двете начинания, а постиженията му го доказват. През октомври тази година той стана най-младият носител на наградата „Лекар на годината” на пловдивската регионална организация на Българския лекарски съюз (БЛС). Наред с това обаче като треньор на отбора на Атлетик 95 Куклен триумфира с титлата в трета дивизия от първенството на НАЛБ за сезон 2016/2017. Състезател, треньор и член на Дисциплинарната комисия към НАЛБ. Разговаряме с Иван Горев – за успехите, за медицината и баскетбола, и как всъщност се съчетават две толкова различни дейности.

Здравейте, доктор Горев! Преди малко повече от месец бяхте отличен с наградата „Лекар на годината 2017” от районната лекарска колегия в Пловдив. Ще ни разкажете ли малко повече за приза и какво означава той за Вас?

Наградата се дава за млад лекар в първичната медицинска помощ от регионалната организация на БЛС Пловдив. Наистина означава много, защото е признание от колегите. В същото време е и едно предизвикателство, един ангажимент, който ме мотивира да се старая и занапред да се представям на същото добро ниво.

Как избрахте медицината за свое призвание?

По стъпките и примера на майка ми, която също е лекар. Клиширано е да кажа, че от дете искам да се занимавам с медицина, но да – това е така. В семейство и около семейство на лекар винаги се намират и други добри примери, които да те вдъхновят в тази посока.

В общата медицина има доста обширно поле за изява на млади и перспективни лекари, какъвто очевидно сте и Вие. В тази връзка защо избрахте да практикувате именно в малкото градче Куклен, а не се възползвахте от възможностите на големите градове или пък чужбина?

Аз съм от Куклен, вероятно знаете, че той наброява около 5-6000 души. Съответно всички се познаваме и на мен ми беше сравнително лесно да вникна в ежедневието на пациентите си, което е изключително важно в общата медицина. Малкото населено място от своя страна предлага чисто професионално повече предизвикателства за един млад лекар и го „обучава” по-бързо.

Говорейки за Куклен, няма как да не споменем и Вашето второ амплоа, в което също сте доста успешен. Треньор сте на мъжкия баскетболен отбор на града – Атлетик 95, който се състезава в първенството на Националната аматьорска лига по баскетбол и вече втори сезон се представя впечатляващо. Как се съвместяват две толкова различни дейности?

Понякога е малко трудно, но с ентусиазъм всичко се постига. Ежедневните предизвикателства, които ми предлагат и двете поприща, ме държат тонизиран и не ми позволяват да се отклонявам от сериозността на начинанията. Тук може би е мястото да благодаря на всички свои близки и особено на жена ми за търпението и разбирането, което проявяват и да се извиня на всички близки на момчетата от отбора за лишенията, които се налага да търпят понякога – те са „в името на играта“!

А кога беше първата Ви среща с баскетбола? А с НАЛБ?

Още от дете се познавам с баскетбола. Дължа това на дядо ми, който беше треньор. За първи път за НАЛБ научих от социалните мрежи и нямах търпение да се срещна лично с начинанието. На първия турнир в Южна България, на който участвахме с отбора, се уверихме, че нивото на лигата е много високо и организацията е перфектна. Закономерно дойде и първият сезон в НАЛБ, в който след много възходи, падения и пак възходи, но след много труд от страна на целия отбор, извоювахме първата титла на трета дивизия.

В блиц-интервю за уебсайта на НАЛБ преди време споделяте, че лигата е на много високо ниво и нямате никакви организационни забележки. На същото мнение ли сте и днес година и половина по-късно, след многобройните мачове и разбира се шампионската титла в трета дивизия от сезон 2016/2017?

Разбира се! Ние ненапразно всеки уикенд изминаваме по 300 километра, не че няма къде да играем в Южна България. Просто предизвикателството “НАЛБ” е далеч по-голямо и сериозно!

Наближават едни от най-светлите празници – Коледните. Какво бихте пожелали на себе си, на отбора си, а и на всички в НАЛБ?

Банално е, но най-вече здраве. На отбора повече търпение, за да постигне по-големи успехи, а на всички в НАЛБ весели празници, повече радост на терена и в семействата им!

Един материал на Теодора Славова.