Сезон 2016/2017 през очите на Радослав Йорданов

Радослав ЙордановОт Националната аматьорска лига по баскетбол официално даваме трибуна на всеки желаещ участник или фен, който иска да разкаже за изживяванията си в НАЛБ през завършващия сезон 2016/2017.

Сезонът беше дълъг, интригуващ, повече от успешен и несъмнено предизвика невероятни положителни емоции у всеки, който се докосна до магията на НАЛБ.

Такъв е примерът и с Радослав Йорданов от Волтрон, който ни изпрати своите редове във връзка с наближаващия край на сезон 2016/2017 в Националната аматьорска лига по баскетбол.

Ще се радваме още много състезатели да споделят впечатленията си от участието си в НАЛБ. За целта просто ни изпращайте материалите си на имейл us_nalb@abv.bg. А сега на вашето внимание представяме емоциите на Радослав Йорданов:

Волтрон – започнахме “приключението” си през есента на 2016 година или по-точно в началото на сезона в НАЛБ. Не знаехме какво ще се случи, докъде и как ще стигнем, но знаехме, че сме се озовали там, където искахме да бъдем. Всички се познаваме отдавна и се чувствахме добре един с друг, сплотени, но определено за последните седем-осем месеца изкачихме големи върхове не само в баскетбола, а и в чисто приятелските си отношения. Аз имах определени очаквания към отбора ни, но в пъти повече бях критичен и взискателен към себе си. Към днешна дата мога да кажа, че съм еднакво удовлетворен и от личните си постижения, и от това, което направихме заедно със съотборниците ми. А ако погледнем нещата реално – едното не би било възможно без другото.

Това, което харесвам в отбора ни е колоритът. Всеки един от нас е изключително различен, уникален сам по себе си. Всеки дава своя принос за победите ни и всеки помага на отбора не само чрез баскетболните си умения, а с невероятни личностни качества. Определено обаче това, което правим не се дължи само на труда ни. Това, без което нямаше да се справим, е подкрепата на семействата и приятелите ни. Лично за себе си бих казал, че всички тези прекрасни, усмихнати хора, които виждах на скамейките по времето на всеки един мач, бяха за мен опората, от която се нуждая още откакто започнах да се занимавам с баскетбол. Интересното е, че с всички тези хора, плюс екипа на НАЛБ, станахме един добре работещ колектив, в който всеки дава малко, а взима много. Имахме трудности, които преодолявахме заедно и които днес виждаме като нещо градивно. Постигнахме успехите си, заради тези трудности, заради амбициите ни, желанието ни за победа и най-вече заради любовта ни към баскетбола.

Сезонът вече приключва и се чувствам безкрайно благодарен и мотивиран, и знам, че това, което наистина е важно за нас е не победата, важно е преживяването. Не само игровото време и статистиките, а и времето в съблекалните, загрявките и тренировките ни. Знам, че някой ден ще се радваме не на купите и наградите, а на спомените, усмивките и приятелството ни. Знам, че важно за нас е не мястото ни в класациите, важно е, че правим заедно това, което обичаме, и че го правим като семейство. Разбира се, за някои неща съжалявам. Може би това, че получих контузия в процес на тренировки малко ме изяжда отвътре. Фактът, че не можех да помагам и защитавам отбора си на финалите също, но знам, че това всичко е част от някакъв план, който Господ иска да следвам. Радвам се, че бях част от този отбор, че семейството ми можеше да ме гледа в цветовете на Волтрон и да се радва, че аз малко по малко сбъдвам мечтите си. Истината е, че затова играя баскетбол – за семейството си и за любовта към играта.