Доста хора твърдят, че никога няма да се оправим. Вероятно с пълно право. Вчера станах свидетел, а всъщност и участник, на една интересна, но и до болка позната история по българското Черноморие. Оставяш си автомобила на някакъв паркинг някъде в нищото. Съвсем от нищото с бодра стъпка пристига някакъв човечец, който доста любезно ти обяснява, че паркингът е платен (подобни табели, разбира се, няма никъде). На всички възможни въпроси човечецът отговаря с: „Така ми нареди шефът.“ Доста склонен съм да вярвам, че това е истина.
Питаш го какъв документ ще ти даде за тези 2 или 5 лева, които иска, а той те уверява, че ще даде цяла квитанция (каквато можеш да получиш от първата книжарница, заедно и с предложената услуга (наглеждане), но на доста по-ниска цена). Питаш го той какво ти предлага за тези 2 или 5 лева, а той ти отговаря, че ще ти наглежда автомобила и ще следи да не стане нещо с него.
Питаш го как по-точно поема отговорност за автомобила с тази квитанция, а той ти отговаря: „Че то какво може да стане в крайна сметка?!“. Обясняваш му, че искаш касова бележка, а той ти казва, че ще пита шефа си. Пращаш го да пита, а той ти казва, че в момента го няма.
Питаш го какво ще стане, ако сложиш една бариера пред паркинга и ти събираш по 2 лева, за да могат автомобилите да стигнат до „неговия“ паркинг. Той вече показва разбиране (сигурно породено от притеснение, че „ще му изядеш хляба“) и обяснява, че „така е по цялото Черноморие и всеки гледа да излъже по някакъв начин“ (тук може би „Черноморие“ е олицетворение на „държава“ в определен период от годината).
Но човекът вероятно не е виновен. Той е продукт на едно друго време. Сега трудно връзва двата края и се занимава с подобни престижни дейности. Ти му даваш 2 или 5 лева и повече не ти се занимава. Знаеш, че ако си оставиш автомобила извън паркинга е доста възможно да забележиш щети по возилото си след като се върнеш от плажа.
Всички разбираме, че ни лъжат най-нагло, но в същото време се примиряваме, плащаме необходимата сума и повече не се занимаваме. Който дойде след нас, да му мисли. Същото нещо е в пълна сила за тоалетни, пред които някоя лелка събира по 50 стотинки или левче (и тук въпросът не е в точната сума, а в принципността). Същото нещо важи и за оборотните чичковци, които пазят паркоместа с пълни туби с вода или с каквото и да е.
Никой не прави нищо и гледа само как да „спаси“ себе си. Съществува и сериозна доза страх, че „тия хора може би са силни“ и няма смисъл да се „набиваш между шамарите“… Припомняме си и че неслучайно само в България има „мъдрост“, че преклонена главица сабя не я сече… Казваш си и че няма смисъл, защото надали нещо ще се промени, тъй като все повече вярваш, че „никога няма да се оправим“.
Стане ли твърде силна тази вяра, то по-добър изход от Терминал 2 надали има. А дотогава е добре да не бъдеш съучастник. Сигналът за конкретния паркинг е подаден. Може би изобщо няма да има реакция, но поне няма да имам угризения…
https://ureport.bg/28529/2014/08/12/300-dumi/apatiya-strah-primirenie-printsipnost