Треньорът на София Хилс-Спорт Вижън Емил Тодоров даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. София Хилс-Спорт Вижън е един от новите отбори в първенството на НАЛБ през настоящия сезон, като с течение на кампанията тимът показва драстично израстване и може да се похвали с пет победи в дебютната си година в Четвърта дивизия. Тодоров разкри как се е захванал с треньорската дейност в отбора, как тя рефлектира върху неговото индивидуално развитие и какви са целите пред тима.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и как се стигна до създаването на София Хилс-Спорт Вижън.
– Първи за НАЛБ научава нашият №5 – Мартин Владков. Като любител на спорта идеята за аматьорската лига веднага му допада и решава да сподели с капитана ни – Юлий Юлиев, който се превръща в основен двигател за основаването на отбора и включването му в турнира за Купата на НАЛБ. Събирането на играчи се оказва предизвикателно и той се обръща към някои от нашите общи приятели, които никога не са тренирали баскетбол и до момента представата им за спорта е била събиране с приятели веднъж-два пъти в лятото. Така се сформира баскетболен отбор, съставен до голяма степен от „небаскетболисти“. Първоначално и аз бях поканен да стана играч, но категорично отказах, защото никога преди не се бях интересувал или практикувал не само баскетбол, а изобщо отборен спорт, включващ топка.
Сегашното ми активно участие в отбора до голяма степен се дължи на късмет. Просто никой не беше разбрал, че може играч от отбора да се запише като треньор и ме помолиха да ме включат чисто документално. Когато започна турнирът за Купата реших да се появя на първия мач единствено за подкрепа, тъй като повечето от най-близките ми приятели бяха част от отбора. Това беше денят, в който за пръв път в живота си гледах баскетбол. Спомням си, че имаше забавяне на предния мач, защото се играха две продължения и това ми даде време да се запозная с правилата. И така десет минути преди първия мач на София Хилс-Спорт Вижън отворих браузъра на телефона си и научих, че на терена играят по 5 играча от отбор, точките обикновено се броят по две, също така понякога има и три точки, фаловете често се изпълняват подобно на дузпи, смените са неограничени и всякакви други любопитни факти.
Макар че този първи мач все още си остава най-тежката загуба в историята на отбора и макар че не разбирах почти нищо от случващото се на терена, атмосферата и емоцията ме грабнаха и си дадох сметка, че може да има място и за мен в цялата тази картинка. Контрастът между София Хилс и шампионите на първа дивизия Титан Пропъртис беше толкова рязък, че дори и пълен лаик може да си вземе бележка за някои от добрите практики на съперника или тоталната липса на каквато и да е практика от наша страна. „Отборна игра“ не присъстваше в речника ни и хаос цареше както на терена, така и извън него. Това, което заварих, беше една група от свободни електрони. Желанието го имаше, но липсваше спойката. Първата задача, с която се захванах като треньор, беше да контролирам смените, с единствената цел всеки да получи справедливо игрово време. След това започнах да посещавам тренировките, първоначално като зрител, но постепенно ми ставаше все по-интересно и лека-полека поех пълната тежест на треньорската свирка, с всичките ѝ отговорности.
– Отборът на София Хилс-Спорт Вижън играе своя първи сезон в първенството, като през сезон 2022/2023 се включихте в турнира за купата на НАЛБ. Макар и отборът ви все още да е доста млад се наблюдава сериозен прогрес. Какво би споделил за пътя, който изминахте дотук?
– Най-големият урок, който научихме, е че трябва да загърбим егото и да сме търпеливи. Разбрахме, че пътят към победата е постлан с множество загуби и целта и фокусът ни трябва да бъдат не към това да спечелим на всяка цена, а да играем хубав баскетбол и да се стремим към правилните решения, макар те да не носят мигновен резултат. Още след първите няколко мача от сезона си дадохме сметка, че трябва да се борим не за една позиция по-нагоре този сезон, а за това да бъдем един от по-добрите отбори през следващия. Смятам, че част от това се забелязва и при представянето ни през последните мачове. Не отстъпваме по темпа на развитие на останалите отбори в дивизията и се справяме все по-добре срещу съперници, които бяха непреодолими през първия полусезон. Имайки предвид средният профил на играч в отбора ни и това, че сме заедно за първи сезон, съм изключително доволен от напредъка, който имаме на отборно и на индивидуално ниво.
– Ти си сред малцината неиграещи треньори в НАЛБ. Каква е мотивацията ти да бъдеш треньор и не е ли неблагодарна дейност, имайки предвид, че все някой може да е недоволен от статута си и от игровото си време?
– Силно вярвам, че човек трябва да е честен със себе си и много ясно да осъзнава своята потенциална полезност във всяка една ситуация. Имайки силно желание да се включа по-активно в София Хилс-Спорт Вижън и вземайки предвид абсолютно нулевия ми опит, от самото начало ми беше ясно, че ще ми е много трудно и ще трябва да отделя неразумни количества усилия и време като за странично занимание през свободното време. Бях изправен пред дилемата дали тази работа да бъде насочена към това да изградя себе си като играч или към развитието на отбора. Спортувал съм през почти целия си осъзнат живот, но никога не съм достигал кой знае колко високо ниво. От друга страна, от години изкарвам хляба си благодарение на уменията да комуникирам, да планирам, да ръководя групи и да организирам процеси. Простата математика ме доведе до извода, че без значение колко добър играч стана, добавената стойност към отбора ще бъде в пъти по-малка в сравнение с това да помагам на останалите да напредват.
За мен треньорството се оказа една от най-благодарните дейности, с които съм се захващал някога. Мога да го раздробя в две основни направления.
На личностно ниво виждам как участието ми като треньор в НАЛБ се отразява изключително добре на развитието ми като индивид. Това да поема лидерска позиция в сфера, която ми е тотално непозната и в група, в която аз съм най-незнаещият и най-неподготвеният за тази работа, се оказа едно от най-големите предизвикателства за целия ми живот. Тук е моментът да благодаря на всички членове на отбора за огромното доверие, което демонстрираха и продължават да демонстрират към мен. Ако трябва да бъда честен, сам не бих си се доверил, когато те го направиха. Наложи ми се доста бързо да се събера, да си стъпя здраво на краката и да ръководя с увереност и размах, които изобщо не отговаряха на реалната ми компетентност. Малко над половин година по-късно ясно виждам как това ме издърпа с по 10 точки напред във всеки един аспект от живота ми. Израснах много за изключително кратък период от време и съм сигурен, че наученото ще ми служи през следващите поне 60 години. Също така, благодарение на НАЛБ направих изключително ценни приятелства, които ще ме радват за дълги години напред.
Що се отнася до останалите, имам огромната чест и привилегия да съм част от един страхотен отбор, което се дължи отчасти на късмет и отчасти на отборната култура, която изградихме и се опитваме да поддържаме на всяка цена. Нашият отбор е основан върху добра комуникация, а честността и смислените взаимоотношения са водещи ценности. Средата, която сме създали, е приятелска и градивна. Желанието на всеки един да прекара свободното си време с останалите е равносилно на любовта към играта и стремежът за баскетболно подобрение. Поради това ни е изключително лесно да работим заедно и всеки да се чувства част от цялото. Състезателният характер на спорта води до това да бушуват както позитивни, така и негативни емоции. Ще излъжа, ако кажа, че не са се получавали търкания между играчите или между мен и тях, но се старая никога да не позволявам нещо моментно да прерасне в по-сериозен проблем. Силно вярвам, че няма ситуация, която да не можем да решим заедно и конфликтът при нас просто не вирее.
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– На мен ми е изключително приятно да се занимавам с НАЛБ и това да отговарям за организационните въпроси е част от моя принос към отбора. Административните задължения във всяка една дейност обикновено са най-досадната част. Затова още от самото начало се опитвам да изграждам различни системи и процеси в отбора, които ни помагат да сме гъвкави към всеки един негов член и все пак работата да е максимално лесна за вършене. Явен пример за това е моделът ни за „вътрешно счетоводство“, с който елиминираме всички потенциални проблеми около финансовите въпроси.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Основните ни цели до края на настоящия сезон са да продължим изграждането на доверие между играчите на терена и да сведем елементарните грешки до минимум. За лятото сме планирали здрава работа и много часове, прекарани на игрището. През следващия сезон стремежът ни ще бъде да сме част от горната половина на отборите в нашата дивизия и да заслужим мястото си в плейофите. Разбира се, приоритет номер едно за София Хилс-Спорт Вижън си остава това да бъде едно семейство както на терена, така и извън баскетбола, в което всеки се радва да прекарва свободното си време с останалите.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– НАЛБ е скрит диамант, който ще продължава да играе все по-голяма роля в развитието на българския баскетбол и културата около него в следващите десетилетия. НАЛБ прави спорта изключително достъпен както за играчите, така и за публиката. За немалка част от участниците в лигата тя им позволява да не губят връзка с любимия спорт години след като за последно са играли. Има и такива като част от София Хилс-Спорт Вижън (включително и аз), които никога не биха започнали да се занимават с баскетбол без съществуването на НАЛБ.
НАЛБ също така успява да привлече публика, която професионалният баскетбол не би могъл да достигне. Съдейки по опита ми през сезона, голяма част от публиката на НАЛБ е съставена от хора, които традиционно не се вълнуват от баскетбол. Емоцията към играта е несравнима, когато на терена не са случайни имена, а са твоят син, внук, брат, половинка, приятел, колега или дори познат на твой приятел. София Хилс-Спорт Вижън е един от отборите с най-голяма редовна публика в Четвърта дивизия и виждам как хора, които за пръв път се срещнаха с баскетбола чрез нас, в момента са по-редовни от някои играчи и очакват с нетърпение следващия ни мач.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Посланието ми към участниците в НАЛБ е ангажираността им към лигата да не приключва с последния съдийски сигнал. Имаме невероятната привилегия да сме част от „ексклузивно“ общество пълно със симпатични и интересни личности. Според мен тези, които получават най-много от престоя си в НАЛБ, са хората, участващи в обществото и работещи за неговото развитие. Почти не съм намерил човек, с когото да нямаме общ език, независимо от отбора или дивизията. Това да имаш място, на което да можеш просто да отидеш, знаейки, че ще си прекараш добре и ще има с кого да размениш две приказки, е рядко срещано и се надявам повече от играчите да го оценяват и да се грижат за него.