За нас е истинско удоволствие да дадем думата на Венислав Наумов. Той е част от Националната аматьорска лига по баскетбол още от създаването на организацията през сезон 2011/2012. През сезон 2011/2012 участва в Мача на звездите на НАЛБ. В първия сезон на НАЛБ завършва и със сребърен медал от турнира за купата. През сезон 2012/2013 достига до 2 бронзови медала – от първенството и от турнира за купата на НАЛБ. През сезон 2013/2014 завършва със сребърен медал от 3х3 турнира на НАЛБ. През сезон 2015/2016 става първият състезател в историята на НАЛБ с „milestone“ и първият с трицифрен брой мачове в НАЛБ. През сезон 2016/2017 достига до нови 2 сребърни медала – от турнира на НАЛБ в Източна България и от 3х3 турнира на НАЛБ. През сезон 2017/2018 е избран за спортсмен номер едно в НАЛБ. До първия си златен медал в НАЛБ Наумов достига през сезон 2018/2019, когато ФитСпо Баскет печели турнира за купата на НАЛБ. 190-сантиметровият състезател е от участниците, които са част от НАЛБ от самото създаване на организацията до ден-днешен. Венислав Наумов е приятел на НАЛБ, а няколко години е дори част от екипа на НАЛБ. Макар и професионалното му развитие да го отвежда извън пределите на България Венислав Наумов продължава да бъде неотлъчно до ФитСпо Баскет, а усилията му несъмнено са от ключово значение за големия успех на тима в края на сезон 2018/2019. Вижте как Венислав Наумов отговори на нашите въпроси, какво го мотивира да бъде част от НАЛБ толкова години, какво означава за него триумфът в турнира за купата на НАЛБ и какви са амбициите пред тима на ФитСпо Баскет оттук нататък.
ТУК може да откриете повече информация относно първенството на НАЛБ през сезон 2019/2020.
Ето какво сподели Венислав Наумов:
Здравей! Най-напред бихме искали да поздравим теб и целия отбор на ФитСпо Баскет за отличното представяне в турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019! Използваме възможността да благодарим и за спортсменския дух, който демонстрирахте по време на участието си в НАЛБ! За нас е чест, че сте част от НАЛБ!
Представихте се отлично и в първа дивизия от първенството на НАЛБ за сезон 2018/2019, когато може би само малко опит не ви достигна, за да се включите в борбата за призовите места. Големият ви успех обаче е в турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019, когато завоювахте златните медали, демонстрирахте изключителна класа и заслужено триумфирахте. Каква е равносметката ви за сезона?
Не бих казал, че липсата на опит е нещото, което ни е попречило да се набутаме между „шамарите“ за медалите в първенството. Все пак всички момчета в отбора (изключение правя само аз) имат някакво баскетболно минало, а и все пак това ни е поредният сезон в почти един и същи състав. Основният проблем на нашия отбор, а по мои наблюдения и на повечето отбори, участващи в НАЛБ, е загубата на концентрация. Невъзможността да се изиграе един мач от началото до неговия край без да се загуби концентрация е основната причина за по-голямата част от загубите. Все пак това е проблем, който е силно изразен в професионалния спорт на много високо ниво, а при нас всичко все пак е само „От любов към играта!“, следователно считам, че това е в реда на нещата.
Относно равносметката за сезона… Няма контузени, което прави сезона успешен. Все повече се появява отборната игра, което ме навежда на мисълта, че нещата се движат в правилна посока.
Продължавате участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020, когато ще се състезавате отново в първа дивизия. Какви са очакванията ви за следващия сезон?
Очакванията ни са да стъпим на следващото стъпало от стълбата, по която се движи отборът, като се надявам това следващо стъпало да е в посока нагоре. Поредното ни участие в НАЛБ говори за едно постоянство, а както всички знаем, именно постоянството е ключът към успеха, може да не е най-бързият път, но със сигурност е сигурният.
В първенството на НАЛБ през настоящия сезон взе участие само в 1 двубой. Причината е свързана с професионалните ти ангажименти извън пределите на България. През цялата кампания обаче не спря да помагаш организационно на тима. А по време на турнира за купата на НАЛБ беше до отбора и физически, за да достигнеш до първия си златен медал в НАЛБ – 8 години след като започна участието си. Какво означава този успех за теб?
Да, така е… Професията ми ме изведе извън рамките на България, колкото и жалко да е това. Но това мое отсъствие по никакъв начин не ми пречи да се занимавам с организаторските дейности свързани с отбора. Относно физическото ми присъствие по време на мачовете за купата – според мен може и да е изиграло някаква положителна роля, поне се надявам да е така (смее се). По никакъв начин не смятам, че съм помогнал толкова на игрището чрез баскетболни умения, по простата причина, че аз нямам такива… Но определено смятам, че оказвам благоприятно психоемоционално влияние на отбора. Смятам, че успявам да успокоявам момчетата в напрегнати ситуации и да държа малко по-продължително време тяхната концентрация. Щастлив съм, че играя с тези момчета, защото те баскетбола си го могат, а аз се явявам обединяващият елемент, за да се получи хомогенна смес, която някои биха нарекли отбор. Всички от отбора са запознати доста повече от мен с играта баскетбол, но това което аз правя е да успокоя този, който прегаря и да събудя този, който спи. Другото е „лесно“, просто се играе баскетбол!
Спечелването на купата за мен е нещо логично. Успяхме да изиграем не един мач с максимална концентрация, а цял турнир. Самият факт, че успяхме да събудим отборността ни позволи да пожънем този успех. Баскетболът е спорт, който попада в графа отборни спортове. Това означава, че отборът е водещото в този спорт. Браво на всички момчета, че успяха да се настроят на една вибрация, че имаха една мотивация и че гледаха към общата цел – спечелването на купата! Самата отдаденост на всеки един от нас провокираше останалите да дават същото, а дори и повече. Играхме за нас, играхме като отбор – спечелихме купата!
Трябва да отчетем и че достигна до първия си златен медал в НАЛБ ден след като се ожени. Използваме възможността да ти пожелаем много семейно щастие още веднъж! И когато говорим за семейство, от сезон 2016/2017 се зае с организационните функции във ФитСпо Баскет, а отборът се превърна в истинско семейство. Докъде се простират амбициите ти, свързани с ФитСпо Баскет?
Благодаря ви за пожеланията! Харесва ми идеята за отбор и семейство! Даже бих казал, че може да ги намерим за синоними. Както в една връзка хората се нагаждат един към друг, израстват и се учат от многото грешки, които допускат, по същия начин е и в един отбор, с единствената разлика, че не са замесени двама души, а 12 или повече. В професионалния спорт не е задължително да харесваш съотборниците си, стига това да не ти пречи да вършиш добре работата си, няма никакъв проблем. Все пак това е твоята работа, следователно отиваш, вършиш я и се прибираш, а това дали ще си приятел с колегите си или не е съвсем друг въпрос… В аматьорския спорт това е невъзможно! Самият факт, че отиваш да правиш нещо, което правиш за удоволствие, довежда до задължителното условие, че ще го правиш с хора, с които да ти е приятно да общуваш. Да създадеш такава хомогенна група от 12 души е изключително сложно. В този ред на мисли още веднъж искам да изкажа големи благодарности към всички момчета от отбора! Момчета, благодаря ви, че имате търпението и поносимостта да извървим пътя до достигането на момента, в който може да кажем, че сме семейство – отбор! Самият факт, че спечелихме първия си трофей след толкова години, означава, че наистина сме се нагодили един към друг и сме израснали в тази насока.
Спечелването на нещо невинаги е най-трудната задача. За мен по-трудният момент е поддържането на дълго време на едно ниво… Защитата на нещото, което е спечелено, докато се печелят нови неща. Амбицията на отбора е да се затвърди като отбор, който играе добър баскетбол и е на върха в НАЛБ.
Какво ви дава НАЛБ и какво ви мотивира да сте част от организацията вече толкова години? Ти си един от състезателите, които не са пропускали нито един сезон от създаването на НАЛБ. Как се промени НАЛБ в твоите очи за цялото това време?
НАЛБ е нещо уникално само по себе си. Нещо, което обединява и позволява на редица хора да почувстват себе си по един по-различен начин, откъснати от монотонността и сивотата на нашето ежедневие. Възможността да се почувстваш част от една общност е тъй приятна и примамлива за много от нас.
Истина е, че съм част от НАЛБ от самото създаване на организацията. Бях там и помагах докато прохождаше, бях там при първите му уверени стъпки, бях там при залитането и при вършенето на пакости, глупости и идиотщини от страна на състезатели, бях там…и все още съм тук. Поклон с голямо уважение пред всички, които са отговорни да сме част от тази общност! Продължавайте да правите това, което правите, защото го правите страхотно!
Как оценявате нивото на конкуренцията в НАЛБ и конкретно в първа дивизия? А в турнира за купата?
Конкуренцията в лигата е сериозна. Сериозна е в съответните дивизии. Отборите така са стиковани и разпределени, че предлагат добри и интересни мачове. Но разликата между отделните дивизии е много голяма. Турнирът за купата е пример, с който подкрепям своите думи. Разбира се, всяко правило си има своето изключение.
Ти си първият състезател в историята на НАЛБ с „milestone“. През годините в НАЛБ имаш 1 златен, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Ти си и един от участниците в първия Мач на звездите в историята на НАЛБ. А може би най-ценното е, че постоянно разкриваш и чисто човешките си качества, като неслучайно се превърна в еталон за спортсменско поведение. През сезон 2017/2018 печелиш и анкетата за спортсмен номер едно в НАЛБ. Поведение, присъщо на истинските шампиони, защото това дали ще спечелиш или загубиш един мач не е най-важното, нали?
И да, и не. Разбира се, победата е важно нещо, както се казва – по-добре грозна победа отколкото красива загуба. Но когато става въпрос за организация за аматьорски спорт с мотото „От любов към играта!“ нещата би трябвало да са малко по-облекчени. Със сигурност никой не излиза с нагласата просто да се запоти малко през уикенда, всеки търси победата. Но приятели…ако потърсим значението на думата спорт, ще открием много определения, но едно от тях е – игра с дадени правила. Това е игра…а както знаем, игра означава извършване на дадена дейност с цел забава и създаване на положителни емоции. Затова нека просто да играем играта, наречена баскетбол, и да се забавляваме!
Какво би казал на тези, които се чудят дали да участват в НАЛБ?
Успех! Не е страшно, не боли и определено си заслужава! Чакам ви на игрището!
И за финал, какво ще пожелаеш на отборите, които продължават участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020?
Бъдете търпеливи към съотборниците си, към противника, към съдиите, към организаторите и най-вече към вас самите.