Ръководителят на Джедай Мастърс Иво Караджов даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. „Джедаите“ вече едно десетилетие се състезават в първенството, като от сезон 2016/2017 се подвизават в Трета дивизия. Караджов е един от състезателите с десет сезона в НАЛБ, като в интервюто си той говори за своето включване в лигата, присъствието си в редиците на Джедай Мастърс толкова дълго време и целите пред отбора за в бъдеще.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и съответно как се стигна до създаването на отбора на Джедай Мастърс, който играе своя десети сезон в НАЛБ.
– Отборът е създаден през сезон 2011/2012, а аз се включих през следващия – 2012/2013. Васил Колев, с когото се познаваме от деца и който вече играеше за отбора, ме покани на една тренировка и оттам тръгна всичко. През тези два сезона играхме в други аматьорски лиги. Историята за създаването на отбора могат да разкажат най-добре Владо Миков и Петър Цачев.
След разпадането на лигата, в която играехме, търсихме къде да се включим и Петър Цачев ни записа в НАЛБ. Дотогава лично аз нямах никакви наблюдения и по-скоро за мен беше важно да играем, а и все още не се бях ангажирал с никакви организационни дейности. Доколкото си спомням в сезона, в който се включихме, се включиха доста допълнителни отбори именно поради същата причина. По онова време сякаш другите лиги не успяха да се задържат и да поддържат стабилни организации. С годините се видя, че НАЛБ държи високо ниво и поддържа голям брой отбори, което е силен показател за качеството.
– Както вече стана дума, и отборът на Джедай Мастърс, и ти сте в НАЛБ вече 10 сезона. Участвате от сезон 2014/2015, а от сезон 2016/2017, когато е дадено началото на Трета дивизия, сте неизменна част именно от тази дивизия. Какво би споделил за целия този път, който извървяхте дотук?
– Почти всеки наш сезон е белязан по някакъв уникален и запомнящ се начин според мен. Имали сме добри и лоши моменти, както и емоции от всякакъв характер. Доста често не ни стигаше малко, понякога и много. Трета дивизия е доста коварна, тъй като има много добри отбори, които без проблем могат да играят във Втора, а има и нови отбори, които така или иначе започват от Чевтърта, като впоследствие я печелят убедително и гонят победа в Трета.
– През годините успяхте да изградите колектив, при който няма почти никакво текучество и независимо дали побеждавате или губите, отборът изглежда сплотен и позитивно настроен. Колко важна е именно тази нагласа за постоянството и духа на отбора?
– Както споменах – натрупали сме богат опит. Не само баскетболен, но и в личен план създадохме много ценни приятелства, които се надявам да продължат завинаги. Отборът мина през много препятствия, но въпреки това стремежът за игра, постоянството и вътрешните ни взаимоотношения държат този отбор жив и се надявам това да продължи докато можем. “We will ride this thing until wheels fall off and why they do we will get out and start walking.”
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Организационната дейност отнема от личното време на човек, но все пак е невъзможно един отбор да съществува без това. Като капитан и един от малкото оригинални членове на отбора съм длъжен да го правя, за да може да вървим напред. Последните 2-3 години си разпределяме някои отговорности, за да е по-леко за всички, но най-важното е момчетата да мислят само за играта и всичко останало да бъде невидимо за тях.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Завършваме сезона и правим планове за следващия. Имаме желание да участваме и ще направим всичко по силите си това да се случи. Нямаме конкретни цели. Важното е да играем, да има смисъл в това, което правим, и да се забавляваме.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Както много пъти съм казвал публично, а и не публично – организацията тук е на адски добро ниво. Нещата се случват без да има някакви спънки и чувството е, че сме част от нещо смислено и голямо. Бих казал, че в последно време (последните няколко години) обратната връзка започва да се приема все по-сериозно, което според мен е изключително важно, за което – браво. Харесват ми демократичните подходи, но и това, че има стриктни правила – трябва да има баланс, с което мисля, че НАЛБ се справя много добре.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Да продължаваме да участваме и да подкрепяме НАЛБ. Да играем на първо място за удоволствие и после всичко останало. Да поддържаме играта жива. Да проявяваме разбиране, но и да търсим разбиране. Да намираме баланс.