Любомира Петева от екипа на НАЛБ подготви специален материал във връзка с десетгодишния юбилей на организацията.
Той беше публикуван и в сайта Uspelite.bg – ТУК, а на вашето внимание представяме и пълния текст, изпратен от Любомира Петева:
„Но днес и баскетболът има един голям въпрос към нас: Какво стана с България? Защо изчезна от баскетболната карта на Европа? Често чувам думите: „Ние сме футболна нация, баскетболът няма корени у нас.” Моля? Знаете ли, че някога Балканите са се учили от нас на баскетбол? Че гърците, турците и дори югославяните са черпили с пълни шепи от нашите традиции и треньорски опит? Че сме имали играчи и специалисти на световно ниво, чиито имена са се знаели и са се произнасяли с възхищение от Cантяго до Камчатка? Хора като Любо и Гецата Панови, Ваня Войнова, Атанас Голомеев, Петкана Макавеева, Иван Гълъбов и много, много други.
Та, ние имаме такива успехи в баскетбола, каквито никога не сме имали и сигурно никога няма да имаме във футбола! Имаме европейски шампиони, медали от световни първенства и олимпиади и категорични победи над най-големите колоси в този спорт. Знаете ли, че баскетболът е бил толкова популярен у нас, че мачовете са се играели на открито на националния стадион пред пълни трибуни? Но… това е било някога.
Днес любимият баскетбол е на респиратор в реанимацията, а България е на опашката на Балканите.“
Иво Иванов, „Баскетболна елегия“
Ако преди 20 години някой беше си помислил, че нивото на баскетбола в България ще стигне до това умопомрачително състояние, едва ли щеше да се намери човек, който да го подкрепи. Спортът се развиваше с мощни темпове. Младите хора имаха възможност да изберат с какво да се занимават, имаха свободата да пътуват и да споделят опит с връстниците си от други страни.
Дали заради бума на технологии или заради сриващата се икономика на страната ни, хората днес доказано спортуват по-малко. Усложнената ситуация с COVID-19 допринася за затвърждаването на тази статистика. Затварянето на спортните зали в началото на пандемията, през месец март миналата година, уби и малкото останало желание за промяна. За щастие към днешна дата имаме свободата да посещаваме залите за спорт, но дали те не остават празни?
Това, че хората не спортуват и не ги вълнува какво се случва със спорта в България е факт и е достатъчно да проследим няколко спортни емисии на националните медии. Тъжно и дори трагично е, че на челни места в спортните сайтове не са постиженията, а лични скандали и драматични житейски случки от живота на наши и чужди спортисти.
В една такава реалност, през 2011 е създадена Националната аматьорска лига по баскетбол под мотото „От любов към играта!“. Виновник за това е Мартин Механджиев, който тогава е едва на 19 години. Неистовото му желание да се занимава с баскетбол поражда тази идея, благодарение на която през Април 2016, Балканската академия на науките и културата го удостоява с високата титла доктор хонорис кауза за огромните му усилия в областта на спортния мениджмънт.
Говорейки за НАЛБ, има няколко човека, които не бива да остават на заден план. Единият от тях е Марин Механджиев, който е съдия на международно ниво, с редица признания и силно изразена позиция относно баскетбола, доктор хонорис кауза по Психология на съдийството и рефериране на баскетболни срещи. Над 8 пъти е обявяван за най-добър съдия в България и е познат като дългогодишен председател на Съдийската колегия по баскетбол в София. В момента Марин продължава да е част от екипа на НАЛБ като съдия и лектор за разрастващия се екип.
Още един човек, който безрезервно подкрепя идеята за създаването на лигата, е Борис Данаилов от Варна, на 33 години. През 2006 година Борис Данаилов се записва в курса за баскетболни съдии, организиран от Съдийската колегия по баскетбол, след което започва да обслужва баскетболни срещи за подрастващи. В момента, Борис води курсове и семинари за всички длъжностни лица, обслужващи срещи от състезанията на НАЛБ.
Разбира се, в екипа на НАЛБ взимат участие още много хора, сред които има ученици, студенти, но и не само. Лигата дава възможност на любителите на баскетбола да играят и в същото време да бъдат част от нещо по-голямо, от каузата за спасение на този спорт. Така, неочаквано, хора, които обичат играта, се превръщат в съдии, статистици, журналисти или фотографи, за да може днес лигата да е това, което е.
Вече цели 10 години НАЛБ набира популярност и днес участниците са повече от 1000 души. Всеки сезон отборите се увеличават и желанието за участие в аматьорската лига нараства.
Според Мартин, това е така, защото много от играчите нямат стремеж да продължат да се занимават с баскетбол на професионално ниво и избират това да е тяхно хоби, докато се развиват в друга сфера.
През годините НАЛБ придобива популярност не само в София, но и в други градове на България. Хората са ентусиазирани, че могат да играят любимия си спорт. Залата винаги е препълнена и това доказва, че аматьорската лига се е превърнала в един социален феномен. За съжаление към днешна дата отборите играят без публика, имайки предвид пандемията.
Освен професионалната организация на 4 дивизии в София, лигата има редовен сезон и плейофи, турнир за купата, както и турнири в цялата страна. Нещо, с което екипът на НАЛБ се гордее изключително много са също и благотворителните баскетболни мероприятия. НАЛБ подпомага различни инициативи, дарява дрехи чрез Българския червен кръст, организира дни в подкрепа на младежи с аутизъм, разпространява книги и това са само част от допълнителните ѝ дейности.
Нереално и невъзможно е да се намери подобна спортна организация в България, която освен да развива спорта сред ученици, студенти и любители, е готова да подпомага и други каузи.
За тези хора и този екип всеки ден е щастлив, защото те правят това от сърце. Правят го от любов към играта. И докато тази любов съществува, може би баскетболът ще остане жив и един ден отново ще сме на челните класации.