Вчера, 19.04.2021 година, в сайта на баскетболен клуб Септември беше публикуван материал, от който става ясно, че председателят на НАЛБ Мартин Механджиев вече не е част от ръководството на клуба.
На вашето внимание представяме пълната информация без никаква редакторска намеса:
След като първият материал в сайта на БК Септември датира от 06.09.2017 година и е свързан с включването на Мартин Механджиев и Димитър Христов в управата на клуба (ТУК може да прочетете повече по въпроса), сега бих искал официално да обявя, че аз, Мартин Механджиев, вече не съм част от ръководството на баскетболен клуб Септември.
По-рано днес изпратих официално писмо до останалата част от ръковството на клуба, подавайки оставка и прекратявайки участието си в клуба.
За последните 1322 дни освен всичко успяхме да изградим и развием стойностна общност. Този факт, с който съм изключително горд, е и една от основните причини да желая да изясня позицията си съвсем открито. Затова на вниманието на всички представям и писмото, с което днес, 19.04.2021 година, формално прекратих взаимоотношенията си с баскетболен клуб Септември:
„Уважаеми господа,
Моля да счетете настоящото ми писмо като официално прекратяване на участието ми в баскетболен клуб Септември.
Ще използвам последното си включване формално като изпълнителен директор на баскетболен клуб Септември не за да търся конфликти, не за да обиждам, не за да псувам, не за да хвърлям сянка върху всичко положително, което се е случило, а за да благодаря.
Благодаря за възможността, която г-н Николай Спасов ми предостави през 2017 година!
Предизвикателството за мен беше огромно, тъй като исках да дам всичко от себе си в организационен план за клуба, който беше част от живота ми дълги години и като подрастващ. Помагал съм в организационен план за съществуването му и развитието и докато бях все още ученик, продължих да го правя и след това, но длъжността на изпълнителен директор беше предпоставка за нещо по-голямо. Нещо, което вярвам, че се случи.
Нескромно мога да заявя, че смятам, че абсолютно всички цели, които си поставихме в организационен план при влизането ми в клуба бяха преизпълнени още в рамките на първите няколко месеца. Като започнем от изграждането на стойностен екип, минем през емблема, уебсайт (пълен със съдържание, в това число и за историята на клуба), Фейсбук страница, онлайн активности, участие в проекти, екипировка, снимки, видеа, организиране на турнири, участие в множество други такива, създаване и развитие на отбори във всички възрастови групи, безброй други активности и стигнем до същността – в момента в клуба има десетки пъти повече деца спрямо 2017 година, когато стартирахме този амбициозен проект заедно.
Вярвам, че спомогнах да бъдат поставени изключително солидни основи в организационен план – нещото, което беше моята основна цел.
Благодаря на г-н Димитър Христов, че се отзова на поканата ми през 2017 година! Вярвам, че му помогнах да открие своята мисия в живота. Той демонстрира изключителна отдаденост и аз му пожелавам най-искрено успех за в бъдеще!
Поводът за оставката ми е свързан с негативното отношение, което усещам от ръководството на клуба. Причините са по-дълбоки и вероятно именно фактът, че споделях съвсем открито, когато нещо според мен не е както трябва доведе и до въпросното негативно отношение. Влошената комуникация, част от методите на работа и липсата на прозрачност при взимането на решения също са сред мотивите ми. Не бих желал да се асоциирам с решения, действия и поведение, които не одобрявам. Заради всичко дотук вероятно от известно време се чувствам нежелан. Имах желанието да изчакам да завърши настоящият сезон преди да взема окончателното си решение, но събитията в последно време ме накараха да вярвам, че няма нужда да изчаквам.
Бих искал да маркирам и че не съм нарушил абсолютно нито една точка от тристранното ни споразумение (тристранния договор), сключено през 2017 година. Напротив, прегледах отново абсолютно всички точки и смятам, че съм преизпълнил всяка от тях. Затова и останах изненадан как без подписването на ново споразумение (или поне развалянето на предишното) би могло да се вземе еднолично решение за каквито и да е промени. От въпросното споразумение съвсем ясно прозира и цялата ми мотивация да бъда част от ръководството на клуба – в него сам предложих и декларирах, че не желая абсолютно никакви дивиденти от клуба преди подрастващите в него да бъдат десетки пъти повече. Нещо, което на онзи етап изглеждаше утопично. Нещо, в което обаче аз вярвах безусловно. Нещо, което вече е факт. Парадоксално или не – когато е факт, аз вече явно съм излишен. Въпреки това, по никакъв начин не възнамерявам да търся отговорност на когото и да е, с което вярвам, че за пореден път ще стане кристално ясно с каква цел съм влязъл в клуба.
Немалко събития и след това затвърдиха усещането ми на нежеланост/излишност, но вярвам, че няма нужда да им отделям специално внимание.
В моята ценностна система е заложена възможността да не забравям откъде съм тръгнал и кой ми е помогнал. Затова и приех предизвикателството с баскетболен клуб Септември присърце. 3 години и половина по-късно мога спокойно да си тръгна горд и щастлив от постигнатите резултати.
Считам, че визията ни за живота винаги е била изключително различна. И докато в първите 2-3 години това беше може би полезно за клуба, то в последно време явно тези различия се превърнаха в несъвместимости. А най-логичното решение при подобни несъвместимости е да се предприеме действието, което предприемам в момента.
Отново подчертавам, че по никакъв начин не възнамерявам да търся отговорност на когото и да е за нищо, което се е случило до момента. За мен мисията, с която съм влязъл в клуба, е изпълнена. Това дали са оценени усилията, които съм положил не е нещо, което би могло да ме разочарова. Аз лично съм удовлетворен и вярвам, че резултатите са налице. А желанието ми е да останат само положителни спомени от съвместната дейност.
Съвсем не очаквайте и че ще тръгна да заплашвам, обиждам, псувам, ругая или говоря против някого, с когото сме имали и множество положителни моменти. Не смятам, че това следва да е подходът на един разумен човек. Надявам се, че не само аз споделям тези възгледи.
Пожелавам на БК Септември и всички, които са част от него под някаква форма да бъдат здрави и се надявам, че положителното развитие ще може да продължи и занапред!
Благодаря и на всички родители, деца и приятели, които спомогнаха да извървим целия този път заедно и толкова успешно!
За мен беше чест!
С уважение,
Мартин Механджиев“