На 01.07.2017 година в novjivot.info излезе интервю с Михаил Захариев, което можете да прочетете ТУК. Акцентът на разговора е възраждането на баскетбола в Кърджали, за което Захариев е една от ключовите фигури. Интервюто е дадено малко преди шампионската титла на София Хоукс, чийто ръководител и собственик е именно Михаил Захариев (който е и част от Дисциплинарната комисия към НАЛБ), във втора дивизия и непосредствено преди участието на Спорт и здраве (Кърджали) в турнира за купата на НАЛБ. Ето го и целия материал:
Искам любимата ми игра да може да става любима и на подрастващите
МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ е роден в Кърджали на 3 април 1980 г. Завършва средното си образование в ГПЧЕ „Христо Ботев“ в родния си град, след което заминава да учи в София. Магистър-инженер по специалността „Производство на мебели“. След десетгодишен опит в някои от водещите български производители създава собствена фирма за проектиране и производство на мебели.
Женен с една дъщеря, която скоро ще бъде ученичка. Майка му д-р Гергана Гогова е известен лекар, шеф на лаборатория, а баща му инженер Стоян Захариев, вече покойник, е работил дълги години в ОЦК.
Мишо е един от организаторите за провеждане на Турнир по баскетбол „Пенчо Пенчев.” Запален баскетболист, член на Националната аматьорска лига по баскетбол.
– Напомни на кърджалийци за себе си, като се появи на Турнира по баскетбол „Пенчо Пенчев”. Ти си един от организаторите, как се стигна до това състезание?
– Турнирът бе иницииран от няколко млади мъже от Кърджали. С тях преди много години сме играли заедно баскетбол. А те също са играли и с Пенчо Пенчев, който е един от най-запалените баскетболисти на своето поколение. За съжаление, ни напусна твърде млад. Амбицирани сме в негова памет да направим този турнир ежегоден и привлекателен за все повече млади хора.
Това, което аз имах възможност да направя от разстояние, бе да популяризирам събитието чрез социалните мрежи, като за краткото време, с което разполагахме, смятам, че инициативата беше подкрепена от неочаквано много хора.
– Кога се влюби в баскетбола?
– Баскетболът ме грабна още като бях на 12 години, а на 13, покрай мой близък приятел, се озовах в спортната зала „Арпезос“ като част от баскетболен клуб „Арда“. Като студент, играх в различни турнири като част от отбора на Лесотехническия институт. После прекъснах, но не спирах да се радвам на тази прекрасна игра като зрител. А От 2014 година съм в Аматьорската лига. Там се чувствам много добре – от една страна, практикувам любимата си игра, от друга – виждам колко много деца и млади хора идват на нашите мачове и как се запалват да спортуват. Няма по-хубаво от това усещане. Искам любимата ми игра да може да стане любима и на подрастващите!
– В кой клуб се състезаваш в момента?
– В момента се състезавам в Баскетболен клуб София Хоукс“, но при нужда се включвам и в някои мачове за клуб „Спорт и здраве“ в Кърджали. Това не нарушава правилата на Националната аматьорската лига по баскетбол, в която и двата отбора членуват.
– От кога съществува Националната лига в България?
– НАЛБ е създадена през 2011 г. Аз се включих през 2014 г., когато бе сформиран и „София Хоукс”. В началото нашият отбор бе най-слабият в лигата, тъй като беше съставен от напълно непознати хора. По-късно привлякохме много нови момчета и вече втори поред сезон се борим за влизане в най-силната дивизия на лигата. Мисията на НАЛБ е да привлича хора, отдадени на баскетбола, хора, които обичат да играят, и хора, които работят да популяризират играта. В НАЛБ има вече над 1000 участници. Всеки, който се е включил в НАЛБ през годините, се развива както отборно, така и индивидуално. В първенството през 2011/2012 г. участваха 6 отбора, този сезон 2016/2017 вече са 40, а за купата през 2011/2012 се бориха 3 отбора, днес са 23.
Така че мисията се изпълнява, а девизът „От любов към играта” се оправдава напълно!
– Трудно ли функционират аматьорските клубове? Как успявате да организирате първенства и турнири, без да ползвате общински или държавни отчисления и субсидии?
– Трудно се организират, особено когато федерациите, разполагащи с държавни средства, не помагат по никакъв начин, а дори напротив. Но пък много хора обичат баскетбола, развиват се професионално в други сфери и са склонни да отделят лични финанси и време, за да правят това, което обичат. Изцяло пазарен метод, който, забелязвам, че се оказва много по-устойчив. Разбира се, както казах вече, много общини подкрепят наши инициативи и покриват разходите за турнири, макар и веднъж-два пъти годишно. Чудесен пример е община Враца.
– Какво е различното във Враца?
– Всяка година, по време на Дните на Ботев, община Враца организира различни прояви, между които баскетболни турнири – за деца и юноши и за мъже. Освен местния „Ботев”, общината кани 2-3 други отбора и възлага на НАЛБ да обслужи турнирите, да подготви награди и всичко друго, свързано с разпространение и реклама. Залата винаги е пълна и събитието се отразява в местни и национални медии, което популяризира баскетбола, но прави и чудесна реклама на Враца. Ще се радваме и община Кърджали да прегърне идеята за един подобен турнир и да съдейства за развитието на баскетбола сред малки и големи.
– Какво предстои за теб и отбора ти? Планирате ли нещо в Кърджали?
– Предстои участие на Баскетболен клуб „Спорт и здраве“ в Кърджали в турнира за купата на НАЛБ, който се провежда в София, и затова аз и още 2-3 играчи ще се включим като подкрепление към кърджалийския тим.