Николай Истатков: Всичко, което правим, е за забавление и победите не са на всяка цена

213

Отборът на Роботите се затвърди като един от най-силните и постоянни в НАЛБ и неслучайно тимът има много поводи за радост и след края на сезон 2021/2022. „Роботите“ стартираха кампанията с триумф във възпоменателния турнир „Веселин Господинов“, взеха участие в Суперкупата на НАЛБ, оставайки със сребърните медали, приключиха редовния сезон в Първа дивизия на трета позиция, впоследствие грабнаха сребърните медали от шампионата, а за финал отново спечелиха турнира за купата на НАЛБ – за втори пореден път и общо трети в историята на отбора. Така от Роботите се превърнаха в един от най-титулуваните отбори в НАЛБ и вече могат да се похвалят с 3 златни и 1 сребърен медал от турнира за купата на НАЛБ, с 1 сребърен и 2 бронзови в Първа дивизия, с 2 сребърни от Суперкупата на НАЛБ и доста други. Основна заслуга за страхотното представяне на отбора несъмнено има ръководителят и треньор на тима Николай Истатков, който полага изключителни усилия, за да бъде организацията в отбора на много високо ниво. Потърсихме го, за да сподели какви са впечатленията му от изминалата кампания и какви са целите пред Роботите занапред.

– Отделил си толкова много време на отбора през всичките тези години. Разкажи как започна да се занимаваш със София Лайънс и откъде извира мотивацията ти да продължаваш да го правиш и сега с Роботите?

– Колкото и клиширано да звучи, правейки си равносметка за всичките години, през които отделям време за НАЛБ и отбора, в който участвам, очевидно е наистина „От любов към играта!“, нямам друго логично обяснение, а и любовта не е от най-логичните неща като цяло.

Както винаги има и едно „но“, и то в случая е един от най-добрите ми приятели – Валери Ассев – Робота. Реално на 15-годишна възраст започнахме да играем заедно на игрищата на НСА, заради него се изкарах по-голям и попаднах в юношите старша на НСА, а не в младша възраст, заради него направих първия си аматьорски отбор с мечтата един ден и той да играе в него и така нататък, и така нататък… Стигаме и до 2014-а, когато той ме покани в София Лайънс, всичко останало го има записано в историята на НАЛБ.

Разбира се, кулминацията на всичко това беше, когато името на отбора стана „Роботите“, така вече мечтата ми да сме в един отбор с Робота се осъществи. Общо взето, това са двете неща, които ме мотивират – любовта към играта и истинското приятелство!

– Какво научи през всички тези години в залата, плътно до своя отбор?

– През всичките тези години научих, че…не разбирам от баскетбол. Реално, очевидно се справям прилично с организацията и администрацията, но чисто баскетболно продължавам да правя детински грешки при вземането на решения от пейката. Все си казвам, сега ще седна да отделя време да се образовам, да гледам треньорски видеа и т.н., обаче време така и не остава, явно ще трябва да запиша най-накрая едно висше образование в НСА (смее се).

Тук е мястото да благодаря и на Валери Ассев, на помощник-треньора Николай Николов, на капитана Владимир Петров и на всички момчета от отбора, с които постоянно се съветвам преди и по време на мачовете, което много ми помага да взимам адекватни, доколкото ми е възможно, спортно-технически решения. Научих се също да губя, колкото и банално да звучи, научих да уважавам противниците, независимо дали ми харесва по какъв начин ни се противопоставят, научих се да споря със съдиите, за да защитавам отбора си, въпреки че не ми се отдава особено (смее се).

Научих, че за всяка загуба съм виновен АЗ, а всеки успех се дължи на добрата игра на състезателите.

Научих или по-скоро открих стотици нови приятели, което за мен е и едно от най-ценните неща на аматьорския баскетбол, а именно социалният феномен.

Научих се да се забавлявам, независимо от резултатите, разбира се, победите със сигурност ми носят повече положителни емоции.

Николай Истатков с Валери Ассев

– Не успяхте да спечелите шампионската титла в Първа дивизия, но пък за сметка на това се поздравихте с втората си поредна и общо трета Купа на НАЛБ. Какви емоции ти донесе спечеления трофей и ако трябва да избереш една от трите, то коя Купа е най-сладката за теб?

– Отборът на ФитСпо категорично беше най-стойностният и най-заслужаващ отбор, така че съвсем логично и те триумфираха като шампиони, използвам възможността да ги поздравя. Откровено си признавам, че целта и нагласата ни в плейофите беше да достигнем до финална серия с тях и да се опитаме да ги надиграем. Уви, на полуфиналите загубихме и не успяхме да осъществим плана си докрай.

Затова пък за Купата жребият отреди такава схема, че имаше шанс да достигнем финал с тях, което за моя радост и стана, без по никакъв начин да подценявам всички противници, които преодоляхме по пътя си. На финала, въпреки че противникът не беше в оптимален състав, ни беше изключително трудно, особено срещу Борис Матраков, за мен един от най-добрите състезатели в лигата, страхотен спортсмен и човек. Така че определено тазгодишната Купа ми е най-ценна, защото е спечелена срещу най-добрия отбор в лигата за последните няколко сезона.

Да, определено турнирът за Купата се превръща в любимия ни такъв, вече имаме 3 трофея, като не се самозалъгвам, това отчасти се дължи и на това, че не всички отбори са мотивирани и имат времето да участват с оглед на летните месеци. Разбира се, това не омаловажава по никакъв начин успехите ни и този сезон отново ще защитаваме вече двете Купи спечелени подред, като сме амбицирани да продължим и серията без загуба в турнира.

– Кои са плюсовете и минусите, както и каква е равносметката, която извличаш от изминалия сезон?

– Като цяло преди две години започнахме „Роботите“ почти от нулата, имаше само 4 човека останали от стария отбор, така че равносметката за изминалия сезон е, че успяхме да надградим, да сформираме ядро от основни състезатели, около които да продължаваме да изграждаме отбора. Считам, че имаме добра сплав от опитни играчи и млади момчета. Ключов трансфер за нас се оказа Боян Тенев, чиито неоспорими качества помагат много в трудните моменти, младите имат какво да научат от него.

Като минус отчитам гореописаната загуба на полуфиналите, която ни попречи да премерим сили и да си сверим часовниците с ФитСпо Баскет във финалната серия за първенството.

– Като човек с изключително голям опит в аматьорския баскетбол, ако трябва да поставиш оценка на организацията на мероприятията в НАЛБ, каква ще бъде тя?

– Организацията на НАЛБ е на много добро ниво, както винаги досега. Тази година успяхме успешно заедно да се пренесем в нова зала, което криеше немалко рискове, но нещата се случиха както трябва, а професионализмът на екипа на НАЛБ за пореден път осигури плавен преход, като дори бих казал, че сега имаме по-добри условия от предишната зала, най-вече като разположение, достъп, условия за игра и други.

– Какви са целите на Роботите занапред?

– Целите на Роботите винаги са били високи, след като преди две години се окичихме с бронзовите медали, през изминалия сезон със сребърните, логично апетитът идва с яденето, така че тази година считам, че имаме аргументите да погледнем и към шампионската титла, като разбира се си давам сметка, че това ще е изключително трудно.

Както стана дума вече в турнира за Купата ще имаме нелеката задача да защитаваме два спечелени подред трофея, както и серия от 14 мача без загуба. Като носители на Купата ще имаме и още един шанс да се изправим и премерим сили с шампионите от ФитСпо във финала за Суперкупата, като ще направим всичко възможно да добавим и това отличие във витрината си.

Така че като цяло се подготвяме за сезон, изпълнен с много предизвикателства, защото най-лесно се пада от високо. За да сме на нужното ниво и да надграждаме, трябва да работим сериозно както по отношение на селекцията, така и в тренировъчния процес.

Разбира се, завършвам с най-важното, а то е че всичко, което правим, е за забавление и победите не са на всяка цена!