Ръководителят на София Армада Николай Николов даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. През последните два сезона основателят на „танкистите“ се занимава пряко с ръководството на София Армада, след като през сезон 2021/2022 той бе лидер на Армада, който тогава триумфира в Четвърта дивизия. През настоящата кампания София Армада се състезава в Трета дивизия и разполага с баланс от 9-9 на петото място. Николов даде едно от най-обемните интервюта до момента, като в него говори за живота си преди НАЛБ, за включването си в лигата и за отборите на Армада и София Армада.
– Разкажи ни малко повече за това как се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели?
– Историята е много дълга и ще се опитам да бъда кратък, което едва ли ще ми се получи (смее се).
Лятото между седми и осми клас (далечната 2001 година) израснах много, може би с около 15 сантиметра и в часовете по физкултура се оказах много полезен в баскетболните игри. В нападение не бях от най-добрите, но овладявах много борби, а в защита правех много чадъри, може би защото бях с една глава по-висок от съучениците ми (смее се). Бързо се влюбих в играта и реших, че трябва да подходя по-сериозно и да развивам уменията си, затова отидох да се запиша да тренирам баскетбол в Славия. За съжаление шанс не ми беше даден!
Треньорът ме погледна и ме попита:
– На колко години си?
– На четиринайсет.
– Стар си! Трябвало е да дойдеш преди 6-7 години!
– Може ли поне да се включа в една тренировка, да видите какво мога?
– Няма как, много неща си изпуснал, не можеш да наваксаш!
Общо взето след този кратък „разговор“ направо си ме изгониха и стъпкаха мечтата ми. Не се отказах и започнах да играя по училищни дворове, по квартални игрища, да се самообучавам с клипове и видеа от интернет. Успях да предам любовта към играта и всичко, което бях научил през годините, на Веселин Добрев (капитан на София Армада), когото винаги съм чувствал като мой по-малък брат.
Група приятели обикаляхме игрищата и търсехме опоненти, срещу които да играем – аз, Борислав Борисов (София Армада), Веселин Добрев, Пламен Бауренски (за последно играл за Аутбрейк) и Милан Петров. Така се запознавахме и с много други любители на баскетбола, с момчетата от ЛА Бейкърс, например, се познаваме от игрите с тях в квартал Лагера. Впоследствие тази наша баскетболна петица се разпадна поради различия в характерите.
Весо и Пламен се включиха в НАЛБ през сезон 2015/2016 и реално от тях разбрах за съществуването на лигата. Весо ме привлече в лигата през сезон 2017/2018 в тогавашния отбор на Рапидо Куриери, а с Пламен се видях отново чак на финала в Четвърта дивизия през сезон 2021/2022, когато отборите на Армада и Аутбрейк се изправиха един срещу друг. Реално участието ми в НАЛБ е най-близкото до сбъдването на мечтата ми да се състезавам професионално в играта, която обичам!
– Как се стигна до създаването на Армада, а една година по-късно и на София Армада?
– Както споменах вече, първият си сезон прекарах в отбора на Рапидо Куриери. Много неща не ми бяха ясни – не знаех, че има дивизии, не знаех как се процедира с екипите (с тиксо ми лепяха „1“ на червен екип, който сам си бях намерил), не знаех каква е програмата на отбора, не можех да разбера защо Весо влиза в игра от пейката, а не е стартиращ (като капитан на София Армада и съответно стартиращ през сезон 2022/2023 прави най-силния си сезон по статистически показатели), получавах по 2-3 минути игрово време на мач и то в мачове, в които водехме с над 20 точки разлика – не се чувствах част от отбора и тихо се оттеглих.
Две години по-късно пак от квартални игри ме поканиха във възраждането на стар отбор в НАЛБ – Лъвовете. Такова чудо не бях виждал! Един човек искаше да бъде всичко! Александър Лилин беше ръководител на отбора, треньор на отбора и капитан на отбора, настояваше да играе по 40 минути всеки мач, не приемаше чужди мнения, не виждаше сигналите, които му давахме няколко човека, отказваше да направи отборна среща, за да изговорим проблемите, просто искаше той да си играе – абсолютно авторитарно управление! Седем човека напуснахме отбора в средата на сезона! За него останаха срамните страници на историята в НАЛБ от:
– 50 поредни загуби;
– загуби с по 100 точки разлика;
– най-много получени чадъри;
– най-много направени грешки;
– лош вкус в устата всеки път, когато бъде споменаван.
Единственото хубаво нещо от този мрачен сезон с Лъвовете беше запознанството ми с Александър Хаджиев и Бранимир Цветков, с които станахме приятели и с които копнеехме да се изправим срещу Лъвовете през следващия сезон. Общо взето причина за създаването на Армада е желанието ни да играем срещу Лъвовете. Последните обаче решиха, че въпреки тогавашните си 30 поредни загуби са достатъчно уверени да играят в Първа дивизия и така ни избягаха. Те увеличиха загубите си до 50 поредни, а ние спечелихме титлата в Четвърта дивизия – всичко се разви перфектно!
След като спечелихме златото в Четвърта дивизия, желаещите да станат „танкисти“ бяха много и така се стигна до създаването на София Армада. По-младите играчи от отбора продължиха с Армада в Трета дивизия и там също станаха шампиони, като се надявам този сезон да грабнат трета поредна титла – този път във Втора дивизия! Аз създадох София Армада и се състезавахме в Четвърта дивизия, където през редовния сезон постигнахме много рекорди и върхове, но за съжаление само през редовния сезон.
– Ти играеш своя шести сезон в НАЛБ, но от сезон 2021/2022 участието ти вече включва и ръководна дейност. Най-напред с Армада триумфира с титлата в четвърта дивизия и в един от може би най-драматичните финали в историята на НАЛБ. С оглед на многото желаещи да бъдат част от отбора още през следващия сезон вече дадохте началото и на София Армада, с който спечелихте редовния сезон в четвърта дивизия, а вече се състезавате в трета. Отборът на Армада пък е сред лидерите във втора дивизия. Какво би споделил за целия този път дотук?
– Финалната трета среща между Армада и Аутбрейк е един от моментите в живота ми, които ще помня цял живот! Остават 7 секунди до края на срещата, водят ни с 4 точки, Пламен Бауренски (Аутбрейк) е на фал линията да изпълнява втори наказателен удар, за да направи разликата 5 точки, от видеото се вижда как на пейката на Аутбрейк се прегръщат и вадят шампанското да празнуват. Бауренски изпуска наказателния удар, Георги Наумов (Армада) хвърля топката към капитана Димитър Любенов (Армада), който стреля много зад линията за три точки и в този момент Иван Трендафилов (Аутбрейк) му прави фал. Докато топката лети се чува сирената за край на срещата – тройка с табло и изпълнение на фал. Митко отбеляза наказателния удар и отидохме в продължение, а оттам вече знаехме, че не можем да бъдем победени – Армада шампион!
Следващия сезон го започнахме с два отбора „танкисти“. И докато Армада си повтори титлата в Трета дивизия, в София Армада допуснахме грешката да си помислим, че сме непобедими. „Танкистите“ от София Армада завършихме редовния сезон с 23 победи и само 3 загуби, в един момент имахме 19 поредни победи, Веселин Добрев, Иван Иванов, Владимир Гулев, Иля Игнатов и Георги Лазев направиха най-силните сезони в кариерите си в НАЛБ, побеждавахме с по 30-40 точки разлика, оглавявахме класациите по точки, борби и чадъри. Иван, Весо и Владо бяха в идеалната петица на дивизията, масово дабъл-дабъли и трипъл-дабъли, бях на терена до Иван Иванов, където от първо лице видях как наниза 93 точки в един мач – абсолютно всичко хвърлихме в редовния сезон!
В плейофите отидохме изтощени, на всичкото отгоре ключови играчи получиха безумни контузии – Георги Кръстев стъпил накриво навън и изкълчи глезен преди мач номер 3 с Дъ Блек Мамбас – 3 месеца не можеше да играе баскетбол. Иван в мач номер 1 се беше натровил, Иля идваше да играе с 39 градуса температура, адашът Николай Николов, на когото разчитахме да помага в защита, просто изчезна, нито отговаряше на съобщения, нито си вдигаше телефона – просто се разпаднахме и „Черните мамби“ ни елиминираха от осмото място.
В същото време Армада, които бяха завършили на пето място в редовния сезон, спечелиха титлата в Трета дивизия! Истината е, че в плейофите играта се променя, няма силни и слаби отбори, и всичко е възможно!
– През настоящия сезон със София Армада се състезавате в изключително силната и конкурентна трета дивизия. Какви са впечатленията ти до момента от шампионата? Имаш ли наблюдения и над останалите дивизии?
– Този сезон го започнахме със спомена от миналия. Казах на момчетата, че ще имаме загуби и в това няма нищо притеснително, важно е да си свършим работата в плейофите. Не започнахме добре, мисля, че бяхме с една победа и шест загуби преди да се вземем в ръце и пак да влезем в ритъм. Наистина в дивизията няма слаби отбори и всички сме горе-долу равностойни. Имахме мачове, които загубихме заради собствени грешки, имаше и мачове, в които просто ни надиграха. В същото време успяхме в най-тежкия си период да победим някои отбори, които са начело на дивизията.
Относно останалите дивизии, разбира се, следя Армада във Втора дивизия. Момчетата действат като добре смазана машина и бележат победа след победа! Надявам се да потретят титлата и от това, което наблюдавам, догодина ще се състезават в елитната Първа дивизия, което може само да ме радва.
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Безспорно талантът на играчите е важен, но без добро ръководство няма как да станеш шампион! Във военното дело е същото – колкото голяма и силна да е една армия, без генерал и щаб не може да постигне нищо! Във фирмената култура е идентично, добър началник – добри резултати, лош началник – лоши резултати! Първото и най-важно за мен беше да станем приятели на и извън терена. Измислих „Дюнер календарите“, когато след мач отиваме да направим разбор на по дюнери, бургери, ресторант и т.н.. Намираме теми и извън баскетбола, с които се забавляваме!
Още от самото начало съм се грижил за момчетата по време на мач да имат всякакви удобства, на всеки мач осигурявам води и енергийни напитки, всеки път нося ледени компреси, масажни пистолети, кинезио ленти и всичко, от което имат нужда. Опитвам се да внеса атмосфера като при професионален отбор, затова нерядко водя момчета и при кинезитерапевти и специалисти, които им помагат да постигнат по-добри резултати. Намерили сме възможности за три тренировки на седмица, като едната е задължително само за нас, а при другите две тренировки се тренира с други отбори, където можем да научим нещо ново или да приложим и изпробваме наши си отигравания.
Виждаме се и извън баскетболния терен и си помагаме един на друг, наистина станахме приятели! Скъп спомен за мен е и когато отборът дойде да ме види в болницата след втората операция, на която се наложи да се подложа. Направо нахлуха в болницата без да се съобразяват с доктори и охрана (смее се). Искам да изкажа специални благодарности на Бранимир Цветков, който ръководеше отбора близо три месеца, докато аз се възстановявах от двете операции. Справи се повече от блестящо и изведе отбора от дупката, в която беше попаднал!
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Целите ни са да се класираме за плейофите и да се представим добре в тях. Съжалявам само, че две потенциални нови попълнения не се появиха една седмица по-рано преди крайния срок на полусезона. С още двама великани по 204 сантиметра щеше да ни е много по-лесна мисията през този сезон. Иначе, бъдещето, което виждам е, че семейството на Армада най-вероятно ще се разраства. В момента в София Армада сме 17 души и отново имаме проблем, че не всеки получава игрово време, а има и още хора, които имат желание да се присъединят. Мисля, че е назрял моментът за още един отбор от „танкисти“ в Четвърта дивизия.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Организацията на НАЛБ се подобрява с всяка година! През този сезон всички мачове са започвали навреме и не е имало закъснения, програмата е много по-стегната и по-добре направена. Видео излъчването се подобри значително, нещо, от което сме изключително доволни, защото правим разбор на срещите и можем да си видим грешките. Мисля, че и културата на отборите и феновете се повиши, поне на мен ми прави впечатление, че не е имало инциденти и чистотата в залата се е подобрила. Това, което продължава да ми липсва, са конкурсите по забивки и стрелба от тройката, както и Мачове на звездите по дивизии – мисля, че би зарадвало феновете на НАЛБ.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Знаете поговорката „Спортът е здраве!“. При мен не е точно така, от спорт си докарах три операции – една за скъсани менискуси и две за дискови хернии. Посланието ми към всички участници в НАЛБ е да се вслушват в тялото си и да се пазят! Колкото повече се грижите за здравето си, толкова по-дълго ще можете да играете играта, която обичате! Бъдете живи и здрави и се забавлявайте!