За нас е истинско удоволствие да дадем думата на Борислав Михайловски. Той е част от Националната аматьорска лига по баскетбол от сезон 2015/2016. Именно тогава Михайловски създава отбора на Дюдс. Веднага след първенството през сезон 2015/2016 тимът приема името Джобтайгър Дюдс. В отделно състезание е носил името Фантом Дюдс, а в надпреварите на НАЛБ в различните краища на България – Джобтайгър Дюдс (София). Като състезател Борислав Михайловски е носил екипа и на София Хоукс, с който достига до бронзов медал от турнира на НАЛБ в Източна България. Като състезател има и 2 медала с Джобтайгър Дюдс – сребърен от турнира на НАЛБ в Северна България и бронзов от турнира за купата на НАЛБ през сезон 2018/2019. Роденият в Сливен Борислав Михайловски вече има 63 мача в НАЛБ като състезател, но несъмнено е много по-отдаден на мениджърските и треньорските си функции в Джобтайгър Дюдс. Има 2 участия в Мача на звездите на НАЛБ като треньор, а през сезон 2017/2018 е избран за един от десетимата най-добри треньори в НАЛБ в анкета сред феновете. Многократно сме изтъквали отличната организация в Джобтайгър Дюдс, за която главният виновник е именно Михайловски. Не е случаен и фактът, че през годините той се превърна в еталон за отдаденост. Той е и дългогодишен приятел на НАЛБ, който недвусмислено подкрепя и приветства развитието на организацията. Вижте как Борислав Михайловски отговори на нашите въпроси, какво го мотивира да бъде част от НАЛБ толкова години, какво означава за него бронзовият медал от турнира за купата на НАЛБ и какви са амбициите пред тима на Джобтайгър Дюдс оттук нататък.
ТУК може да откриете повече информация относно първенството на НАЛБ през сезон 2019/2020.
Ето какво сподели Борислав Михайловски:
Здравей! Най-напред бихме искали да поздравим теб и целия отбор на Джобтайгър Дюдс за отличното представяне в турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019! Използваме възможността да благодарим и за спортсменския дух, който демонстрирахте по време на участието си в НАЛБ! За нас е чест, че сте част от НАЛБ!
Представихте се на високо ниво и във втора дивизия от първенството на НАЛБ за сезон 2018/2019, но големият ви успех е в турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019, когато завоювахте бронзовите медали и демонстрирахте невероятен характер. Каква е равносметката ви за сезона?
Здравейте! Това е четвъртият ни сезон в НАЛБ и се радвам, че отборът става по-сплотен и силен. За съжаление един от нас, Петър Славков няма да е част от отбора, но пък съм сигурен, че ще намери щастие и развитие в Швеция (б.р. ТУК може да откриете интервюто с Петър Славков). За огромна радост намерихме Горан Маркович и Йоан Младенов, които чудесно се вписаха в отбора. Има върху какво да работим по отношение на дисциплината.
Продължавате участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020, когато ще се състезавате отново във втора дивизия. Какви са очакванията ви за следващия сезон?
Ще атакуваме тройката, а в плейофите и шампионската титла. Дълго се задържахме във втора дивизия в стремежа си да запазим ядрото на отбора, много мачове загубихме с по няколко точки – време е за победи и шампионски дух. Не съм приключил и със селекцията, така че всеки отбор от втора дивизия трябва да се готви за един много силен и сплотен Джобтайгър Дюдс.
Вече имаш 63 мача като състезател в НАЛБ, но несъмнено си много по-отдаден на организационните си функции в Джобтайгър Дюдс. Многократно сме изтъквали и страхотния мениджмънт на отбора, за който ти си главният виновник. Помним и прекараните десетки часове в залата през сезон 2014/2015 като зрител, за да може от сезон 2015/2016 да дадеш началото на проекта „Дюдс“. 4 години по-късно – 1 сребърен медал (от турнира на НАЛБ в Северна България), 1 бронзов (от турнира за купата на НАЛБ), много нови приятели и страхотни поводи за гордост. Докъде се простират амбициите ти?
При мен има противоречие – много бих искал да играя повече, а да менежирам по-малко, но на 48 не е лесно да извоювам повече минути на терена. Но това е основното, което ме движи – да се състезавам здраво със съотборниците си на тренировки, защото искам да играя повече минути в мачовете. Но не е лесно. От друга страна искам да създам отбор, в който играчите се доверяват един на друг, да разчитат един на друг и да си помагат на терена. Искам да разкрия най-добрите качества на всеки. И да направя Джобтайгър Дюдс шампион.
Благодарение на страхотната си отдаденост през годините успя да изградиш невероятен колектив – включително с много състезатели от драфта на НАЛБ. Особено показателен е и случаят, при който търсейки информация за предишните сезони на НАЛБ, достигаш до един от лидерите на Джобтайгър Дюдс в момента. Успя ли да изградиш ядрото на отбора, което искаш и по начина, по който искаш?
Да се запозная с Ники Иванов беше късмет, защото го направих по много сложен начин. След това се сприятелихме и сега той е един от стълбовете на отбора. В негово лице аз виждам бъдещето на треньорството в България, но и той трябва да проведе огромна битка с конюнктурата и съвестта си, за да успее. Но аз съм сигурен в неговото прекрасно бъдеще. На другия въпрос – до голяма степен текучеството е нещо, с което явно човек трябва да свикне в тази сфера. Да проучвам и търся играчи ми е интересно – освен според техническите си качества играчите се избират и по личностни характеристики. Много скандалджии напуснаха отбора, защото тук не е подходящата среда за тях. Другарството е нещо, което адмирирам и въпреки че аз самият често избухвам никога не съм злонамерен и се обръщам с протегната ръка.
Какво ви дава НАЛБ и какво ви мотивира да сте част от организацията вече толкова години? Как се промени НАЛБ в твоите очи за цялото това време?
Няма да се уморя да повтарям, че някой ден някой ще потърси сметка на “отговорните кадри” от федерацията защо толкова години не само са се правили, че НАЛБ не съществува, ами на всичкото отгоре и зад кадър подкрепят откровено подривни действия за дестабилизация на НАЛБ. И въпреки тази огромна деструктивна енергия НАЛБ не само е устойчива, но и бавно работи за повишаване на качеството на баскетбола, който се играе в лигата. Това ми дава НАЛБ – обичам да съм един от упоритите хора, които правят нещата, които обичат – както смятат, че трябва, а не както конюнктурата им предлага. Промяната за мен се състои в това, че в началото изглеждаше, че НАЛБ са няколко човека, а сега виждам постоянно нови млади хора, които променят, а и те се променят заедно с лигата. НАЛБ е социален феномен!
Как оценявате нивото на конкуренцията в НАЛБ и конкретно във втора дивизия? А в турнира за купата?
Имайки предвид, че ние ставаме все по-добри конкуренцията вече не е толкова плашеща, но това важи за моя отбор. Истината е, че със слабите възможности за професионално развитие на младите играчи в България нивото на НАЛБ се вдига. В турнира за купата нивото беше по-ниско от това в първа дивизия, но това е разбираемо, имайки предвид, че беше през отпускарския сезон.
Какво би казал на тези, които се чудят дали да участват в НАЛБ?
Каквото бих казал на всеки, който се колебае – бъди смел и рискувай! Но истината е в тренировката, не в мача.
И за финал, какво ще пожелаеш на отборите, които продължават участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020?
Пожелавам на всички да загряват и разтягат добре, за да избягват контузии, защото, повярвайте – една контузия взима за секунди това, което си градил с години. Пожелавам им да играят задружно и да знаят, че всеки прави грешки, но умните се учат от тях. Пожелавам на всички спортсменски дух, приятелски тон и раздаване на паркета!