„Има хора, които живеят ЗА баскетбола. Има и такива, които живеят ОТ баскетбола.“. Това каза Деян Веселинов в интервюто, което даде за НАЛБ наскоро. Е, сега ще представим един човек, който е доказал, че през целия си живот е отдаден на баскетбола. Не на парите, които взима от него, а на любимата си игра.
Георги Панов е капитан на Академик София в продължение на 17 години. Част от националния отбор в продължение на 13 години. Участва на 3 Олимпиади!!! Малка подробност е, че България участва общо на 4. На Олимпиадата в Рим през 1960 година е знаменосец на делегацията ни, тъй като тогава е единственият български спортист с трето участие на подобен форум. Участва на 6 европейски първенства, както и на единствената поява на България на световно. С Академик стига до финала за купата на европейските шампиони на два пъти. През 1957 става световен студентски шампион. И още много…
Още в първия кръг на НАЛБ отдадохме нужното уважение на тази изключителна личност в българския баскетбол, която както и много други, е забравена. Неслучайно и Гецата Панов стана част от кампанията ни „Забравените лица“, като награди най-полезния състезател на първия кръг в мъжкото първенство на Националната аматьорска лига по баскетбол.
Потърсихме легендата на баскетбола ни Панов, за да ни разкаже за грандиозните си успехи, за настоящата си връзка с любимата си игра, както и за впечатленията си от НАЛБ. И в интервюто, което даде за НАЛБ, г-н Панов отново доказа, че има какво да се научи от него. Вижте какво сподели той:
НАЛБ: Каква е разликата между баскетбола преди и сега?
Георги Панов: Между баскетбола преди и сега има съществена разлика! Все пак трябва да се има предвид развитието на този спорт в световен мащаб и в България. Когато говорим за NBA почти няма разлика. И преди, и сега баскетболът е много атлетичен, има известни различия в правилата (понякога например не се свирят „крачки” и „3 секунди” – в интерес на шоуто). За България са важни две основни неща – по наше време играта беше много интелигентна – с повече смислени комбинации, които импровизираха тогавашните „плеймейкъри” (Любомир Панов, Любен Дървов, Мони Гяуров, Наско Пейчински и други). Имаше много мисъл и колективизъм. Сега правилата се тълкуват различно (доста „прехвърляне” при дрибъл), повече стрелба от тройката. Нашите гардове при тези правила биха правили чудеса! Не бива да се забравя и това, че у нас играта се практикуваше от аматьори с обич към родния клуб. Треньорите бяха хора с ерудиция и култура (Божидар Такев, Димитър Митев, Людмил Катерински, Кирил Хайтов, Веселин Темков и други). Благодарение на интересния смислен баскетбол (90% от играчите бяха студенти!), публиката се радваше и аплодираше в пълните зали и игрища.
НАЛБ: Какво Ви мотивираше да се подготвяте като професионален състезател?
Георги Панов: Това, което ще кажа за мен, важи и за почти всички от нашето славно поколение. Ние бяхме пълни аматьори с професионално отношение към играта! Специално за мен мога да споделя, че бях отдаден на баскетбола – имах „три хобита”: учението (бях отличник като ученик и студент), музиката (бях солист – певец, свирех на цигулка и контрабас), обожавах операта и театъра. С голяма любов и амбиция исках да докажа, че спортът и учението могат да вървят заедно. Това ме мотивираше да се подготвям професионално за бъдещи успехи! Разбира се, животът бе различен – условията не позволяваха да реализирам амбициите си! Това, което постигнахме, бе повече от възможното!
НАЛБ: Защо сега професионалният ни баскетбол няма такива успехи, каквито е имал в миналото?
Георги Панов: Професионалният баскетбол в България не беше възможен в миналото! Такива условия не съществуваха. Аз мога да говоря за периода от 1947 г. до 1989 година. У нас имаше едно поколение (и при мъжете, и при жените), което се развиваше в трудни условия. Нямаше забавления и разнообразие. Имаше желание да спортуваме и това конкретно се отнасяше както за столицата, така и за провинцията. Аз мога да говоря за баскетболното поколение, което харесваше баскетбола като спорт с много въображение, разнообразност и атлетични умения (бягане, скачане и хвърляне – въобще игра с топка).
Много от състезателите бяха привързани към отборите, в които играеха. Получаваха любовта на публиката и се стараеха да напредват и да постигат успехи. Текучесетвото и прехвърлянето не бяха възможни (само в редки случаи). Ентусиазмът и амбицията водеха до това да изпитваш удоволствие и радост от играта. За пари не се говореше. За много от играчите баскетболът бе възможност да посетиш чужди държави и континенти.
Добрите треньори и възпитатели допринасяха за издигане в спортно-техническо отношение (особено за тези, които попадаха в националните отбори). Справедливо е да се спомене и талантът на много баскетболисти и липсата на повече конкуренция и срещи с професионалисти.
В днешно време в България манталитетът и интересът на играчите и посредствеността на треньорите, които мислят само за пари е причината за изоставането в баскетбола. За съжаление не се виждат умели ръководни кадри, които да допринасят за бъдещите успехи.
НАЛБ: Какво Ви е мястото в баскетболната действителност днес?
Георги Панов: Моето място в баскетболната действителност в днешно време е типично и за други от поколението. Смятам, че мога да допринеса за развитието на моята голяма любов баскетбола. Моят огромен опит като състезател, треньор, преподавател и деятел може да бъде използван за подпомагане с идеи, съвети на подходящи кадри. Но липсва интерес и доверие, което е обидно!
НАЛБ: Какво Ви е мнението за НАЛБ?
Георги Панов: НАЛБ е едно явление в баскетбола ни, което се изразява във възможността да се позволи на много кадри, които вече са приключили с кариерата си, да практикуват любимата си игра в извънработно време. Това е важно – такъв интерес има към отборите в НАЛБ, че на човек му става тъжно за празните зали и терени при НБЛ. Дейността на НАЛБ трябва да се разшири.
НАЛБ: Познавате ли хората, които се занимават с организацията в НАЛБ?
Георги Панов: Аз познавам хората, които се занимават с организацията в НАЛБ. Преди всичко това са Марин Механджиев (нашият най-добър съдия), синът му Мартин Механджиев (великолепен играч), както и съдиите Боян Алексиев, Емил Георгиев, Спас Колев. Обидно е, че не получават помощ от БФБ! А те са създали отлични условия – подходящо време, зали, апаратура и абсолютно всичко, необходимо за перфектното протичане на всичко около НАЛБ.
НАЛБ: Какво смятате за нивото в НАЛБ?
Георги Панов: Нивото в НАЛБ е повече от много добро. Играчите са бивши кадри от клубове, университети и други.
Благодарности на Гецата Панов за хубавите думи! Благодарности и за всичко, което е дал на баскетбола ни! И отново припомняме, че ние не желаем съдействие от втория тип хора в баскетбола ни според думите на Деян Веселинов. Напротив, наясно сме, че подобни хора с удоволствие биха опитали да направят разединение, макар че формално тяхната функция би трябвало да е точно обратната. Толкова по този въпрос. Желаем много здраве на Георги Панов и ще се радваме да се виждаме все по-често в зала Овергаз Арена по време на мачовете от първенствата на НАЛБ!