Ръководителят на Ботев 2012 Б Димитър Димитров даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. „Зелените“ се състезават в Четвърта дивизия, като във временното класиране заемат 11-ата позиция с баланс от 4 победи и 14 загуби. Димитров говори за страстта на хората във Враца към баскетбола, за целите на отбора си и за организацията в НАЛБ.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и как се стигна до това да поемеш ръководството на Ботев 2012 Б.
– Здравейте и благодаря за възможността! Аз наблюдавам НАЛБ от доста години, тъй като винаги съм бил запален баскетболен фен. Роден и израснал съм във Враца и винаги съм бил свързан с баскетболния дух там. Прекарал съм много часове с баскетболната топка по игрищата и залите както във Враца, така и после заживявайки в София. Наблюдавах НАЛБ с интерес, тъй като виждах много от съотборниците и приятелите си през годините да се появяват в игра при вас. Ставайки семеен и баща, бях спрял да играя, но любовта ми към този спорт не угасваше, а напротив, баскетболът много ми липсваше. Започнах да тренирам отново с приятели от Враца и така от дума на дума получих покана да се включа в Ботев 2012 и НАЛБ. Чувах много добри отзиви и реших да проверя как е. Излишно е да казвам, че още след първия мач в НАЛБ искрата се събуди и нямаше връщане назад! Изкарах първия си сезон в Ботев 2012 в Първа дивизия, наблюдавах с интерес как върви организацията и динамиката в отбора. Нивото в Първа дивизия е високо, може би по-високо от моето в момента, така че с ръководството на Ботев 2012 имахме дискусия да направим отново Б отбор в по-ниска дивизия, на който аз да съм помощник-ръководител.
– Отборите на Ботев 2012 на практика са част от НАЛБ още от първия сезон за НАЛБ – сезон 2011/2012, когато VBA Враца (предшественик на Ботев 2012) се включва в турнира за купата на НАЛБ. Впоследствие Ботев 2012 е неизменна част от НАЛБ от сезон 2013/2014 насам, а през сезон 2016/2017 е дадено началото и на Ботев 2012 Б. През сезон 2018/2019 в НАЛБ дори участва и Ботев 2012 В. През годините Ботев 2012 и Ботев 2012 Б имат множество успехи, като през сезон 2018/2019 дори Ботев 2012 Б печели титлата в Трета дивизия. От отборите са част много състезатели от Враца, но вече има такива и от други градове. Какво означава за теб цялостната концепция и колко важно е както за подрастващите да имат поле за изява и възможност да се развиват в НАЛБ, така и за по-опитните да правите това, което обичате?
– Във Враца винаги е имало любов към баскетбола, да започнем с това. Страхотно е да знаем, че сме били редом с НАЛБ по пътя на израстването на лигата. Относно концепцията за отборите ни в НАЛБ – винаги се опитваме да градим около играчите от Враца, разбира се. Има много на брой врачани, в това число и аз, които обичаме баскетбола и искаме да играем тази игра. Много от нас не живеят вече във Враца, но имаме принадлежност към родния град и съм сигурен, че с радост носим зеления екип. През годините по игрища и зали изграждаме приятелства с хора от други места, така се появяват натурално и хората в отбора, които не са врачани. Има доста юноши във Враца, които все по-активно участват в отборите. В крайна сметка идеята е тези аматьорски тимове да изпълняват две цели. Първата е да спомагат на младежите да се развиват, да трупат опит, да поемат щафетата и да популяризират баскетбола. Втората цел е всички ние, които попадаме в понятието „любители-аматьори“, да можем да спортуваме любимия си спорт и да се чувстваме част от колектив.
– Ти играеш своя втори сезон в НАЛБ, като през миналия сезон беше част от Ботев 2012 в Първа дивизия. През настоящия сезон прави впечатление, че за разлика от предишни сезони Ботев 2012 Б няма абсолютно никакви проблеми в организационен аспект. В почти всички мачове имате двуцифрен брой състезатели, а симбиозата между опитни и млади участници наистина изглежда впечатляваща. Как успяхте да постигнете всичко това и какво би споделил за новото си предизвикателство, когато вече не си само участник, а на практика отговаряш за цял отбор?
– Първо, благодаря за оценката! Радвам се, че нещата изглеждат добре! Принципно аз съм подреден човек и обичам структурата, имам опит с изграждането на екипи и работата с хора. Смятам също така, че имам добра самооценка. В Първа дивизия миналата година имахме проблеми със събирането за мачове, както и чисто със стиковането, защото много от нас се виждаха само и единствено на терена за мачове. Важно е да спомена, че голяма част от хората пътуват, тъй като живеят извън София. Реално ние не тренирахме заедно. Както споменах и по-рано, видях, че нивото в Първа дивизия е високо, по-високо от моето в момента. Така се роди идеята за възраждането на Б отбора, където можех да градя колектив от нула. Наистина е предизвикателство, но за мен е много интересно и виждам страхотен потенциал. Б отборът е много пъстър – имаме две двойки баща и син, имаме младежи, ученици от Враца, имаме и почти ветерани. Основното е, че наистина всички се чувстваме като колектив – обсъждаме активно общото ни представяне, опитваме се да надграждаме и да се учим от грешките си, стараем се да споделяме опит с младите. Аз признавам, че имам огромно желание нещата да се случват и лично съм убедил доста от хората да се включат в отбора, а знаем, че това е свързано с доста дипломация в семеен план. Малко в кръга на шегата, но специално благодаря на всички съпруги, включително и на моята, че ни дадоха зелена светлина за това!
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Напълно сте прави, често приемаме, че организацията се случва от само себе си. Уви, това не е така. Какво мога да кажа за организирането на отбора – изисква си време и енергия. Все още имам помощ и от Михаил Иванов, неговият опит е изключително ценен. Дори самата организация за стиковането на почти 20 човека всяка седмица… Пътуването на групата от Враца, изграждане на навици у хората, балансирането на това как всички да са доволни… В крайна сметка това е аматьорски тим и всеки член допринася за съществуването му. Всеки трябва да има възможност да играе. Както и в бизнеса, така и тук – в изграждането на всеки тим има доста психология.
Относно мотивацията ми – на първо място, аз обичам баскетбола. Дал ми е много и ме е изградил в доста направления. Това е моят начин да разпускам и да съм в някаква форма, да съм с приятели на терена и да се забавляваме. Когато виждам, че влияе добре и на другите, това ми дава и повече енергия да движа нещата. Има и допълнителна мотивация – децата ми тренират баскетбол и е супер приятно да видиш как викат за теб от скамейката! Даваме пример, това е важно.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– През настоящия сезон искаме да вземем още някоя победа със сигурност. За новосформиран отбор мисля, че имаме потенциал. Имахме сладки победи. Имаме и загуби със съответно 1, 2, 3, 4, 5, 6 точки. Направо е куриозно. Това са цели 6 мача, в които бяхме на ръба. В защита сме горе-долу ОК, бих казал, че на никого не даваме лесно нищо. В нападение обаче имаме върху какво да работим категорично.
За в бъдеще – нямам търпение за следващия сезон! Искаме да се обиграем, да коригираме недостатъците, които вече сме видели, и да заиграем още по-добър баскетбол. Вече имам идеи за подобрения в тима, догодина идваме по-силни.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Напълно доволен съм от организацията в НАЛБ! Всичко е много добре структурирано, имате страхотно медийно отразяване, правите корекции, където има нужда в името на коректната игра. Често си говорим колко е чудесно да има такава лига, където любители имат шанс да се почувстват в истински мач, официални съдии, коректно отразяване, статистики и т.н.. Освен това е хубаво да видиш, че се работи по нещата, които отборите идентифицираме – едва за една година видях подобрение в отоплението на залата през зимата, подобрение във видеозаснемането. Продължавайте все така!
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Да продължаваме да играем любимия си баскетбол, като се забавляваме и уважаваме на и извън терена! Да не се взимаме прекалено насериозно, важното е да си тръгнеш доволен и здрав от терена!