Ръководителят на Дървоядите Димитър Колев даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Неговият тим е сред водещите такива във Втора дивизия през последните няколко сезона, като през настоящата кампания отборът заема третото място във временното класиране с баланс от 10 победи и 6 загуби. Колев се върна назад във времето, за да сподели как е станал част от Дървоядите и как впоследствие е поел ръководството, а също така говори и за представянето на отбора, целите и организацията в НАЛБ.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и съответно как се стигна до това да поемеш ръководството на Дървоядите – един от най-старите и емблематични отбори в НАЛБ.
– Едно лято, преди близо 10 години, след края на игра на един кош на открито, едно от момчетата на име Шого ми каза, че имал приятели, които играели в аматьорската лига по баскетбол и ако съм искал, можел да ме свържe с тях. След това отидох в залата, където те се събираха да играят и започнах да ходя там всяка седмица, като в края на лятото създателите на отбора на Дървоядите – Георги Романов и Георги Спасов, ме поканиха да се присъединя към отбора за предстоящия сезон 2015/2016 в НАЛБ. Аз се съгласих и така вече 9 сезона играя в лигата.
Предполагам, че както аз, така и голяма част от участниците в НАЛБ като подрастващи сме имали желание да достигнем и играем на професионално ниво (изключвам тези, които са успели), но поради една или друга причина не сме успели и точно благодарение на организацията на НАЛБ вече толкова години имаме уникалната възможност и привилегия да играем любимия си спорт на толкова добро, организирано, професионално и високо ниво, каквото със сигурност нямат и в НБЛ, и на много други места.
Преди няколко години Георги Спасов ми гласува доверие и ми предложи да поема ръководството на отбора на Дървоядите. Аз приех и с изключение на предния сезон, през останалите играя в него и го ръководя, а дали се получава – могат да кажат момчетата от отбора.
– Отборът на Дървоядите играе своя единадесети сезон в НАЛБ, а ти – своя девети. От сезон 2015/2016 отборът е неизменна част от втора дивизия, като е участвал във всяко едно издание на дивизията откакто тя съществува. Имаш поглед и над цялата дивизия, какво би споделил за целия този път, който извървяхте с Дървоядите през тези години, както и за конкуренцията в дивизията?
– От сезон 2015/2016 до днес определено мога да кажа, че извървяхме доста дълъг и на моменти труден път с всички момчета, които са били и все още са част от отбора на Дървоядите. Тук е мястото да благодаря на абсолютно всички момчета (няма да ги изброявам, за да не пропусна някого – те си знаят кои са), които са били част от отбора и които са допринесли и помогнали да го има и днес.
Имаше един доста критичен момент в края на един сезон, в който бяхме буквално на косъм да се разпадне отборът. Смело мога да кажа, че през последните няколко години Втора дивизия според мен е най-равностойната, конкурентна, интересна и непредсказуема, като в нея всеки отбор може както да победи, така и да загуби от всеки.
– Въпреки че големите успехи за отбора вероятно тепърва предстоят, той се утвърди като един от най-постоянните, а особено през последните години прави страхотно впечатление и със спортсменския дух, който демонстрирате по време на своите изяви. Как успявате да поддържате това приятелско отношение, като същевременно се борите и за победа във всеки двубой?
– Според мен разковничето е във вътрешните нагласи и мироглед на всеки един от нас – от желанието ни да помогнем с каквото можем на отбора. Аз съм така устроен, че винаги излизам за победа и давам всичко от себе си и с радост виждам, че и съотборниците ми също излизат за победа. Дали успявам да им го предам по някакъв начин – не мога да кажа – трябва тях да питате. Победата е много хубаво нещо и страхотно чувство, но в никакъв случай не трябва да е на всяка цена. В живота има и победи, и загуби, като е хубаво и полезно, ако човек се е научил и да губи понякога, защото не може само да се печели.
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Да, наистина организационната дейност се подценява и почти на никого не му се занимава с нея – всеки иска наготово, защото е по-лесно. На мен никога не ми е тежало и честно казано го правя най-вече заради отбора и момчетата, които играят в него. Опитвам се и се стремя винаги да правя нещата както трябва, да има прозрачност, информираност и коректност, и никога не пестя сили и усилия за неща, свързани с отбора, защото съм на принципа, че когато се захванеш с нещо, трябва да го направиш добре и да го довършиш докрай. В противен случай по-добре изобщо не го захващай. Приел съм ръководните ми функции в отбора същевременно като предизвикателство и огромна отговорност.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Целите в отбора ни винаги са били и ще бъдат високи. През настоящия сезон целта ни е да „прескочим“ четвъртфиналните плейофи (което за съжаление през последните няколко години не успяваме), да играем на полуфинал, после на финал и да спечелим Втора дивизия в НАЛБ. Като цяло моите лични цели са отборът да играе добър, качествен и отборен баскетбол, да излиза във всеки един мач за победа и да се представя достойно и коректно, дори когато загубим.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Лично аз съм изключително щастлив и доволен от организацията на НАЛБ, която е на МНОГО високо и повече от професионално ниво и отношение, и благодарение на която вече 9-и сезон играя и се наслаждавам на любимата си игра. Определено се чувствам като професионален играч, макар да не съм такъв в действителност.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Бих искал да пожелая на всички участници в НАЛБ да са здрави и без контузии, за да имат възможността още дълги години да се радват и наслаждават на тази велика и уникална игра с оранжева топка в ръка. И нека да не забравяме, че здравето на всеки един е на първо място, по-важно е от всичко и докато сме на паркета зависи най-вече от самите нас.