Днес, 08.12.2015 година, в сайта ZovNews беше публикувано интервю с Леон Лалов, което можете да прочетете ТУК. Автор е Петьо Донков, специално благодарим на Иван Въжаров за предоставеното интервю, а ето го и целия материал:
Леон Лалов е треньор на врачанския баскетболен отбор „Норт Уест”.
Роден е в София, но е живял във Враца през по-голямата част от живота си.
Завършва Природо-математическата гимназия „Акад. Иван Ценов”-Враца.
Висшето си образования получава в УНСС със специалност „Журналистика”.
Той е част от екипа на Националната аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ).
Господин Лалов, откъде дойде страстта Ви към баскетбола?
Интересът ми към баскетбола дойде, докато бях в Природо-математическата гимназия „Акад. Иван Ценов”. Преди това се занимавах с изобразително изкуство, малко лека атлетика, дори и футбол. След като влязох в гимназията обаче, се включих в отбора на „Ботев”-Враца и оттогава спрях с всички останали дейности, като единственото, с което се занимавах като хоби и като спорт, бе баскетболът. След завършването на гимназията играех за кратко в университетския отбор към УНСС. Там имаше обаче една изградена, интересна йерархия, като в американските университети. По-старшите играчи играеха задължително, дори и да не бяха толкова качествени. Тогава започнах и работа, така че вече нямах толкова време да се занимавам със спорта. Разбира се, никога не съм преставал да се интересувам от баскетбол, но не играех в продължение на две години.
Как бе създаден отборът на „Норт Уест”?
Аз не останах дълго време далеч от баскетбола. Това продължи до момента, в който не решихме да се включа към отбора на „Норт Уест”. Няколко момчета от Враца, с които сме играли през годините, решихме да се съберем и да създадем този отбор. В началото идеята бе в него да участват главно момчета от Враца. С времето нещата се промениха – едни дойдоха, други си тръгват. Вече от три години играем в аматьорските лиги. За нас това е удоволствие, едно време, което прекарваме заедно и се забавляваме.
Каква бе изтичащата 2015 година за отбора?
Тази година направихме един доста сериозен отбор. В края на миналата година стартирахме участието си в Националната аматьорска лига по баскетбол. Макар и от началото да не се представяхме добре, после играта ни се поправи и успяхме да се класираме за плейофите. Бяхме спрени на четвъртфинала от отбора на „Old timers”. Самата лига организира турнир за купата, в който ние се впуснахме малко експериментално. Все пак имаше желание от момчетата. Играхме спокойно и уверено, благодарение на което спечелихме турнира. Въобще не очаквахме това и дори не бяхме си го поставили като цел. В групата ни беше много трудно. Явно докато напаснем в началото нещата, но след това до финала изиграхме много хубави мачове. На самия финал победихме отбор, който бе побеждаван само веднъж през първенството. За нас това беше много ценно постижение. Имаше момчета, които бяха играли с тях преди. За тях таза победа означаваше още повече. След по-дългото лято се завърнахме за новия сезон. От началото, понеже лигата се раздели на две, играем в първите 12. Всички отбори са равностойни. Вървим колебливо за момента, но сме доволни, защото няма слаб мач. Всички сме равностойни, а всяка среща приключва с диапазон от едва 10 точки. Изпуснахме няколко мача, други ги загубихме поради неопитност. Все пак доволни сме. Не сме си поставили високи цели. За момента искаме да останем в първа дивизия и да не изпаднем на долното ниво. Така че оттук насетне се стягаме и се стремим да се класираме напред. На последната среща, играна през уикенда, на която аз не присъствах, момчетата са загубили от отбора на „Кучетата от Младост”. В момента сме на 9-то място. В позиция за изпадане сме, но има още 10 мача до края на сезона, така че си мисля – нещата ще се подредят. Още се напасваме. Много от момчета, които ни помогнаха да вземем купата на НАЛБ, сега останаха за постоянно при нас, други си отидоха. Промени ни се стилът на игра. Трябва да играем по по-различен начин, но просто засега буксуваме. Доволни сме от представянето си и се забавляваме, което е най-важното според мен.
Докъде стигна самото изграждане на отбора и какво още се желае?
Момчетата от Враца продължаваме да сме ядрото на отбора. В момента сме 9 човека от града. Останалите 6 човека са такива, които по някакъв начин са ни симпатизирали. Имаме дори играч от Бургас. Просто трябва време да се сработят нещата. Не сме професионалисти все пак. Събираме се веднъж седмично. Пак казвам, че най-важното е да се забавляваме и мисля, че се получава.
Кажете за нивото на баскетбола във Враца.
През уикенда имах възможността да наблюдавам юношите на „Ботев 2012”. Смятам, че момчетата имат потенциал. В момента като гледам, те са много по-качествени като единици от това, което бяхме ние като деца, когато играехме, но нямат обаче баскетболните знания и умения. Някои стартират доста късно с тренировките. Надявам се този проект на Ботев, който са стартирали в града, да има успех, тъй като организират дори тренировки и с малки деца.
Не бих казал, че е ниско нивото на баскетбола в града. Отборите са добри. Даже отборът на „Ботев” спечели купата на НАЛБ, в годината преди нас. Има доста качествени спортисти в града, дори и сред малките. Дано това да е пътят и нещата да се получат.
Срещате ли подкрепа от местната общественост?
Забелязвам, че на състезанията напоследък има хора в залата. Все пак ние, когато играехме преди, пълнехме помещението винаги. Тогава като че ли хората харесваха баскетбола повече. Това е глобално явление обаче. Баскетболът изгуби позиции и на национално ниво. Дори и в София има едва един отбор, който е „Левски” и общо взето на мачовете като отидеш, единствените хора, които ги гледат, са близките и приятелите им. Много рядко има външни посетители. Баскетболът ни не е на много високо ниво. Ние от НАЛБ се опитваме да привлечем някакви доброжелатели. Просто като кажем баскетбол, много хора се дистанцират, не им е понятно и не разбират, че могат да получат нещо, ако дадат. Въпреки целия този песимизъм, гледам положително на това, което се случва във Враца, и съм уверен, че съвсем скоро ще има добри резултати.
Какво предстои на „Норт Уест”?
Полусезонът почти приключва – в края на седмицата е последният мач за тази година. Предстои ни и мач на звездите, който се очертава да е изключително интересен. Участници от екипа на лигата ще играят със състезатели, за да покажем, че хората в НАЛБ също обичат играта. Освен това бивши и настоящи играчи от лигата, които са родители, ще дойдат с децата си, за да се опитат да им предадат баскетболния дух. Конкретно за отбора ще се опитаме да подобрим играта си. Трябва да играем малко по-освободено.
Какви са Вашите пожелания към съотборниците?
Бих пожелал не само на съотборниците ми, а и на всички хора, които харесват баскетбола, особено от Враца – нека да се опитаме да го популяризираме. Нека всеки, който има дете, да го заведе в залата и му покаже колко интересна и динамична е играта, за да се запалят малчуганите като цяло към спорта. Това, което аз имам като възпитание и като контрол, съм го научил от играта, и съм благодарен на треньорите и съотборниците си за това. Надявам се Враца да започне да организира все повече турнири, за да идват тук повече отбори, и очаквам баскетболът в града да получи нов тласък и развитие.