От Националната аматьорска лига по баскетбол продължаваме с кампанията „Забравените лица„.
Още в първия кръг отдадохме нужното уважение на Марин Романски, който в момента изпълнява функциите на треньор на отбора на Политехника, нов участник в НАЛБ.
Вероятно не всички знаят, но Романски е избиран в топ 10 на най-добрите играчи в Европа през 1975 година, като в същата година става и най-добър защитник на Европейското първенство. На същото Европейско първенство България завършва на пето място, а 2 години по-рано – на шесто. През 1974 година печели титлата в България с Балкан Ботевград, като това е първият подобен успех на тим извън София. Марин Романски има още много успехи както на национално, така и на международно ниво, както като състезател, така и като треньор.
За съжаление, Романски попада категорично в списъка със забравените лица, които са дали много на баскетбола ни. В момента отново е близо до играта, която бележи живота му като треньор на отбора на Политехника. По думите на организаторите на отбора на Политехника, най-сериозната единица в тима се казва именно Марин Романски, който никога не пропуска и не закъснява за тренировка. Поканихме Романски да стане част от кампанията ни. Вижте какво сподели той:
НАЛБ: Каква е разликата между баскетбола преди и сега?
Марин Романски: Разликата е във физическото отношение, но като процент при стрелбата, защита и в други елементи сега баскетболът у нас отстъпва. Бързината и контролът върху играта не са на добро ниво. Сега условията за подготовка са много по-добри, а и много по-лесно е да си нападател отколкото защитник. В днешно време състезателите са повече скачащи отколкото тичащи. Само забивките привличат публиката. Всичко това се вижда по празните зали.
НАЛБ: Какво Ви мотивираше да се подготвяте като професионален състезател?
Марин Романски: Когато бях малък имах възможност да гледам един китайски баскетболист – Ван Киха. Тогава се запалих по баскетбола. Преди това заедно с Георги Христов бяхме много добри футболисти. Мотивира ме емоционалността на играта и тогава си поставих за цел да стана добър баскетболист. Благодарение на треньора Иван Колев това се случи. Изключителен треньор, който направи от момчетата в Ботевград състезатели от европейско ниво.
НАЛБ: Защо сега професионалният баскетбол няма такива успехи, каквито има в миналото?
Марин Романски: Защото ние сега „убихме“ нашите деца. Започнахме да вкарваме чужденци и нашите състезатели се отказват. Казвали са ми: „Тренер, за какво да играя, след като ще докарат някой американец, сърбин или македонец?“. Чужденците идват, взимат пари и си отиват. По същата причина няма треньори. В България идват чужденци с огромни заплати, а нашите треньори нямат работа.
НАЛБ: Включен сте в десятката на Европа през 1975 година. Разкажете ни повече за този грандиозен успех.
Марин Романски: На всеки мач журналистите даваха точки според различните показатели за най-добър играч от отбора. Накрая се сумираха и така влязох в десятката. Първи стана Чосич.
НАЛБ: Какво Ви е мястото в баскетболната действителност днес?
Марин Романски: Преди 3 години момчетата от Политехника ме поканиха за треньор на техния отбор.
НАЛБ: Какво Ви е мнението за НАЛБ и организацията в лигата?
Марин Романски: Организацията е перфектна. 30 мъжки отбора и 4 женски, общо с над 500 играчи говори много хубаво. Отборите играят с желание, както трябва да бъде по време на състезанията.
НАЛБ: Познавате ли хората, които се занимават с организацията в НАЛБ?
Марин Романски: Познавам повечето от хората в НАЛБ, особено съдиите, от много години.
НАЛБ: Какво смятате за нивото в НАЛБ?
Марин Романски: Нивото е каквото беше нивото в Б група, когато я имаше в годините на социализма. Тази група беше много по-силна от сегашната А група.
НАЛБ: От любов към играта… Благодарим много за отделеното време и до нови срещи в НАЛБ!
Марин Романски: Благодаря и аз!
Благодарим на Марин Романски за хубавите думи! За нас е чест, че подобни баскетболни величия са част от Националната аматьорска лига по баскетбол. Тъжно е и че в историята на Романски, както в тази на Иван Панов (чието интервю можете да видите ТУК), се вижда, че качества, умения и характер не винаги са особено добре оценени. Дори напротив, често са напълно пренебрегвани, заради други интереси. Желаем успех на Марин Романски и на отбора на Политехника!