Днес, 24.07.2015 година, във Фейсбук страницата на Баскетболен клуб Шумен излезе интервю с Мартин Механджиев, което можете да прочетете ТУК. А ето го и целия материал:
Днес ще Ви запознаем с човека, заради когото Националната аматьорска лига по баскетбол – НАЛБ се превърна в най-бързо развиващата се баскетболна организация в България. Името му е Мартин Механджиев и вече е едно от най-известните сред българската баскетболна общност (може би толкова известно, колкото и това на баща му – Марин Механджиев, който над 25 години съдийства на баскетболни мачове по света и у нас). Мартин е доказал любовта си към оранжевата топка, освен мениджър на НАЛБ, в продължение на 2 години той пише в airball.bg (сайт за новини от НБА), а освен всичко това наскоро завърши и бакалавърската си степен в УНСС.
БК Шумен: Здравейте, бихте ли ни разказали накратко за инициативата НАЛБ, как се роди идеята?
Мартин Механджиев: Здравейте! Идеята за НАЛБ се роди през 2011 година. Въпреки че е изцяло положителна, истината е, че НАЛБ бе създадена в отговор на изчезващия баскетбол в България. Бях на 18 години, когато мои съотборници, връстници и приятели започнаха да приключват с баскетбола. Не защото нямаха качества да продължат, просто защото нямаше как и къде да продължат. Предполагам, че не бяха тренирали цял живот, за да стигнат до момента, в който се налага да се отрекат от тази си страст. Нямаше какво да измисля, за да продължат професионално с баскетбола, но можеше да се измисли нещо, което да запази любовта към баскетбола. А и да даде възможност на всички, които поради една или друга причина не се занимават вече със спорта, да продължат да играят и да са близо до любимата си игра. Искаше ми се и всички, които наистина обичаме баскетбола, да се обединим. Така се роди идеята за НАЛБ.
БКШ: Знаем, че първият сезон на НАЛБ стартира с 12 отбора. Трудно или лесно бе да се съберат oтборите и колко време Ви отне да организирате първото издание на лигата?
ММ: Първият сезон на НАЛБ стартира с 6 отбора. Преди началото на първия сезон имахме много идеи, част от които реализирахме още за началото му. Разбира се, не всичко беше идеално. Можете да видите първите снимки във Фейсбук страницата на НАЛБ, например. Тях ги правих лично с телефона си, чиято камера е около 3 мегапиксела. Постепенно се подобри всичко, постепенно се увеличи и мотивацията на целия ни екип, виждайки че на много хора наистина им харесва това, което правим.
БКШ: Вече отборите в първенството са 30 (без да броим турнира за купата и женското направление) и интересът към лигата продължава да расте. Планирате ли ново разширяване?
ММ: Въпреки че този ми отговор се превърна в клише, аз наистина се надявам, че „Н“-то в НАЛБ (б.р. „Национална“) ще придобие смисъл. При липса на финансиране е необходимо в различни градове да има хора, на които може да се разчита и които ще са пленени от каузата и мисията на НАЛБ. Мисля, че има такива хора и смятам, че скоро трябва да има развръзка по въпроса.
БКШ: Значи имате амбиции за разширяване на лигата извън пределите на София, защото доколкото сме запознати мачовете се играят единствено в София?
ММ: Със сигурност! Провеждали сме мероприятия във Враца, например. Чувството да виждаш толкова много усмивки, породени от нещо, за което все пак си допринесъл, е уникално. Много често ни пишат хора от градове извън София и питат дали няма как НАЛБ да достигне и в техния град. Трудно е, няма да бъде лесно това разширение, но с толкова хора, подкрепящи каузата на НАЛБ, има ли как да не бъдем мотивирани да се случи?
БКШ: Какви са основните трудности пред организирането на шампионат от такъв калибър?
ММ: Наскоро бях поканен като съавтор на учебник по спортен мениджмънт. Трябваше да напиша практическата част относно аматьорския спорт. Имаше доста подобен въпрос, който трябваше да разгледам. Няма как да се угоди на всички. При около 600 участници само в София няма как да бъдат удовлетворени на 100% желанията на всички. Нашите разбирания са, че всичко трябва да стъпва на някакви правила и принципи. Пак ще има недоволни, разбира се. Важното е всеки да знае, че няма лично отношение към него, а че правилата са еднакви за всички и се спазват.
БКШ: Срещате ли подкрепа в лицето на Българска федерация баскетбол? С кои други организации си партнирате успешно?
ММ: Въпрос, който не обичам да коментирам. Просто защото наистина смятам, че трябва да се съсредоточаваме върху положителното и да гледаме изцяло позитивно. Не, не срещаме подкрепа от БФБ. Нещо повече, от БФБ освен че се правят, че НАЛБ не съществува, постоянно се опитват да правят конкурентни на НАЛБ лиги. Конкуренцията е нещо много хубаво. Да ми се обаждат обаче постоянно участници, които ми казват, че на тренировките им ходят хора от БФБ, които ги агитират да участват не в НАЛБ, а в алтернативна лига… Нормално ли е? А най-скандалното е, че след като тези хора от БФБ бъдат попитани кому е нужно това, отговорът е, че идеята е да бъде разбита НАЛБ. Вероятно БФБ съзира конкуренция в лицето на НАЛБ. Предполагам, че добрите управленци биха опитали да се свържат с нас. Ей така, в името на баскетбола. Парадоксално или не, тези, които би трябвало да са най-отдадени на каузата, правят всичко възможно да разрушат нещо, което несъмнено се прави в името на баскетбола и работи. Работим съвместно с много доказани фирми и организации. Партнираме си изключително успешно с Министерството на младежта и спорта, откъдето наскоро получихме и поздравително писмо за дългогодишната ни успешна дейност. А БФБ ни смята за основен враг. Има ли смисъл да коментирам повече?
БКШ: В личен план какво Ви дава и какво Ви отнема НАЛБ?
ММ: НАЛБ ми отнема почти цялото време, че даже и повече. Усилията, за да се постигне това, което виждаме като краен продукт, са огромни. Какво ми дава НАЛБ? Дава ми страшно много. Дава ми възможност да работя с невероятен екип, който обича баскетбола безумно много. Дава ми възможност да се запознавам постоянно с хора, замесени от същото тесто като мен. Множеството поздравления, които получаваме за това, което правим, усмивките, които са по лицата на участници и фенове по време на мероприятията на НАЛБ… Дава ми и вяра. Вяра, че закостенялата система може да бъде победена чрез позитивизъм. Вяра, че баскетболът ни може да тръгне във възходяща линия.
БКШ: Това ли е формулата на успеха – много труд, много отдаденост и любов към играта?
ММ: Ако не правиш нещо с любов, не си отдаден и не се влагаш, се превръщаш в поредния чиновник. Смятам, че успех в каквато и да е сфера не може да бъде постигнат по друг начин.
БКШ: Надяваме се, освен за аматьорски баскетбол покрай НАЛБ, имате време и за мачовете от НБЛ и баскетболната А група?
ММ: Ще излъжа, ако кажа, че следя НБЛ или А група. Вероятно за това допринася и фактът, че по цял ден в Събота и Неделя съм в залата покрай НАЛБ. Преди съм се интересувал страшно много, но има твърде много неща, които не доумявам чисто концептуално. Ставаш шампион във второто ниво и по никакъв начин не се класираш за първото. И последен да си във второто ниво, ако извадиш определена сума, се класираш. Какъв е смисълът? Някаква имагинерна социална политика ли? Какво да гледам в НБЛ? Как си отива поредният талант и поредната мечта? Вече доста състезатели от НАЛБ дори отклоняват предложения от отбори от НБЛ и А група, просто защото не виждат особена перспектива и предпочитат да се развиват професионално в друга сфера. Мисля, че и това говори доста.
БКШ: Какво е според Вас нивото на българския баскетбол в момента и как виждате развитието на играта в бъдеще?
ММ: Нивото на баскетбола ни в момента е ужасяващо. Откакто следя баскетбол никога не е било по-лошо, а от това, което съм чел и гледал, по никакъв начин не може да се сравни с десетилетия назад. Не знам какво да кажа за развитието на играта в бъдеще. Не искам да ставам твърде черноглед. Опитвам се да гледам реално на нещата. Системата не е устойчива, често просто обслужва нечии интереси. Това, за което говорих по-рано (б.р. Принципност и правила, които се следват неотлъчно), в т.нар. „голям баскетбол“ аз поне не съм го видял. За да завърша положително, ще кажа, че страшно много хора обичат баскетбола и ние сме тези, които можем да направим така, че да тръгне нагоре.
БКШ: Един въпрос, който много ни вълнува – как можем да върнем публиката в залите? Какво би накарало българинът да посещава баскетболни мачове и да подкрепя любимия си отбор?
ММ: Никой не обича да прави нещо, в което не вижда смисъл. За да има публика в залите, хората трябва да виждат смисъл да са в залата.
БКШ: За финал какво ще пожелаете на феновете на БК Шумен?
ММ: Най-напред искам да благодаря за интервюто! Пожелавам на Вас и на всички фенове на БК Шумен най-вече здраве! Пожелавам Ви и вяра! Не спирайте да правите това, което обичате! Доста запитвания сме получавали от подрастващи и мъже от Шумен. Надявам се, че скоро ще се видим и ще организираме и съвместно мероприятие в Шумен. А защо да няма и център на НАЛБ в Шумен? Ние сме напълно отворени за нещо такова. И нека не забравяме, че всичко е в нашите ръце.