Ръководителят на Роботите Николай Истатков даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. 45-годишният архитект – както по професия, така и на отбора на Роботите – си изгради репутация на един от най-добрите треньори в историята на НАЛБ, като във визитката му личат три трофея от турнира за купата на НАЛБ, още три пъти е сребърен медалист в Първа дивизия, четири пъти достига до среброто в Мача за Суперкупата на НАЛБ, три пъти е втори и в турнира за купата на НАЛБ, като също така е и победител в турнира „Веселин Господинов“ през 2021 година. През сезон 2017/2018 той е определен от феновете за треньор №1. По-рано през настоящия сезон Истатков бе част от треньорския щаб на звездния отбор на Първа дивизия по време на Звездния уикенд на НАЛБ – негова пета селекция за събитието. Към момента от Роботите отново са в борбата за призовите места в изключително конкурентната Първа дивизия. Николай Истатков припомни как е започнал да се занимава с Роботите, как НАЛБ е израснала през последните 11 години, в които той е част от лигата, както и какво е мнението му за конкуренцията в Първа дивизия.
– Вече си давал отговор на този въпрос, но тъй като някой може да достига до твое интервю за първи път – припомни ни как се включи в НАЛБ и с какво организацията те спечели.
– Първо, искам да благодаря за възможността да дам интервю, станаха доста през годините, дано изобщо някой го прочете. Шегата настрана, ще се опитам да дам една по-различна перспектива, а именно – гледната точка на организатора, администратора и селекционера, умишлено не споменавам треньор, защото никога не съм се имал за такъв.
Все пак за хората, които за първи четат мое интервю, интересът ми към НАЛБ датира от далечната вече 2013 година, когато ми направи отлично впечатление богатото отразяване на лигата в социалните мрежи – снимки, награди и прочие. Още тогава си казах, че ако отново се занимавам с любимата игра, това е моето място (участвал съм в различни аматьорски лиги по баскетбол от самото им начало през 2003 година). Както често се случва, съдбата си знае работата и през 2014 година получих покана от Любомир Ангелов, ръководител на отбора на София Лайънс, където пък играеше един от най-добрите ми приятели – Валери Ассев-Робота. Естествено, приех да бъда част от отбора като състезател, но след една контузия в лакътя през 2015 година заех мястото си на пейката като треньор, какъвто съм и понастоящем.
– Участваш в своя единадесети сезон в НАЛБ. Как организацията се измени за времето откакто си част от нея?
– Кога изминаха тези 11 години?! От моя гледна точка НАЛБ израсна изключително много за този период в няколко основни аспекта:
1. На първо място бих поставил доверието, което лигата успя да изгради с десетките отбори и стотиците участници. Това някак си остава на заден план, а не би трябвало, защото човешките отношения, това да можеш да разчиташ на отсрещната страна, във всеки един момент да си спокоен и уверен в партньорството си с лигата е изключителна привилегия и ценност, която трябва дебело да се подчертае. Екипът на НАЛБ трябва да получи висока оценка за професионализма, морала и коректността си – голямо браво от мен!
2. На второ място бих поставил същинската работа, а именно – организирането и администрирането на баскетболни срещи, в което НАЛБ определено е вдигнала летвата на високо професионално ниво. Всички участници някак си, като че ли сме свикнали с този стандарт, но въпреки това лигата успява да ни изненадва, като се подобрява във всеки един компонент, започвайки от планирането и организирането, минем през провеждането на мачовете и стигнем до тяхното отразяване. Адмирациите тук са не само заслужени, но и считам обективно задължителни.
3. На трето място, искам да обърна внимание на спортсменството. През годините НАЛБ успя да филтрира и да подбере хората, с които да се забавляваме заедно на терена, като тези, които по една или друга причина не споделяха спортсменския дух, честната игра и мотото „От любов към играта!“ постепенно отпаднаха или бяха отстранени. Това е много важен аспект, за който лигата заслужава поздравления и благодарност, защото в крайна сметка това да имаш възможност да практикуваш любимата игра на доста високо ниво, но същевременно да не се притесняваш за здравето си, е нещо изключително ценно и НАЛБ го предоставя на всички участници.
4. На последно, но не по важност за мен е материалната база – от залата на Локомотив, през Овергаз Арена, до Уинбет Арена нещата вървят в правилната посока и условията, които НАЛБ предлага, се подобряват с всеки изминал сезон. Тук ще използвам и случая да пожелая на НАЛБ в най-скоро време да има възможността да използва собствена спортна зала, която да превърне в храм на аматьорския баскетбол!
– Отборът на Роботите играе своя дванадесети сезон в НАЛБ (тимът носи името София Лайънс преди това). Ти си част от него още от сезон 2014/2015. Какво би споделил за пътя дотук, тъй като не е тайна, че през сезон 2014/2015 София Лайънс завършва на едно от последните места в първенството, а десетина години по-късно вече е един от най-успешните въобще в историята на НАЛБ? Можем ли да твърдим, че липсата на его от твоя страна е в основата на успехите? Неведнъж е ставало дума, че вероятно, ако влизаше в игра във всеки мач на отбора си, на който присъстваш, сега можеше да си един от лидерите по мачове във вечната класация на НАЛБ, а ти имаш малко над 50. До каква степен отчиташ треньорските функции като ключови за благоприятното развитие на даден тим?
– Ще започна с това – независимо, че сме аматьори, за мен винаги целта е да спечеля даден мач. Считам, че това е заложено във всеки един спорт и е естествен стремеж за всеки един отбор, състезател или треньор. През годините винаги съм се стремял да подсилваме състава с качествени нови попълнения и с постоянство, енергия, компромиси и немалко изхабени нерви считам, че достигнахме едно добро ниво. Разбира се, има доста по-качествени отбори, като радващото е, че тези тимове стават все повече.
Всеки има своето его и гордост, като аз не правя изключение. Конкретно в моя случай може би не много хора знаят, но аз имам две контузии – скъсани ахилеси и на двата крака, и никога пред мен не е седяла амбицията за високи спортно-технически резултати на игрището. Затова и счетох, че ще съм много по-полезен на колектива от пейката, като ръководител.
Умишлено искам да наблегна на организационната и администраторската работа, която остава незабелязана, но е много важна и съм сигурен, че всички колеги ръководители ще ме подкрепят. Организирането на тренировъчен процес, чисто логистичната работа около мачовете, това да събереш оптималния състав за всяка една среща коства време, енергия, а понякога и недотам позитивни емоции. Така че за мен гореописаната дейност е една важна основа, върху която всеки един отбор да се развива.
Разбира се, треньорската роля също е съществена, особено при воденето на самите мачове, стига човекът, който изпълнява тази роля, да знае какво прави. Аз определено нямам претенциите да бъда експерт в областта. Видно е обаче, че дори и да е със скромни качества наличието на неиграещ треньор води до успешни резултати, затова горещо препоръчвам на всички отбори да си намерят такъв. Относно броя срещи и съответните награди, свързани с тях, вече 11 години чакам да има нещо и за нас – треньорите, и съм сигурен, че ръководството на НАЛБ ще намери решение и за това (смее се).
– Откакто участваш в НАЛБ, недвусмислено демонстрираш, че си изключителен спортсмен. Всячески се стремиш да предадеш това и на отбора си, а и на съперниците. Колко важно е за теб средата да бъде спортсменска и отношението на всички да бъде положително, за да извличаме максимално позитиви от баскетбола?
– Както споменах по-горе, НАЛБ държи на спортсменството като на един от основополагащите принципи и аз го подкрепям с две ръце. Признавам си, че аз също съм имал своите негативни, емоционални изблици след загуби, но с времето се научих да губя и винаги да намирам сили да подам ръка на противника. Уверен съм, че всички участници и отбори трябва да се стремим да бъдем на първо място спортсмени и хора, а след това противници на терена, като по този начин да направим аматьорския баскетбол празник за всички замесени – отбори, съдии, длъжностни лица и публика.
– През настоящия сезон възобновихме Звездния уикенд на НАЛБ, а ти сам предложи съдействие, за да помогнеш за оптималното осъществяване на събитието. Какво те мотивира? Какво смяташ за Звездния уикенд на НАЛБ като цяло? И как ти се стори събитието през този сезон?
– За мен, а и вярвам и за всички участници, Звездният уикенд е един страхотен празник! В момента, в който разбрах, че има възможност това събитие да бъде отново част от календара на НАЛБ, нито за секунда не се поколебах да се включа като партньор и се радвам, че заедно с лигата успяхме да го проведем. За това дали е бил успешен Звездният уикенд предпочитам да говорят участниците и всички фенове, но на мен лично истинското щастие в очите на момчетата от Бобошево ми бе напълно достатъчно! Също така почти на всеки мач има по някоя тениска, напомняща за събитието, което също красноречиво говори за успеха му.
– Завършихте редовния сезон на третата позиция с баланс от 16 победи и 6 загуби. Впоследствие преодоляхте четвъртфиналната фаза след 2:0 победи, а сега ви предстои изключително интригуващ сблъсък с ЛА Бейкърс на полуфинал. Какви са амбициите ти и какви бяха първоначалните ти очаквания преди старта на шампионата? И какво мислиш за вече запълнената с 12 отбора Първа дивизия?
– Още преди началото на сезона бях напълно наясно, че при пълния състав на дивизията конкуренцията ще е голяма и това се потвърди на практика. Освен категоричните фаворити от Титан Пропъртис, особено след селекцията, която направиха, отборите в подножието на върха – ЛА Бейкърс, Балканъ, Балкан Ботевград и Армада са изключително сериозни, амбицирани и готови да се намесят в битката за челните места, а защо не и за шампионската титла.
Лично за мен приятната изненада на сезона е отборът на Дървоядите, който направи страхотен дебютен сезон в елита на НАЛБ, достигайки до участие в плейофите и всеки, който си позволи да ги подцени, пострада.
Амбициите ни винаги са едни и същи – да завършим редовния сезон възможно най-напред в класирането и след това в плейофите да атакуваме челните места независимо от това, че конкуренцията е убийствена.
– Имайки предвид, че си ръководител на отбора и ключов стълб за тима организационно – какви са амбициите пред Роботите в дългосрочен план?
– Конкретно за сезона гледаме към възможно най-предно класиране за първенството и достойно представяне в турнира за купата на НАЛБ, в който традиционно се представяме силно. В по-дългосрочен план аз лично имам амбицията да се занимавам и с детско-юношеска школа, защото за мен примерът, който даваме на малчуганите и децата да се занимават с организиран спорт, а не с други вредни неща, е нещото, в което си заслужава да инвестираш време, енергия и средства.
– Доволен ли си от организацията на НАЛБ и кои елементи би отличил специално?
– Мисля, че отговорих по-горе на въпроса, но все пак, бих отличил професионализма и отличната работа по провеждането на срещите на хората от секретарската маса. Разбира се, не го казвам, защото и аз имам честта понякога да помагам, напротив – въпреки мен (смее се).
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– На всички пожелавам крепко здраве, никакви контузии, много положителни емоции на паркета и нека по-добрият победи!