Ръководителят на новия шампион в Четвърта дивизия на НАЛБ Армада – Николай Николов, даде обширно интервю за официалния сайт на лигата, в което говори по различни теми относно изминалия дебютен сезон за тима в първенството. Както е известно, „танкистите“ спечелиха титлата в дивизията, след като се наложиха с 2:1 победи над лидера в редовния сезон Аутбрейк на финала. Именно решителният трети сблъсък от финалната серия се превърна в акцент на интервюто с Николов, който сподели какви емоции е изпитал от първия ред. Освен това той говори и за идеята за сформирането на отбора, равносметката от сезона и бъдещите планове както на Армада, който ще играе в Трета дивизия, така и на София Армада, който ще се състезава в Четвърта от новия сезон.
Откъде се роди идеята за сформирането на Армада и участието му в НАЛБ?
През сезон 2021/2022 се състезавах за отбора на Лъвовете в Четвърта дивизия и буквално си дадох здравето за този отбор! В осмия мач от сезона скъсах и двата менискуса в дясното коляно, опитах се да помагам като треньор, но бързо и тази опция беше отхвърлена от тогавашното ръководство на отбора.
Няма да изпадам в детайли, но малко след полусезона при 13 поредни загуби шестима състезатели напуснахме Лъвовете поради лошата организация, липса на тренировки, малко игрово време на повечето състезатели за сметка на това на собственика/треньор/капитан (да, един човек заемаше и трите позиции и държеше да играе по 40 минути всеки мач) и близкото му приятелско обкръжение.
Малко преди започването на сезон 2021/2022 говорих с Мартин Механджиев дали може да ни запише в Драфта на НАЛБ, за да си намерим отбор – той предложи да си създадем отбор и след кратко обмисляне реших, че идеята е добра! Буквално за една седмица успяхме да сформираме отбор!
Едната част бяха бившите „лъвове“, които напуснахме. От друг разпаднал се отбор си допаднахме с още две момчета, впоследствие капитанът на отбора ни – Димитър Любенов, точно се беше върнал от Великобритания и се записа да играе при нас като и той привлече няколко негови приятели и нещата си паснаха. Вече имахме стабилна основа и трябваше само да изпипаме детайлите и да не повтаряме грешките на Лъвовете.
Организацията като собственик я движех аз, а докато се възстановявах от операцията в коляното бях записан като треньор на отбора, но всеки имаше възможност да води тренировките и да бъде треньор на мачовете – като треньори записаха победи през редовния сезон Димитър Любенов, Виктор Аргиров, Александър Хаджиев и т.н.
За капитан избрахме Димитър Любенов, като му казахме, че от него изискваме най-много и трябва да служи за пример и Митко се справи на 101% с поставената задача!
Интересен факт за читателите може да бъде, че при проведено гласуване името „Армада“ събра с 2 гласа повече от „Телетъбис“ и с 3 гласа повече от „Underdogs“, така че можехме и да не бъдем „танкистите“ (смее се).
Разкажи как преживя епичния финал на решителния трети мач срещу Аутбрейк?
О, повярвайте ми, търся начин да направя екранизация на целия ни сезон, защото наистина беше като по филмите! Аутбрейк завършиха на първо място в редовния сезон, като имаха една-единствена загуба. Без да искам да обидя другия отбор, според мен беше малко случайна тази загуба – наистина момчетата от Аутбрейк са много добри!
Ние завършихме на второ място в редовния сезон с актив от 13 победи и 5 загуби. Първата загуба ни беше в първия ни мач, когато играхме срещу Болърс 68, но нея не я приехме толкова сериозно, защото се познавахме от броени дни и се напасвахме още. Имаме две загуби от Движи Се-Проензи – просто не намерихме решение как да се справим с тях и последните ни 2 загуби бяха от Аутбрейк, като първият мач беше много равностоен, а на втория мач си бяхме пуснали след полувремето резервите да доиграват. Разказвам всичко това, защото още през редовния сезон имахме усещането, че ще бъдем на финал и то срещу Аутбрейк.
Ще прескоча първите два мача от финала, като първия го спечелихме ние, а втория го спечелиха те и така се стигна до третия решаващ мач, за който ме питате и вие. Спомням си какво казах на момчетата в съблекалнята – казах им, че съм на 35 години, от няколко години играя в НАЛБ и за първи път съм на финал, тоест това постижение може да е последно за всеки един от нас! Знаете как има велики играчи от NBA, които въпреки невероятния си талант за 20-годишните си кариери, едва са стигали до финали и са ги губили – Чарлз Баркли, Алън Айвърсън, Карл Малоун, Джон Стоктън и други.
Казах им, че няма за какво да се пазим, играем с риск дори да се контузим, да се борим за всяка топка и никога да не се предаваме, колкото и отчаяно да изглежда положението – завърших с това, че ние НЕ сме по-слабият отбор!
През първите 35 минути водехме, вече виждахме златото и тогава Аутбрейк ни погнаха! Защитата ни поддаде, а те успяваха да реализират всяка своя стрелба. Спомням си „танкистите“ на пейката, които бяха с наведени глави, а препълнената трибуна зад тях беше потънала в гробна тишина…
Оставаха по-малко от 10 секунди до края на срещата, а ни водеха с 3 точки, когато фаулирахме Бауренски и той отиде да изпълнява 2 наказателни удара. Първият изстрел беше реализиран и разликата вече беше 4 точки, той обаче изпусна втория, като веднага овладяхме борбата и се опитахме по най-бързия начин да изнесем топката. Още превъртам записа в YouTube и не мога да повярвам това чудо, което направихме.
Успяхме да изнесем топката до Митко, която за малко да бъде открадната от Иван Трендафилов. Капитанът ни направи един финт зад гърба и стреля доста зад тройката, като в този момент Трендафилов явно искаше да му направи чадър, компенсирайки заради това, че не му беше откраднал топката секунда по-рано и го фаулира… Докато топката летеше във въздуха редовното време изтече, а Митко реализира тройка с табло. Ние веднага поискахме да се види повторението и дали има нарушение.
Такова имаше и Митко можеше да ни спаси сезона! Ако има слабост в играта на Митко, то това е стрелбата от линията за наказателни удари, завърши сезона с 41% успеваемост. Изтичах при него, прегърнах го и му казах „Можеш да я вкараш, братле. Не се притеснявай!“. Лесно е да кажеш „не се притеснявай“, ама цялата тежест е паднала върху теб – целият отбор се е прегърнал и чакаме да видим дали ще вкара, нашата скамейка – родители, приятели и половинки се молят, а от другата трибуна освиркванията са по-силни от агитки на ЦСКА и Левски!
Железни нерви на Любенов и кош-плюнка! Оттам нататък вече знаехме, че сме ние. Не ме питайте как, просто знаехме! Нищо не можеше да ни спре, а енергията, която ни дадоха нашите поддръжници от трибуната беше невероятна. Цялото продължение не спираха да викат и да ни подкрепят! И една мечта стана реалност – Армада шампиони!
Вярваше ли още от самото начало на сезона, че отборът ти има силите да се пребори за титлата?
Знаех, че ще имаме победи. Основното, което ме движеше, беше да се изправим срещу Лъвовете, защото трябваше да се изчистят едни стари сметки. За съжаление, така се получи, че поради липса на желаещи отбори да играят в Първа дивизия – ръководството на НАЛБ беше пуснало допитване има ли желаещи отбори, от която и да е дивизия, които искат да се пробват в елитната първа дивизия.
Та, „Лъвовете“ решиха, че могат да се състезават в Първа дивизия и така ни избягаха. Избяга им и възможността да запишат първа победа и така са единственият отбор, който две поредни години никога не е записвал победа, както и други срамни рекорди като 50 поредни загуби, лидери по грешки, нарушения, най-много получени чадъри и т.н.
Но да се върнем към същината на въпроса. Може би към средата на сезона вече виждах, че имаме потенциал да спечелим титлата.
Каква е равносметката ти от сезона – плюсове и минуси?
Плюсовете са много! Изпълнихме основната задача, за която всеки един се бори, а именно – покорихме дивизията и станахме шампиони! Създадоха се и нови приятелства, които се надявам да продължат дълги години. Отделно сме си помагали и извън баскетболния терен, дори когато някои от нас бяха положителни за COVID-19 сме пазарували и сме се грижили един за друг. Така че приятелство и злато – какво повече можем да искаме?!
Трудно е да говориш за минуси, когато си спечелил титлата, но невинаги успявах да разпределям игровото време на състезателите. Знам, че някои можеха да играят повече и заслужаваха да играят повече, но се надявам през новия сезон да съм направил по-добра система за разпределение на минутите – знам, че съм им длъжник.
Ако трябва да поставиш оценка на организацията на мероприятията в НАЛБ, каква ще бъде тя?
По шестобалната скала – Отличен 6! Знаете, че последните две години живеем в пандемия, но нито за миг сезоните в НАЛБ не бяха заплашени. Ръководството на НАЛБ намираше начини да съхрани сезоните, да пази здравето на състезателите и на публиката, намери и нова зала, която смея да твърдя е по-добра от предишната, таблата биват осветявани при сирена като в NBA и още много други неща, които невинаги се забелязват от състезателите, но ръководителите виждаме. Така че, само адмирации и поздравления за това, което са постигнали и съм сигурен, че през новия сезон ще има още положителни изненади.
Какви са целите на отбора ти оттук нататък? Знаем, че създавате и втори отбор в Четвърта дивизия на НАЛБ – каква е неговата идея?
Да, наистина правим още един отбор. Явно, когато станеш шампион интересът към отбора ти от потенциални „танкисти“ нараства. Според мен успях да намеря един добър баланс между млади момчета между 20 и 26 години и ветерани, които са на по 30+ години. Например, стартиращата ни петица от Димитър Любенов, Виктор Аргиров, Петър Петров и двамата Жоровци (Банчев и Наумов) играеха по 6-7 минути на четвърт, а по-възрастните в мое лице и още няколко други им давахме възможност да починат докато ние „воюваме“ на терена.
Абсолютно нормално е по-младите да търсят нови предизвикателства в по-горна дивизия и затова Армада ще се състезава в Трета дивизия през новия сезон, като ръководител ще бъде Теодор Илиев, а ветераните, заедно с една част от младежите, оставаме в Четвърта дивизия, като ще носим името София Армада.
И двата отбора в момента попълват съставите си и съм сигурен, че през сезон 2022/2023 ще се представят на високо ниво. Армада може и заслужава да се превърне в бранд, символизиращ победа! Така че, ако искате да бъдете победители, може да дойдете на проби за някой от двата отбора.