Най-напред използваме възможността да се извиним за цялата неразбория, от която за съжаление сме част.
Официално потвърждаваме, че всички двубои от 22.03. (Понеделник) до 25.03.2021 година (Четвъртък) включително са отложени.
Твърде вероятно е да отложим всички срещи до края на месец Март, но първо искаме да получим официално становище от институциите.
Започваме с това, че е пределно ясно, че здравето е най-важно. Неслучайно поддържаме непрестанна комуникация с всички отбори по този въпрос, неслучайно самоинициативно сме взимали решения да преустановяваме дейността си, неслучайно сме отлагали срещите, винаги когато даден отбор има заразен състезател (като сме отлагали и срещите на други отбори, ако са били контактни с дадения човек), неслучайно и изрично периодично напомняме на всички отбори молбата си винаги да получаваме своевременна и коректна информация във връзка със заразени и контактни участници.
Фактологията и защо всъщност разбираме в последния момент, че не можем да играем:
1. През миналата седмица – още в началото – започна да се тръби, че ще има нови сериозни ограничителни мерки. Преди „заповедите“ да бъдат публично достояние всички медии излязоха с информация по въпроса, който ни касае: „Всички колективни и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи на открито и закрито се провеждат без публика;“.
Дотук всичко изглеждаше нормално – така или иначе играем без публика. Дори помолихме отборите с помощник-треньори да ограничат присъствието им до края на месец Март, когато изтичат въпросните разпоредби.
2. В Четвъртък излязоха „заповедите“, в които отново не съумяхме да намерим нито последователност, нито каквото и да е, кореспондиращо със здравия разум.
Тъй като отчетохме, че разпоредбите могат да бъдат тълкувани доста свободно (а в нашите представи едно правило трябва да бъде изключително еднозначно, да не предизвиква тълкувания и да бъде еднакво за всички), се свързахме с Министерството на младежта и спорта.
Оттам ни увериха, че няма никаква пречка да играем. Изрично упоменахме, че състезателите в НАЛБ имат картотека, но тя не е към спортна федерация, а е към НАЛБ. Получихме отговор, че това е достатъчно.
3. Въпреки всичко вътрешно дебатирахме сериозно дали да не прекъснем за въпросните 10 дни мачовете в името на здравето и спокойствието на всички. След доста разговори и с немалка част от отборите стигнахме до извода, че периодът от 10 дни всъщност надали ще промени нещо особено и че той е по-скоро обвързан с предстоящите избори, а не с възможността да подобри драстично каквото и да е. В този ред на мисли преценихме, че при положение, че отлагаме всички срещи на даден отбор, когато има и един заразен състезател в отбора, то на този етап, имайки позволение да упражняваме дейността си, по-разумното е да го правим (поне в първите дни, когато са и по-малко мачовете и докато наблюдаваме ситуацията).
4. Вчера, Понеделник, 22.03.2021 година, минути преди 19:00 часа получихме обаждане от Министерството на младежта и спорта. В крайна сметка се били объркали – не можело да играем. Обяснихме, че в същия ден имаме планирани 2 мача (от 20:00 часа) и вероятно хората за мачовете пътуват към залата. Бяхме уверени, че НАЛБ, залата и отборите подлежим на санкции, ако мачовете се състоят. Наложи се „на пожар“ да бъдат отлагани срещите.
И тук стигаме до няколко въпроса, които предизвикват изключително сериозно любопитството ни. Адресирахме ги в устния си разговор до Министерството на младежта и спорта. Не получихме отговор, който да задоволи любопитството ни.
Най-напред поясняваме, че нямаме нищо против мерките. Напротив, нека има строги мерки. Нека обаче и тези мерки бъдат недвусмислени, конкретни, ясни и нека всички подлежат на санкции при неспазването им, а не едни да са „по-равни“ от други.
Питаме се обаче за пореден път дали в България тези, които се опитват да следват някакви правила всъщност не са „балъците“. Ясно е, че ако не се бяхме интересували, можехме спокойно да се позовем на достатъчното информация, позволяваща ни да упражняваме дейността си.
Приемаме, че в това да се интересуваш няма нищо лошо и всеки съвестен човек би го направил. Следва ли обаче един и същи човек, който е аматьор/любител да може да играе в състезание, което е под шапката на дадената спортна федерация (защото, видиш ли, е картотекиран в дадената федерация), но да не може да отиде да си „помятка“ в близкия училищен двор (защото, видиш ли, няма картотека към федерацията) и да не може да играе в НАЛБ (защото, видиш ли, НАЛБ не е под шапката на федерацията)?
Стана ни изключително любопитно и дали местата, на които се провеждат състезания към дадена спортна федерация, са неуязвими и там няма зараза. Защото явно е по-безопасно 20 души да бъдат в една зала (ако състезанието е към дадена спортна федерация) отколкото двама приятели да отидат в близкия училищен двор.
За нас въпросът следва да е принципен – или може да се играе, или не може. Отговорът на представителите на Министерството беше в посока, че просто идеята е да могат да се състезават професионалистите. Попитахме защо тогава не е описано съвсем елементарно – че е разрешен само професионалният спорт. Отговорът беше, че според тях професионален спорт в България представлява само първото ниво на футбола у нас. Не се наемаме с коментар на твърдението, защото поне на теория според нас не отговаря на истината, но приемаме, че и тук са напълно прави. Тогава попитахме защо просто не е упоменато, че само първото ниво във всеки спорт, например, може да упражнява дейността си. Поне така е направено в доста може би по-цивилизовани държави, от които можеше да се вземе пример. Не получихме отговор.
Та стигаме до това, че един и същи човек, който е аматьор, може да играе само под шапката на „държавата“ и няма право да играе никъде другаде. Оттам произтича и може би логичният въпрос дали този „строй“ не наподобява Северна Корея и други държави, различни от европейски, в които частната инициатива отстъства по подразбиране.
Смятаме обаче, че човек трябва да преследва разбиранията си, затова и в следващите дни ще изпратим официално запитване към отговорните органи с молба да пояснят на неспециалисти като нас какви са разликите от здравна гледна точка в това решение.
Напомняме и че:
– При първото затваряне тренировките бяха разрешени месец преди състезанията. Логика, която не разбрахме, защото не разбирахме разликата между това 15 души да са в залата и да тренират, и 15 души да са в залата и да играят мач.
– При второто затваряне беше ограничен достъпът на състезателите под 18-годишна възраст, които не са картотекирани към дадена спортна федерация. Т.е., ако дадено дете не тренира в клуб няма право да отиде да играе с баща си в близкото училище. Тогава се поинтересувахме за отбори като Септември и Ботев 2012 Б, чиито състезатели са картотекирани така или иначе и към съответната федерация – в първенствата за подрастващи. Получихме отказ обаче – там можеше да играят, а в НАЛБ не.
– В края на Октомври миналата година самоинициативно взехме решение (нямахме забрана) да стопираме дейнотта си (за повече от месец за една част от отборите и за повече от 2 месеца за останалата част от отборите). Решението ни произтичаше от фактите и тъй като се интересувахме от състоянието на отборите и всички, които са част от НАЛБ. А тогава имаше доста повече заразени. Затова и преценихме, че можем да процедираме отново по същия начин и сега – просто си дадохме няколко дни, за да видим дали ще има подобна необходимост (с нагласата в рамките на делничните дни да можем да вземем ново аргументирано решение, ако е нужно).
– Сега за „държавата“ на практика няма ограничения. За всички останали са налице.
Дълбоко убедени сме, че съответните институции ще могат да отговорят аргументирано и през призмата на изключителните си компетенции.
Дотогава пък запазваме право да си припомним и думите на доцент Кристиян Таков: „Властта се превръща в самоцел, следователно се прави много безпринципен пазар на постове, назначаване на некадърни хора. Когато властта е самоцел, послушанието е основна ценност, уменията са опасни, зависимостите са добре дошли. Резултат на всички тези „ценности“ е, че на прекалено много твърде отговорни постове има ужасяващо много некадърници. Те твърде лесно се превръщат в негодници. Цялата тази пасмина, която се е натресла по твърде много и отговорни места в държавата, разрушава институциите.“.
Благодарим за разбирането и отново съжаляваме, че трябва да сме част от цялото това нещо!