Петкана Макавеева: Организацията в НАЛБ е супер

1202

Петкана МакавееваПродължаваме с интервютата с членове на кампанията ни „Забравените лица„.

Ред е на Петкана Макавеева да отговори на въпросите ни. Вероятно Макавеева няма нужда от представяне. Една от легендарните баскетболистки на Стария континент. Дългогодишна национална състезателка. Има трето и второ място на Олимпиади с националния ни тим (трето в Монреал през 1976 година и второ в Москва през 1980). С отбора на България завършва на трето място на Европейското първенство през 1976 година във Франция, а 7 години по-късно в Будапеща завоюва и сребърен медал. През 1984 година печели купата на Европейски шампиони. И още много…

В момента Петкана Макавеева формално е извън баскетбола ни. Големият й син Стефан Георгиев – Торо пък се състезава в Олд Старс 22. Потърсихме Макавеева, за да ни разкаже за грандиозните си успехи, за разликите в баскетбола преди и сега, както и за да сподели мнението си за Националната аматьорска лига по баскетбол. Вижте какво каза тя:

НАЛБ: Каква е разликата между баскетбола преди, когато сте били активна състезателка, и сега?

Петкана Макавеева: Най-очебийната разлика е, че ние се състезавахме в истинския смисъл на тази дума. На първо място за нас бяха резултатите от тези състезания, а не материалната изгода от тях. В клубните отбори бяхме осигурени, а в националния отбор за нас беше важно класирането. Спомням си дори, че никой не бе очаквал, че на Олимпиадата в Монреал ще се класираме и нямахме приготвени дори специални екипи и официални костюми. Искам да кажа, че не винаги сме били поставяни при добри условия, но любовта към играта винаги взимаше връх. Сега претенциите са много по-големи от реалните възможности на състезателите. Спомням си също, че националният отбор тренираше три пъти на ден. Имахме чудесни, ерудирани, качествени треньори, истински психолози, като например Гълъбов, Семов, Начев, Чомаков, които ни подготвяха да играем със самочувствие. Ситуациите в играта се променят много бързо, а не се и повтарят, и се налага взимане на правилното решение за части от секундата. В първата си година като състезателка тренирах до 11 часа вечерта в залата на ЦСКА. Гледах и играта на мъжете и непрекъснато се учех.

НАЛБ: Какво Ви мотивираше да се подготвяте като професионална състезателка?

Петкана Макавеева: От дете съм започнала да играя. Още от малка исках и знаех, че ще стана баскетболистка. Готвила съм се и сама, като ходех по-рано на тренировките и оставах след техния край. Помня, че една година бяхме на лагер в Спортпалас, а аз като студентка във ВИФ трябваше да се явя на изпит по френски език. Помня как между тренировките Гълъбов ме подготвяше за изпита. В деня на изпита след края на първата тренировка аз излетях от Варна със самолет, пристигнах в София, взех си изпита и по същия път обратно успях навреме да се върна за втората тренировка за деня. Всичко това правихме с любов, помагахме на младите състезателки, помагахме си взаимно. Ако след състезанието сме останали без медал се срамувахме да се покажем.

Антония Загорова и Петкана МакавееваНАЛБ: Защо сега професионалният баскетбол няма такива успехи, каквито е имал в миналото?

Петкана Макавеева: Много са причините. На първо място трябва да поставя подготовката на състезателите. Те играеха във всички градове на страната, не само в София. Съществуваше голяма пирамида, от която се излъчваха състезателите. Съществуваше голяма конкуренция между отборите и затова те бяха по-качествени. Стрелбата и чувството към коша е дарба, защитата се учи. В миналото селекцията се правеше, така че играчите да не са еднотипни. Сега селекцията не се прави добре. В миналото се стремяхме да спечелим мача и не гледахме кой колко точки има. Сега се отправят обвинения към треньорите на подрастващите, че не работят и не подготвят добри състезатели. Това не е вярно. Играч се става на терена! А сега като навършат 18 години няма къде да играят.

НАЛБ: Какво Ви е мнението за нивото на НАЛБ?

Петкана Макавеева: Нивото в Националната аматьорска лига по баскетболНАЛБ е изключително високо. Треньорите на отбори в Националната баскетболна лига, ако се огледат, могат да привлекат не малко от състезаващите се в НАЛБ за първите си отбори.

НАЛБ: Какво е мнението Ви за организацията в НАЛБ?

Петкана Макавеева: Организацията е супер. Много ми харесва това, че програмата за състезанията е изготвена за целия сезон. Прави се статистика, която е на разположение на треньорите по време на мача, правят се много снимки, стимулират се състезателите с награди. Аз престанах да ходя да гледам мачовете в Националната баскетболна лига, защото в тази лига играят само чужденци. Последният набор, който намираше място в професионалната лига беше ’82.

НАЛБ: Познавате ли хората, които организираха съществуването на НАЛБ и които се занимават с дейността в лигата?

Петкана Макавеева: Естествено, че познавам повечето от тях. Прави чест на организаторите, че са се нагърбили с не лека работа и са успели да привлекат толкова много млади хора, и то водени единствено от голямата им любов към играта.

Петкана МакавееваБлагодарим много на Петкана Макавеева за положителната оценка за работата ни! Благодарим й и за всичко, което е дала на любимата ни игра! Желаем на Макавеева много здраве и ще се радваме да се виждаме все по-често покрай мероприятията на НАЛБ!