Ръководителят на отбора на Роботите Николай Истатков даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Неговият тим заслужи сребърните медали в Първа дивизия за трета поредна година, като освен това от Роботите играха финал в турнира за Купата на НАЛБ за четвърти последователен път и общо за шести в своята история. Най-успешният треньор в историята на НАЛБ сподели каква е мотивацията му да е толкова отдаден на своя тим и в какво смята, че отборът на Роботите трябва да надгради. Истатков разкри и колко важен е за него спортсменският дух, както и как се е променила организацията на НАЛБ през последните 10 години, в които той е част от нея. Повече ще може да прочетете в следващите редове.
– Най-напред поздравления за изключителното представяне за поредна година – както в първенството, така и в турнира за купата на НАЛБ! Макар че вероятно чувството да си останал в подножието на върха не е приятно, каква е оценката ти за сезона?
– Няма как след като за поредна година оставаме втори да съм толкова доволен, но очевидно на този етап развитието на отбора ни е такова, че силите ни стигат само до подножието на върха, както е формулирано и във въпроса. Въпреки това, ако погледнем трезво и безпристрастно, мястото ни е напълно заслужено. Дори имаше немалък шанс да загубим още на полуфинала за първенството, така че като цяло следва да сме доволни. Отново сме „вечно втори“ – закачка, препращаща към футболните ми пристрастия (смее се).
– Завърши десети пореден сезон за теб и 11-и такъв, в който отборът на Роботите (преди това носещ името София Лайънс) е част от НАЛБ. Как организацията се промени за това време?
– За мен НАЛБ е като един жив организъм, който през годините постоянно се стреми да се развива и усъвършенства. Този сезон не прави изключение в това отношение и освен очевидното подобрение свързано с видеоизлъчването, искам да обърна внимание и на съдийството – една много гореща тема за всички. За мен лигата и съдиите успяха да балансират и тушират неминуемите страсти на участниците и мачовете протичаха спокойно, като голяма роля изиграха и възможностите за преразглеждане, с които считам, че участниците свикнаха и започнаха все по-адекватно да ползват. Друго важно нещо е стремежът да се изчисти играта максимално от грубости и неспортсменски прояви, който също върви успешно, но за да успеем да поддържаме това ниво, трябва всички заедно – участници и длъжностни лица, да не отстъпваме нито крачка назад и да продължим да поставяме като приоритет спортсменството. Промяна има и в навременната и коректна комуникация по оста отбор-лига, както и между самите отбори в случай на изясняване на организационни въпроси, най-вече отлагане и пренасрочване на двубои. Така че като цяло промените са положителни и, познавайки хората от екипа на НАЛБ, съм убеден, че ще продължат и занапред.
– Отново в рамките на редовния сезон имахте положителен баланс срещу Титан Пропъртис, нанасяйки им единствените загуби в хода на шампионата, но се пропукахте и в двата финала срещу тях – за първенството и в турнира за купата. С какво ви превъзхождаха според теб?
– Както казах в началото, обективно развитието на отбора, вътрешните взаимовръзки между отделните състезатели, моята работа като треньор-мотиватор на играчите, ротациите и тактическите познания явно са на такова ниво, че ни позволяват единствено да достигнем до ролята на подгласник на Титан Пропъртис. Резултатите от мачовете през редовния сезон нямаха особено значение, най-вече от гледна точка на формата на дивизията и това, че нямаше интрига за местата в плейофите. Разбира се, това, че единствено ние нанесохме поражения на бъдещите шампиони дава някаква доза самочувствие, но очевидно недостатъчно, за да ги детронираме на този етап.
Считам, че отборът на Титан Пропъртис ни превъзхожда основно с невероятната си отборна игра, играчите им определено се разбират на терена и си взаимодействат отлично както в защита, така и в нападение. Също така, чисто тактически използват умело възможностите за бърза атака, като и при постепенно нападение играят разумно, без да избързват и създават ситуации, при които да освободят някого измежду петимата на паркета. Разбира се, когато се наложи имат и лидери със страхотни индивидуални качества в лицето на Георги Бързаков и Георги Кръстев, като аз бих добавил и Драгомир Енчев, който някак си остава в сянка, но е изключително важен, полезен и основополагащ състезател за мен.
На финала за Купата на НАЛБ именно липсата на Енчев, както и нелепата контузия на Георги Бързаков, ни даде някаква надежда. Разбира се, както знаем, за Купата могат да участват и други състезатели, които да компенсират, но там си пролича превъзходството на Титан Пропъртис и на ниво треньори. С ръка на сърцето си признавам, че бях надигран тотално от колегата Бързаков в този мач. Освен чисто тактически, допуснах и грешки в ротацията, които в крайна сметка не ни позволиха да детронираме Титан в този скъсен състав, което по никакъв начин не омаловажава тяхната страхотна игра и заслужена победа.
Тук е моментът да ги поздравя за спечелването на безпрецедентния исторически требъл през настоящия сезон!
– Ти си от ръководителите, които нямат почти никаква изява на терена, но това по никакъв начин не ти пречи да си изключително отдаден и да се справяш прекрасно с организацията на отбора си. В същото време не е тайна, че се развиваш професионално в съвсем различна сфера и имаш куп други ангажименти. Как намираш мотивация и време, за да си толкова отдаден на Роботите и какво би споделил на всички, които смятат, че ръководенето на отбор е изключително трудна и обременяваща дейност? Какви позитиви извличаш?
– Тук ще започна с клишето „От любов към играта!“, но за мен то е напълно вярно. Лично аз нямам друго логично обяснение защо продължавам да отделям време, енергия и много често нерви, за да се занимавам с администрация, организация и водене на официални мачове на Роботите. Често ми е минавало през главата да се откажа и да отделя това време, за да мога лично аз да спортувам активно, но винаги тогава на преден план излизат момчетата от отбора, които възприемам като второ семейство и няма как да изоставя. И така вече 10 години.
На всички, които считат, че дейността на ръководител е трудна и обременяваща, бих казал, че са прави, но всяка минута отделено време си струва, когато видиш щастието в очите на някой малчуган – наследник на някой играч от отбора или просто наш привърженик, който ни подкрепя от трибуните.
Позволявам си да споделя и една лична история: По време на наш мач в залата влязоха две малки момчета, играли преди това футбол в комплекса, които бяха решили просто да погледат баскетбол. Едното попита другото кой според него ще спечели? А отговорът не закъсня „Е как кой?! Та това са Роботите!!!“. В този момент аз минавах по екип покрай тях и, признавам си, почувствах се страхотно и си казах, че независимо от лишенията и изхабените нерви – всичко си заслужава!
С риск да стана банален ще продължа с още една често употребявана сентенция, а именно „НАЛБ е социален феномен!“ – неведнъж и в предишни интервюта, а и в лични разговори съм споделял, че социалната част на играта и всичко около нея са изключително важни за мен. Почти с всички в нашето мини общество смея да твърдя, че съм приятел и докато на терена сме врагове, след това споделяме, коментираме и се забавляваме заедно. Така че това е може би един от най-големите позитиви, които извличам от преживяванията си с марка Национална аматьорска лига по баскетбол.
– Както вече стана дума, вероятно няма да се задоволите да сте в сянката на Титан Пропъртис и ще продължите да опитвате да спрете доминацията им. В кои елементи смяташ, че трябва да надградите?
– Вече трета поредна година се оказваме на едно стъпало под върха. Това определено е постижение достойно за уважение, но ние, разбира се, искаме повече. За да успеем не само да се конкурираме и да правим завързани мачове с лидерите от Първа Дивизия и най-вече Титан Пропъртис, смятам, че трябва да променим някои основни неща като:
- Отборна игра в защита – да се научим да си пазим умно и задружно коша, с адекватни взаимодействия, повече комуникация между състезателите на игрището и агресия, без, разбира се, да прекрачваме границата на позволеното.
- Отборна игра в нападение – през последните години разчитаме повече на индивидуалните качества на водещите ни състезатели, което работи до едно време. Когато срещу себе си имаш грамотен и качествен отбор няма как, колкото и да е качествен и талантлив един състезател, сам да се справи срещу целия отбор на противника. С две думи – опитваме се поединично един да играе срещу петима – явно не става, опитахме 2-3 години, стига толкова (смее се).
- Подобряване на воденето на мачовете – тук топката е изцяло в моето поле. Като треньор би следвало да съм доста по-активен при прекъсвания, смени и въобще влияние върху играта. Ще се наложи да отделя време, което естествено нямам, на актуални и съвременни тактически постановки, които да се опитам да интегрирам в отбора.
- Отборен дух – не на последно място трябва значително да подобрим комуникацията и химията помежду си, ако искаме да наградим и да можем да посегнем по-сериозно към шампионската титла. Играчите трябва да си вярват, да се подкрепят и да са готови във всеки един момент да се хвърлят и да покрият свой съотборник. Ако ме питате как може да се случи това с тренировки един път в седмицата, с аматьорски отбор изграден от приятели – трудно, но това не значи, че няма да се опитаме да го постигнем.
За да се опитаме да подобрим играта си в тези четири основни аспекта описани по-горе, ще разчитам и на новите попълнения в лицето на Любомир Орешаров, Петър Славков и Иван Иванов, които бяха с нас за Купата на НАЛБ и заедно с вече изграденото ядро да започнем да приличаме все повече на отбор с изграден стил.
– Как успяваш да привлечеш толкова много класни състезатели в Роботите? И какво би отговорил на критиките, че събирате прекомерно силен състав, възползвайки се от липсата на регулации във връзка с възможността много топ играчи да бъдат концентрирани в един отбор? Както многократно сме коментирали, в NBA това се контролира чрез тавана на заплатите, но в нашия случай няма обективен критерий, чрез който да се ограничи струпване на най-добрите играчи в един и същи отбор. И от ваша гледна точка пък как успявате да адаптирате толкова класни играчи към ролята им, имайки предвид, че те биха били с много по-солидна роля в почти всеки друг отбор?
– Хубавото на аматьорската лига е, че всеки има пълната свобода да привлича всекиго, когото намери за добре, без никакви рестрикции или ограничения, стига, разбира се, да го убеди в своя проект. Както знаете, аз съм архитект и съм по-скоро в сферата на строителството, така че за мен е трудно да привличам бивши професионални състезатели или водещи подрастващи, които са в полезрението по-скоро на нашите конкуренти. Така че с годините, лека-полека, успяхме чрез контакти най-вече на други играчи от отбора да съберем едно ядро от, смея да твърдя, доста класни състезатели като индивидуални качества. Как ги убеждавам – може би, за да получите верния отговор, трябва да попитаме самите тях, но може би успявам да ги привлека с отдадеността си и с добрата организация и администрация. Разбира се, водещата ни роля в Първа дивизия и за Купата на НАЛБ също играе роля за това даден състезател да реши да се присъедини към Роботите.
На критиците, каквито винаги ще има, бих отговорил с усмивка така: „Никой не ви пречи също да се развивате и да привличате състезатели. Ако пък не желаете, това е ваше решение и трябва да приемете последствията от него.“. Естествено, тук винаги седи парадигмата на аматьорския баскетбол, а именно: „Игра за удоволствие или за победа?“. Добре знаем, че няма еднозначен отговор на този въпрос, но както неведнъж съм споделял, рядко съм виждал хората да се забавляват при загуби. Аз от своя страна уважавам абсолютно всеки съперник, независимо от кадровата му политика или нагласа и на всички им желая успех от все сърце!
Относно задържането на водещите състезатели – естествено, че най-силното оръжие са игровите минути – старая се да давам относително достатъчно такива на всички, което често ми изяжда главата – справка: загубеният финал за Купата на НАЛБ през този сезон. Разбира се, няма как да направиш ротация с десетима състезатели и всички да са доволни, така че естествено е да има и недоволни от решенията ми, но това е част от играта.
– Използваме възможността да поздравим както вашия отбор, така и този на Титан Пропъртис за изключително интригуващите мачове, но в същото време и за страхотния спортсменски дух. Забелязва се чувствително подобрение и цялостно в тази насока при всички отбори в първа дивизия. Както знаеш, от НАЛБ много държим именно на спортсменския дух, позитивната среда и взаимното уважение между всички, с които взаимодействаме. Колко важна е тази настройка според теб, за да изпитваме истинско удоволствие от това, което правим?
– За мен това винаги е било водещо, като, разбира се, невинаги съм успявал да потисна емоциите си след загуба и да поставя спортсменството на първо място. Имал съм и своите трудни моменти през годините в това отношение, но считам, че почти винаги съм успявал въпреки всичко да стисна ръката на победителя и да го поздравя. Определено миналата година след третия мач от финалната серия с Титан Пропъртис си дадох сметка, че и двата отбора прекалихме с амбицията за победа и загърбихме добрия тон и спортсменския дух, но определено мисля, че тази година показахме друго лице и се надявам така да бъде и занапред, независимо дали става въпрос за Роботите и Титан или за които и да е други два отбора от НАЛБ. Всички заедно – играчи, съдии и длъжностни лица трябва да се уважаваме и да се забавляваме, независимо от негативните емоции, които са неминуеми в дадени ситуации.
– За пореден път ти спечели множество симпатии, демонстрирайки положителната си нагласа. Отново след загубените финали ти беше инициатор на общи снимки заедно с победителите от Титан Пропъртис, които поздрави за дадения триумф. Бихме могли да посочим и че ти си сред хората с основополагащ принос за все по-положителната промяна в първа дивизия. Както знаем, през годините в нея са участвали много класни отбори и състезатели, които обаче съвсем не са били пример за подражание с поведението си. След няколко сезона на нежелание от страна на част от отборите да се състезават в първа дивизия, изглежда, че сме на път да изчистим имиджа на дивизията и отново да бъде чест за всеки да бъде на най-високо ниво в НАЛБ. Колко важно е за теб всеки да има подобна положителна нагласа, да бъде спортсмен и да се опитва да дава пример с отношението си?
– Благодаря за хубавите думи, но честно да си призная не се чувствам като флагман на промяната. Ще се радвам, ако наистина е така – вероятно е, защото понякога водя толкова слабо мачовете на Роботите, че всеки си вярва, че може да ни победи и това обнадеждава всички отбори, че имат шанс в Първа дивизия (смее се).
Според мен през годините се изгради малко погрешно мнение за Първа дивизия, че видите ли никой няма шанс срещу водещите отбори, което от своя страна доведе до доста протоколни мачове през редовния сезон. Възможността пък отборите, спечелили по спортен път промоция, да изберат да останат в по-долните дивизии доведе и до този съкратен формат, който определено не помага за развитието на най-високото ниво в НАЛБ. Считам обаче, че през този сезон дебютантите в дивизията – ЛА Бейкърс и Балканъ, традиционно силните Ероус и Балкан, както и Фактор и Ботев 2012 показаха, че могат успешно да се противопоставят, ако се мобилизират и амбицират. Така че тази положителна промяна дойде и от самите отбори, които се развиха, подсилиха се с нови състезатели и с всяка година според мен вдигат нивото си. Спортсменският дух, за който стана вече въпрос, считам, че е изключително важен и би следвало да върви рамо до рамо с всички отбори в Първа дивизия, за да може отново най-високото ниво в НАЛБ да бъде желано място и приоритет на всеки един отбор.
– Както също вече е изяснено, от следващия сезон вече дивизиите ще са от по 12 отбора и участниците във всяка дивизия ще бъдат съобразени изцяло с постиженията и резултатите им, а не с желанията. Какво би казал на останалите отбори, които ще бъдат част от първа дивизия през следващия сезон?
– Първо искам да приветствам това решение на УС на НАЛБ относно спортните резултати и постиженията. Считам, че то ще канализира и ще направи така, че всички отбори, които имат амбиции, да се изкачват по естествен път нагоре. Нещата ще се балансират и няма да се стига до намалени формати в която и да е от дивизиите.
Относно Първа дивизия – шампионите от Титан вече афишираха амбициите си за пета поредна титла. Доколкото съм запознат отборите на ЛА Бейкърс и Балканъ ще се подсилят много сериозно с нови попълнения, със сигурност и другите тимове едва ли ще останат с непроменени състави. Ние, както вече споменах, направихме селекция от нови състезатели, така че на новаците от Дъ ЕкспендаБолс, Армада и Дървоядите ще кажа, че са добре дошли и да бъдат готови за здрава битка, защото в Първа дивизия никой не отстъпва току-така и педя от баскетболното игрище. Считам, че ни предстои един от най-равностойните, оспорвани и интересни сезони в най-високото ниво на НАЛБ.
– Организационната дейност често се подценява, но нищо от това, което се вижда не би било възможно без нея. Какво би споделил за организацията на НАЛБ след като завърши десетия си пореден сезон и кои елементи би отличил специално? Доволни ли сте и би ли препоръчвал НАЛБ на свои близки и познати, които обичат да играят баскетбол?
– Организацията на НАЛБ е една от най-константните величини в аматьорския баскетбол като цяло. Това, че всички от екипа ви работят със завидно желание и ентусиазъм определено носи усещането у всички участници, че нещата се случват така, както би трябвало при организирания баскетбол. В доста аспекти качеството на предлаганите материали е на нивото на професионалните лиги по света – мога да отлича индивидуалните и отборни статистики, наградите и върховите постижения на отделните състезатели, а на мен като човек, занимаващ се с графични материали, ми прави изключително добро впечатление дизайнът и оформлението на всички гореописани награди.
Не е тайна, че за мен организираният баскетбол е нещото, което ме привлича много повече от уличния баскетбол. Именно затова ще си позволя да разкажа и своя опит от първо лице да бъда част от екипа на НАЛБ, в частност помагайки на секретарската маса. За мен лично беше много интересно и предизвикателно да застана от „другата“ страна на една баскетболна среща, като част от длъжностните лица, което ми даде да разбера, че понякога като треньори и състезатели прекаляваме с реакциите и обвиненията към съдиите и хората на масата. Видях колко отдадени са всички членове на екипа на НАЛБ и как се стараят винаги да бъдат на ниво и да направят така, че всички участници да се чувстват като на професионален баскетболен мач. Някак си този труд, енергия и старание остават на заден план и искам да изкажа своите искрени адмирации и благодарности:
- На мениджъра на НАЛБ Мартин Механджиев, който полага неимоверни усилия и отделя изключително много от личното си време, за да може всичко да е перфектно организирано и администрирано, както би трябвало да бъде в професионалния спорт. Да комуникира с всички почти 50 отбора и да балансира между всички претенции и желания на участниците, което изисква доста нерви и умения за общуване – голямо браво и за това!;
- На всички съдии, разбира се, най-вече на водещите такива – Марин Механджиев и Боян Алексиев за това, че изтърпяват понякога емоционалните ни изблици и въпреки тях съумяват да ръководят вещо всички мачове, предоставяйки възможност на всички участници да се съревноваваме с изцяло спортни средства при безпристрастно съдийство!;
- На Васил Недялков за всеотдайната работа както по организацията и администрирането, но и по медийното отразяване на всички срещи от НАЛБ. Един изключително отдаден и енергичен млад човек, който не пести време и усилия в името на това всичко около статиите в социалните мрежи, върховите постижения, награди и други да бъде изрядно и отразено своевременно!;
- На Петър-Николай Димитров за страхотните кадри, в които успява да запечата емоциите и динамиката на едни баскетболен мач. Изключително талантлив млад професионалист, който определено допринася за високото качество на всички снимки, свързани с НАЛБ!;
- Не на последно място и на целия екип на НАЛБ, който успява заедно като едно голямо семейство да продължава да осигурява перфектни условия за практикуване на любимата игра с оранжевата топка!
Като заключение бих препоръчал на всички млади хора, а и не само, да се включат в екипа на НАЛБ, за да научат много за баскетбола и да се докоснат до положителната енергия и обстановка, свързани с аматьорския баскетбол в България на професионално организационно ниво. Разбира се, и на всички, които искат да се занимават и практикуват любимата игра, бих препоръчал с цялото си сърце НАЛБ, като място, на което те определено ще изпитват удоволствие, ще се забавляват и ще се насладят на изключително добре администрирани и организирани спортни събития!
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– На всички пожелавам ползотворна почивка през летните месеци, но и да тренират и да се подготвят, защото новият сезон вече чука на вратата и забавлението и положителните емоции ни чакат в залата. Разбира се, да са здрави и без контузии, за да можем заедно да сме част от магията на НАЛБ още дълги години!