На 01.09.2025 година в един от най-посещаваните сайтове у нас – dir.bg и по-конкретно в спортната му част – corner.dir.bg – беше публикувано интервю с Мартин Механджиев, което може да прочетете ТУК. Използваме възможността да благодарим сърдечно за интереса към НАЛБ! От медията потърсиха мениджъра на НАЛБ Мартин Механджиев, за да направи своята равносметка за изминалите 14 сезона, извървяния път от организацията дотук, а и за да сподели очакванията си за предстоящия сезон 2025/2026, включващ рекорден брой отбори. Сега на вашето внимание представяме и целия материал:
Националната аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ) днес е най-мащабната баскетболна организация в страната, обединяваща десетки отбори и стотици любители на играта. Началото ѝ обаче е поставено от ентусиазъм, лична мотивация и силна любов към баскетбола. Човекът зад този проект е Мартин Механджиев – председател на НАЛБ и двигател на инициативата, която вече 15 години създава възможности за развитие и общност за всички, които искат да бъдат част от спорта. През сезон 2025/2026 лигата отбелязва нов рекорд с 52 отбора – доказателство, че мечтата, започнала от нулата, се е превърнала в устойчива и вдъхновяваща реалност. В интервюто си пред corner.dir.bg Механджиев разказва за първите си стъпки в баскетбола, за трудностите и уроците по пътя, както и за визията си за бъдещето на НАЛБ.
Мартин Механджиев: НАЛБ вече е неизменна част от живота на много хора
Основният двигател на аматьорската лига говори за предстоящия сезон
– Ти си човекът зад най-мащабната баскетболна организация в България, занимаваща се с аматьорски спорт. Но нека започнем отначало – какво беше първото ти докосване до баскетбола и как този спорт стана част от живота ти?
– Най-напред благодаря за поканата! Първото ми докосване до баскетбола беше, когато бях много малък. Получи се наследствено – баща ми обичаше да играе баскетбол, а любовта му към спорта го беше отвела и до това да стане баскетболен съдия. Впоследствие той достигна възможно най-високото ниво в баскетболното съдийство, особено като имаме предвид, че никога не е бил част от определени структури, които да спомагат развитието му – точно обратното. Това, че не е удобен и има позиция винаги му е създавало проблеми и се е налагало да минава по възможно най-трудния и трънлив път. Моето желание за все повече време, инвестирано в баскетбол пък ставаше все по-голямо. За мен това беше най-очакваното нещо – да отида на тренировка или да отида с баща ми да играем в училищния двор.
– Кога усети, че искаш да направиш нещо повече от това да играеш – да създадеш общност и лига?
– Когато се сблъсках с баскетболната действителност у нас. Това се случи най-болезнено към края на средното ми образование. Дори няма да забравя, че на един финален турнир за юноши аз отидох с нагласата, че там приключва и моят баскетболен път. Може би освободен от каквито и да е очаквания и амбиции, се представих много добре и след това взех решение, че няма да спирам да правя това, което обичам и което ми доставя удоволствие. Все пак сблъсъкът с действителността у нас, липсата на реализация и отвращението в очите на много мои приятели, съотборници, приятели, познати и съперници бяха сред ключовите мотиви за желанието да създадем оазис за любителите на баскетбола. За да съхраним любовта към играта на толкова много хора, които много често и не поради липса на качества не са успели да се реализират.
– Аkо трябва да опишеш НАЛБ с три думи, кои ще бъдат те?
– Мечта, принципност, любов.
– Кой е моментът в историята на НАЛБ, който никога няма да забравиш?
– Няма да забравя много моменти. Няма да забравя и първата техническа конференция, първите мачове, безкрайните ми разговори с приятели, които смятаха, че таванът на отбори в НАЛБ е не повече от 10-ина, как пренасяхме тонколони за компютър, с които да озвучаваме залата, как снимахме с телефони. Впоследствие няма да забравя и прехода към все по-сериозната организация, как започнахме да наемаме големи зали за техническите конференции, как все повече хора искаха съдействие, за да станат част от организацията. Цялата романтика около стартирането от нулата, разрастването и непропускането на нито едно стъпало до момента са не само много ценни, но и наистина незабравими. Моментът, в който осъзнаваш, че всъщност мечтата ти се е сбъднала, а това, което правиш е важно за много хора. Разбира се, няма как да не спомена и конкретен момент, свързан с публична лекция, която бяхме поканени да изнесем във връзка с НАЛБ, а впоследствие оттам се стигна до запознанство, което прерасна във вече 9-годишна връзка, 6-годишен брак и 2 прекрасни деца.
– Какво според теб е най-ценното, което хората получават чрез НАЛБ, освен самата игра?
– Социалният елемент е нещо, което се подценява според мен, а реално е нещо незаменимо. Възможността да правиш това, което обичаш, при това с приятели. В същото време очевидно е меко казано позитивно да се спортува, а все пак хората, гонейки по-добри резултати, се подготвят и допълнително за участието си в НАЛБ. Нещо, което лично аз не подценявам и вярвам, че се вижда от всеки, дори и да не се афишира постоянно, е нашето неистово желание за всичко да се случва както трябва, влагайки невъобразими усилия в продукта и показвайки, че това, че участниците са аматьори и любители, не означава, че не трябва да се подхожда с уважение и професионализъм към любимата игра. Вярвам, че всичко това показва, че независимо от трудностите и препятствията, когато обичаш нещо и имаш нужните качества, то може да се реализира дори в неблагоприятна среда. Много бих се радвал, ако това послание бъде възприето в най-чистата му форма от все повече млади хора.
– Има ли история или участник в лигата, който лично те е докоснал или вдъхновил?
– Има хора, които не са се занимавали професионално с баскетбол никога и са ми споделяли, че сме им сбъднали мечтите – да бъдат част от толкова сериозна организация и да се чувстват като истински професионалисти. Има и хора, които са се занимавали с баскетбол на високо ниво, но са ни казвали, че никога не са били част от такава организация. Немалко участници са споделяли и че благодарение на участието си в НАЛБ са започнали да спортуват, да поддържат форма и да живеят по-здравословно. Много хора са идвали да изкажат благодарностите си по възможно най-непринудения начин. Всичко това няма как да не ме вдъхновява, а и задължава, да продължаваме без да намаляваме оборотите.
– Какво те мотивира да продължаваш напред, дори когато срещаш трудности?
– Именно това, че знам, че много хора разчитат на нас и НАЛБ е вече неизменна част от живота им. А и за да бъда честен, в много случаи изкуствените препятствия от външни фактори понякога са още по-предизвикателни – да покажеш, че няма как да те спрат. Разковничето вероятно отново е свързано и с това, че обичаме това, което правим.
– Тази година НАЛБ ще има рекордните 52 отбора – какво чувство е да видиш, че толкова много хора вярват във вашата кауза и искат да са част от тази общност?
– Това е начин да знам, че усилията ни са оценени и съм благодарен за интереса. Признавам и че вече немалко години изобщо не сме проактивни в добавяне на нови отбори. Инициативата е изцяло на самите участници, а фактът, че вече има и немалко отбори с по над 10 сезона в НАЛБ, също е достатъчно показателен. Радвам се, разбира се, но както споделих, всичко това и задължава, защото нямаме право да изневерим на принципите си и на името, което сме си създали с толкова много труд.
– Вярваш ли, че спортът може да промени живота на един човек – и ако да, как?
– Разбира се, че вярвам. Абстрахирам се напълно от добре познатите клишета, използвани често от хора, които нямат понятие какво всъщност се крие зад тези думи. Но е факт, че спортът е здраве и че активният начин на живот е незаменим както за физическото, така и за психическото здраве. А и превенцията от нездравословен начин на живот и много недобри практики, която се постига чрез спорта, също не е за подценяване, разбира се.
– Какъв е твоят най-голям личен урок от създаването и развитието на НАЛБ?
– Че всичко е възможно, когато имаш желанието, чистите подбуди и необходимите качества – независимо от всички препятствия.
– Къде виждаш НАЛБ след 5 години – каква е голямата ти мечта?
– В своя материална база и с още по-широки граници, надявам се.
– Какво би казал на човек, който обича баскетбола, но още се колебае дали да се включи?
– Надявам се, че не звучи високомерно, но наистина от години не се стремя да убеждавам когото и да е да участва. Вярвам, че след като стартираме 15-и пореден сезон с рекорден брой отбори, това трябва да говори много повече от всичко останало. В сайта ни има и много интервюта с участници, които също споделят, че в началото са се колебаели, но впоследствие благодарение на НАЛБ животът им се е променил в много положителна посока. Смятам, че всеки, който обича баскетбола, е добре дошъл да се включи и сам да прецени дали това е неговото място или не.
– Ако трябва да оставиш едно послание чрез НАЛБ – за играта, за спорта, за хората, какво би било то?
– Бих се радвал, ако всеки следва мечтите си и не се предава пред трудностите. Вярвам, че ако кадърните хора правят това, което могат и което обичат, всичко би било много по-хубаво. Много от нас не възприемат много неща в милата ни родина, но хората масово са склонни да недоволстват без да положат реални усилия да направят на практика нещо за желаната положителна промяна. Именно както ние не възприемахме още през 2011 година случващото се в любимия ни спорт, повярвахме, че можем да направим нещо извън действителността в България. Когато съм демотивиран по някаква причина си припомням и именно това – че може би пък някой е почерпил дори и малко вдъхновение от нашия пример, а това не ни дава право да се отказваме.