Вчера, 25.07.2021 година, председателят на Националната аматьорска лига по баскетбол Мартин Механджиев публикува във Фейсбук профила си емоционален текст, отбелязващ края на юбилейния десети сезон в НАЛБ. На вашето внимание представяме текста без редакторска намеса:
Just a ball and a dream.
Завърши десетият сезон в НАЛБ. Десети пореден сезон.
През 2011 година заедно с Марин Механджиев, Борис Данаилов и група съмишленици дадохме живот на тази идея. Тогава аз бях току-що завършил средното си образование, бях все още тийнейджър и нямаше по-млад член на екипа от мен. Не разполагах с почти никакъв организационен опит, със сигурност не бих определил познанията си тогава като особено задълбочени, нямах представа и какво да очаквам. Имах обаче мечта. Мечта, в чието реализиране предстоеше да инвестирам безкраен ентусиазъм, неизчерпаема енергия и хиляди часове.
Колко отдавна всъщност беше 2011 година? Дерик Роуз става MVP на редовния сезон в NBA, надеждите на Чикаго Булс за успех след ерата на Майкъл Джордан са живи. Дирк Новицки и Далас Маверикс стигат до титлата, побеждавайки Леброн Джеймс и суперотбора на Маями Хийт. А първоаприлските шеги, че Джордан се завръща в игра все още изпълваха с вълнение баскетболните фенове.
Аз вече се бях сблъскал с баскетболната действителност у нас. Спомням си колко тежко приемах, когато съотборниците и приятелите ми приключваха с баскетбола. Немалка част от тях, отвратени от баскетболната действителност у нас, не искаха и да чуят повече за любимата си игра, която до вчера е била неизменна част от ежедневието им. Обещах си, че ще дам всичко от себе си да съхраним любовта към играта на всеки, който някога е докосвал баскетболна топка.
Стартирахме от нулата или може би от под нулата. Първите снимки се правеха с личния ми телефон с 2-3-мегапикселова камера, за озвучаване се ползваше колонка, която трудно може да озвучи нещо повече от автомобил, брояхме точките на състезателите чинно от протоколите след мачовете, а когато валеше навън валеше и в залата. Тази група от хора нямахме никаква подкрепа, дори напротив.
Спомням си обаче с умиление за всички тези моменти отпреди 10 години, тъй като никой не очакваше, че някой ще помни НАЛБ 10 години по-късно, а още по-малко, че ще съществува. С умиление, защото преминахме през всички естествени етапи на развитие. Нито някой ни спусна отгоре, нито някой инвестира в нас, за да прескочим някой от етапите, нито пропуснахме стъпка, която може да ни научи на нещо.
Все още бях много млад и зелен. Смятах, че когато видимо даваш цялото си сърце за дадена кауза, то всички трябва да те харесват и да оценяват какво правиш. Впоследствие узрях за мисълта, че не следва да ме вълнува кой не ме харесва и кой злорадства, а просто всичко, което правя трябва да лежи на принципна основа, за да бъда в хармония със себе си.
Бях сигурен, че в България има достатъчно хора, замесени от моето тесто и исках да достигнем до тях чрез принципност, коректност, справедливост, любов към играта и професионализъм, а не чрез други добре познати по нашите географски ширини подходи. 10 години по-късно знам, че съм допускал много грешки, знам, че не съм бил прав много пъти, знам, че съм имал и продължавам да имам да се усъвършенствам много. Горд съм обаче, че в нито един момент нито аз, нито организацията на НАЛБ не изневери на принципите си. Винаги бяхме водени от разбиранията си и от любовта си към играта. И всеки лесно може да провери, че за 10 години позициите на НАЛБ по нито един въпрос свързан с баскетбола не се промениха. Защото вярваме, че това да си удобен не те прави достоен, а ако продадеш достойнството и морала си за някакви облаги, то няма никакъв смисъл в съществуването ти.
През тези 10 години срещнах хиляди хора, замесени от моето тесто. Запознах се с много хора, които мога да определя като свои приятели. Намерихме десетки хиляди съмишленици. Разбира се, пътищата ни се и разделиха с доста хора, но сега вече знам, че това е нормалният и логичният ход. И ако сега мога да се върна назад и да направя нов избор – дали някой да ме намрази или да действам според принципите и разбиранията си, то всеки може да ме мрази напълно свободно. Научих се да не отделям абсолютно никаква енергия за каквото и да е с негативен заряд.
Сега, през 2021 година, 10 години по-късно, вярвам, че мечтата ми е осъществена. Сблъскахме се с безброй трудности, препятствия и предизвикателства, но съм убеден, че всичко това ни направи по-силни. За да прокараш пътека през тръните неминуемо ще се убодеш, но несъмнено има смисъл. Няма ден в последните 10 години, в който да не съм инвестирал поне няколко часа в преследването на тази мечта. И докато все пак има хора, които са склонни да видят само крайния резултат и да смятат, че той е дошъл от само себе си, то знам, че всеки разумен човек знае каква отдаденост, колко труд и какви усилия стоят зад всичко това.
Сега вече не съм тийнейджър, на почти 30 вече в екипа има хора с по 10 години по-млади от мен. Не знам дали някой е присъствал на повече баскетболни мачове в рамките на 10 години – без дори да намесваме организация, а говорейки само за присъствие. Вероятно вече се е понатрупала умора. Вероятно вече разочарованието не е само от баскетболната действителност у нас, а е доста по-глобално. Със сигурност вече не летя в облаците и може би опитът е настигнал ентусиазма на водещата позиция сред добродетелите, до които се допитвам. Вярвам обаче, че всичко дотук си е струвало и се надявам, че чрез него сме показали разумната алтернатива на това да не възприемаш нещо, но да стоиш безучастен. Защото както в баскетбола, така и в държавата цялостно има само един начин да се случи нещо положително. И то определено не е свързано с възможността да чакаш „държавата“.
Благодаря на абсолютно всички, които под една или друга форма бяха част от първото десетилетие на НАЛБ! Благодаря за подкрепата, за съдействието, за възможността заедно да постигнем всичко дотук! Благодаря на всички членове на екипа, на всички участници, на всички приятели, на всички партньори, на всички съмишленици! Без вас НАЛБ нямаше да стане на 10 години. Благодаря и за критиките, за обструкциите, за препятствията, за предизвикателствата! Без тях вероятно нямаше да бъда толкова мотивиран. Благодаря!
Вече доста по-рядко пиша подобни излияния, но този път реших да го направя. Защото смятам, че го дължа на онова 19-годишно момче, което не спря да мечтае и на всички деца и младежи, чиито мечти изглеждат налудничаво.
Подготовката за сезон 2021/2022 официално стартира още утре и се надявам, че заедно с всички съмишленици ще продължим с положителния ход на развитие.
Новите цели и новите мечти са налице. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои и ще дам всичко от себе си да е така.
Can’t give up now.