Ръководителят на Дъ ЕкспендаБолс Борислав Гачев даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. През настоящия сезон неговият отбор е безспорен лидер в класирането на Втора дивизия, като до момента е спечелил 17 от 19-те си мача в шампионата и върви уверено към първото място в крайното подреждане. Гачев сподели как се е включил в НАЛБ, говори за развитието на Дъ ЕкспендаБолс през последните няколко сезона, както и за сплотеността и целите на състава.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и съответно как се стигна до това да поемеш ръководството на Дъ ЕкспендаБолс.
– След завършването на университета се озовах в София в момент, в който ми се играеше по-организиран баскетбол от стрийтбол или произволни сбирки с непознати. В тогавашния отбор на Бойз играеха трима близки приятели от юношеските години и ми предложиха да се включа към тях. Едно закъснение за тренировка, един мач и едно количество бири по-късно стана ясно, че всички искахме горе-долу едни и същи неща за сезона, както и сходна атмосфера в отбора.
А поемането на административната част от отбора стана случайно (и временно). След нелепата контузия на Павел Петров миналата пролет си говорихме, че този сезон ще идва по мачове, когато може, но най-вероятно няма да е редовен. Съответно имаше повече смисъл с това да се заеме някой, който ще е редовен и предвид това, че му помагах още от предходния сезон, топката се озова в моите ръце. Естествено, очаквам неговото възстановяване, за да мога да му върна паса (смее се).
– Отборът на Дъ ЕкспендаБолс играе своя осми сезон в НАЛБ, като първоначално носи името Бойз Фром Да Хууд. Ти пък се състезаваш в тима от сезон 2019/2020 и настоящата кампания е твоята пета. От сезон 2020/2021 Дъ ЕкспендаБолс е част от втора дивизия. В първия си сезон тимът не успява да се класира за плейофите, след това играе финал, а през миналия сезон остава на четвъртата позиция. Сега Дъ ЕкспендаБолс е отново един от водещите отбори в дивизията. Какво би споделил за целия този път, който извървяхте заедно с отбора?
– Пътят е доста забавен за вървене, когато всеки е мотивиран от някаква цел. В първия ми сезон с Бойз основната ни задача беше да се стиковаме като отбор и да се опознаем като стил на игра, понеже тогава (по спомен) се присъединихме пет човека към вече готов колектив. Събирахме се различни хора по тренировки и мачове и ни беше трудно да изградим типичен стил на игра. В плейофите се опитахме да покажем зъби, но обективно погледнато крайното ни класиране рефлектираше степента ни на подготвеност към този момент.
През следващия сезон осъмнахме във Втора дивизия, след покана на НАЛБ, и с наполовина нов състав. Тук е мястото да вметна благодарности към първоначалното ядро от момчета в Бойз, понеже след като стана ясно, че част от нас искат по-различно предизвикателство и друг отбор, те предложиха да ни отстъпят лиценза на Бойз и ни спестиха няколко години в долните дивизии! Предизвикателството ни за сезона беше да изградим принципите ни на игра и пак да се стиковаме. За щастие, тогава бяхме мотивирани да надграждаме, а едно от момчетата се изявяваше даже и като треньор. На моменти показвахме някакво ниво, но основно – мотивация и колектив.
Сезон 2021/2022 беше моментът да оберем плода на предходната година труд. Ядрото на отбора се беше запазило и добавихме още няколко конкурентни момчета. Имахме изграден стил, показвахме хитрост срещу отделни съперници и печелехме повече. Най-голямата ни трудност вече беше, че нямаме треньор, който да ни води мачовете и да ни разпределя времето, както и да прави промени по-успешно. Което беше и допринасящ фактор за колебливото ни представяне от един момент нататък през сезона.
Предходният сезон 2022/2023 беше труден за отбора от гледна точка на това, че някои момчета бяха решили или да приключат със състезателния баскетбол, или да потърсят други предизвикателства. А в хода на сезона загубихме и няколко момчета поради контузии. Мотивацията за по-сериозни тренировки беше спаднала, но фактите, че вече имахме изграден стил и хъс за игра, и че всеки умееше да влиза в различни роли на игрището ни позволи пак да сме сред претендентите за финал.
През настоящия сезон нямаме промени и се сблъскваме с вече познати за нас проблеми. Няколко момчета се нагърбиха да поемат по-отговорни роли по време на мачове, с подкрепата на останалите, което даде положителен резултат скоро след това.
В общи линии, отборът мина през повечето етапи на градене на отбор през предходните години. Комбинацията, че почти всеки сезон имахме различна стъпка за градене, и че всеки има някоя цел, която да го мотивира да е част от отбора, без значение колко голяма или малка, направи сезоните забавни, независимо от резултатите на терена.
– Освен страхотните резултати в последните години, още 2 неща правят сериозно впечатление при вас. Първото е, че сте изключително сплотени и че отборът демонстрира невъобразим прогрес. На какво го отдаваш и организацията в играта ви благодарение на тренировките ли се получи основно? Несъмнено това би била интересна тема за много други отбори, които в продължение на години не са най-успешните, но очевидно с постоянство всичко може да се постигне. Другото, което прави страхотно впечатление, е спортсменството, което демонстрирате при всяка своя изява на терена, като неслучайно и в последните сезони достигате и до купата за спортсменство „Веселин Господинов“. Колко важно е за вас освен да надграждате с играта си на терена, да поддържате и това приятелско отношение спрямо организацията на НАЛБ и останалите участници?
– До голяма степен прогресът се дължи на мотивацията на момчетата и това, че имаше кой да ни наложи стил на игра, когато се оформяше ядрото на отбора. Впоследствие успяхме да го запазим и да го разширим малко, без да влагаме толкова усилия в тренировки. Безспорно мотивацията за трениране понякога я няма, понеже сме аматьорски отбор и гоним различни цели от това винаги да надграждаме.
Друг ключов елемент за нас е, че успяваме да поддържаме добра банкетна култура, която да сплотява колектива. Добър отбор без колектив се гради трудно, а колектив без банкет – невъзможно! Може би това е характеристиката на отбора, която се стараем най-много да развием в бъдещите сезони.
Относно спортсменството на терена, поне моето наблюдение е, че просто сме се събрали отбор с такава нагласа – да си правим забавлението на игрището, играейки, а не занимавайки се с другия отбор. Примерно, имахме момент, с един от по-малките състезатели в отбора, който имаше проблем с комплекси и бяха започнали да избиват по време на мачове. Поговорихме си с него, дадохме му идеи за други начини за справяне с проблема, но го оставихме той да си вземе решението за промяна – и след няколко седмици вече беше по-спокоен в обувките си, даже един от най-слабите аспекти в играта му (стрелбата от фала) се подобри! Така че донякъде и груповият ефект ни помага да поддържаме тази нагласа.
За отношенията ни с НАЛБ и останалите участници не мога да говоря от името на целия отбор, понеже аз имам по-различен досег с тях. Чисто като организатор, за мен е важно да поддържам приятелски отношения, понеже оценявам колко безвъзмездно време се хвърля за организация на подобно мероприятие и колко учудващо и трудно е, когато срещу теб е някой чепат бастун (смее се). А е факт, че досега и от организацията, и от повечето други отбори съм срещал точно и приятелско отношение, съответно – защо да е различно?!
А купите за спортсменство може би бяха някаква случайност, понеже никога не сме си ги поставяли за цел. Даже забелязахме случайна тенденция или връзка – който спечели купата за спортсменство, не печели повече от сребро в дивизията си (смее се).
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Аз го приемам като нещо, което просто трябва да се свърши. Другите момчета имат малко повече отговорности в живота, съответно имаше смисъл тази година аз да се заема с това. Това, че от НАЛБ ни влизате в положение и се стараете да ни улесните максимално, както и че момчетата в отбора са точни и помагат, когато помоля, прави нещата сравнително лесни.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Целите ни се обобщават в три точки – кеф, развитие и спонсор.
Кеф – тази точка обхваща представянето ни на терена, банкетите ни извън него и всичко, което влиза под перото „сплотяване на колектива“. Колкото повече, толкова по-добре.
Развитие – личностно, баскетболно, кариерно, въобще – всякакво. Помагаме си един на друг да драпаме напред, да продължаваме така. Тук е мястото да похваля момчетата в отбора, които работят и за бъдещето на отбора, и вече подготвят следващите ни състезатели. Живот и здраве, след 15-16 години като поотраснат, може да поемат щафетата. Случайно или не, но Дидо, който е единственият от първоначалния състав на Бойз от 2016-а все още в отбора, е основополагащ и на това движение.
Спонсор – продължаваме да търсим спонсор, който да не „фалира“ мистериозно, след като сме си сложили логото на потниците ни. Дотук летвата ни е ниска, така че ако има желаещи – насреща сме.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Хвалбите ще са кратки, че някои професионални лиги, асоциации, федерации, съюзи и т.н. ще вземат да се обидят колко хляб имат да изядат, че да постигнат такова ниво. Най-силният елемент за мен е, че НАЛБ се вслушва в обратната връзка и се старае да се променя в резонни граници според вижданията на отборите, което е плюс от административна страна. Наличието на функционираща дисциплинарна комисия пък позволява изчистването на Лигата от хора, които тенденциозно идват с различна цел от играенето на баскетбол и я прави по-приятна от състезателна гледна точка. Видео излъчването пък я прави по-достъпна за близки и приятели, които невинаги могат да са в залата за мач. Като цяло – поздравления!
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Бъдете здрави и се забавлявайте!