Баскетболният деятел в Бобошево Валентина Джукева, даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Както е известно, Джукева е ръководител на отбора на Ботев Бобошево, който взе участие в Звездния уикенд на НАЛБ и вече заяви своите амбиции да се включи в първенството от началото на сезон 2025/2026. В своето интервю Валентина Джукева разкри интересни подробности за себе си и любовта си към баскетбола, като също така сподели и как се е стигнало до сформирането на тима на Ботев Бобошево.
ТУК и ТУК може да откриете пълна информация относно участието на Ботев Бобошево в Звездния уикенд на НАЛБ за сезон 2024/2025.
– Здравейте! Най-напред бихме искали да Ви поздравим за невероятния ентусиазъм и желанието да развивате и популяризирате баскетбола в Бобошево! Може ли да ни разкажете каква е Вашата връзка с баскетбола и откога датира любовта Ви към този спорт?
– Здравейте! На първо място искам да изкажа своите искрени благодарности за поканата! Моята връзка с баскетбола започва преди 45 години. Възпитаник съм на спортния интернат в Бобошево, а след това съм била и състезател в Славия (София). Била съм и треньор по баскетбол за известно време. Любовта ми към баскетбола е магия, която ме следва навсякъде, тъй като благодарение на спорта аз съм това, което съм.
Връзката ми с баскетбола започва в далечното минало – едва на 13-годишна възраст. Треньорът ми Димитър Кацаров дойде в моето училище, за да търси високи момичета. Посочи мен, разговаря с родителите ми и така аз заминах за Бобошево. Възпитаник съм на спортния интернат в Бобошево – тип спортно училище. Тренировките там бяха ежедневни, като съответно съм участвала на зонални и републикански първенства, спартакиади и други надпревари. Това беше един прекрасен модел, който за съжаление отдавна не съществува. След това чрез моя треньор ме потърси Елена Господинова, една от първите европейски шампионки с националния отбор на България. По този начин станах състезател при девойките младша и старша възраст в отбора на Славия. Не успях да вляза в женския състав, тъй като имаше нормативи, които малко не ми достигна да покрия.
Омъжих се за баскетболист, който беше от Бобошево, и две години бях треньор на момичета в градчето (Бобошево вече беше град). Желанието ни беше да отидем в по-голям град, където да има по-добро развитие за децата ни в бъдеще и затова избрахме Благоевград. Впоследствие успяхме да предадем любовта към спорта и на децата ни. След това близо 20 години се дистанцирах от Бобошево. Фокусирах се върху развитието на децата ми – пътуване при тях, кампове и работа в чужбина.
Спортът е моят начин на живот и никога не съм прекъсвала тази връзка. Синът ми замина на 17 години с баскетболна стипендия в Америка, а дъщеря ми отиде на същата възраст да играе в шампиона по хандбал на Исландия. Когато е имало необходимост съм подготвяла приятели на децата ми за кампове в чужбина. Това е само една кратка част от връзката ми с баскетбола. (б.р. най-отдолу в настоящия материал ще откриете и множество снимки, предоставени ни от г-жа Джукева)
– Разкажете ни малко повече за баскетбола в Бобошево – какво е запалило момчетата в отбора, как са се запознали и какво ги е събрало?
– С годините в Бобошево почти нямаше човек, който да не се занимава с някакъв вид спорт – борба, спортна гимнастика, футбол или баскетбол. Баскетболът има дълга и богата история, започнала благодарение на шепа ентусиасти и продължена във времето от моя първи треньор Димитър Кацаров. Постигнати са значителни успехи както в женския, така и в мъжкия баскетбол.
През 2018 година, в разговор с треньора, спонтанно се роди идеята да отбележим 70-годишния юбилей на баскетбола в Бобошево и да организираме среща на ветераните. Създадохме изключителен екип от трима души, включително треньора, и успяхме да създадем незабравим момент, в който всички се събрахме и играхме отново след близо 40 години.
След това организирахме още две спортни срещи, в които господин Мартин Механджиев ни помогна с предоставянето на екипировка. Местните момчета бяха важна част от тези баскетболни празници.
На първата баскетболна среща моят треньор Димитър Кацаров (светла му памет), който посвети живота си на баскетбола, изрази огромно желание да се направи нещо значимо за тези млади хора. Имахме множество идеи, които след неговата загуба останаха някак си нереализирани. Но през годините усещах, че имам морален дълг към треньора, защото той искрено се вълнуваше за местните момчета и тяхната страст към баскетбола.
– А каква е мотивацията Ви да отделяте толкова време и енергия за Ботев Бобошево?
– След последния спортен празник проведох разговор с Мартин Механджиев. Получих изключителна подкрепа и съпричастност, когато му споделих за желанието на моя треньор Димитър Кацаров. Заедно обсъдихме какво може да се направи за тези млади хора. Мартин Механджиев намери най-прекрасния вариант за тяхната изява, което ми вдъхна мотивация да работя с безкрайна любов и отдаденост към тях. С помощта на моя помощник Пламен Богданов събрахме момчетата и ги информирахме за предстоящия момент.
– Колко често провеждате тренировки и къде?
– В Бобошево разполагаме с отлична спортна база. В рамките на по-малко от четири месеца провеждахме по 2-3 организирани тренировки седмично, а през останалото време момчетата тренираха самостоятелно във фитнеса и баскетболната зала. За издръжливост се подготвяха на стадиона. Никак не беше лесно, но се изгради взаимно доверие, следвайки правилната цел. Създадоха се правила, дисциплина и работа в екип.
– А какво бихте споделили за живота в Бобошево? Знаем, че населението в общината наброява по-малко от 2000 души, но явно това съвсем не се отразява на многото любители на баскетбола и тяхната непринудена любов към играта.
– Бобошево е едно малко китно градче, в което има изградена с годините спортна култура. Спортната база се съхранява по най-добрия начин.
– Как научихте за НАЛБ и с какво организацията Ви спечели?
– За НАЛБ научих преди 5-6 години, търсейки какво, къде и как може да се направи нещо за тези момчета от Бобошево. Свързах се с Мартин Механджиев, след като разбрах кой стои зад тази изградена структура и какви са принципите на лигата. Видях, че това е мястото. Всичко се отложи във времето поради житейски причини, но дойде прекрасният момент, в който то да се осъществи.
– Какво Ви мотивира да станете част от голямото семейство на НАЛБ?
– Тази лига е единствената, в която няма възрастови ограничения и се дава шанс на всеки, движен от любовта към баскетбола. Изключително ценя организационната дейност и съм наясно колко усилия изисква всичко това. Впечатленията ми от спортната етика и коректност ме накараха да се идентифицирам с идеологията на НАЛБ и с удоволствие да я споделям.
– Преди звездния уикенд на НАЛБ отново ни гостувахте, като наблюдавахте и доста двубои от първенството на НАЛБ. Как ви се стори това преживяване?
– Голямото желание както на нас, така и на момчетата, ни подтикна да Ви посетим и да проследим срещи от лигата. Бяхме очаровани от топлото посрещане и уважението, което получихме от Мартин Механджиев и екипа на НАЛБ. Те ни направиха снимки, подаръци, а момчетата имаха възможността да стрелят в уютната зала. Видях пламъка в очите им и желанието да бъдат част от всичко това, наблюдавайки прекрасната организация, ведрата атмосфера и коректното спортсменство. Всички тези впечатления са само малка част от вълнението, което ни очаква в следващите преживявания.
– Бяхте част от юбилейното десето издание на Звездния уикенд на НАЛБ. Как видяхте Вие събитието и какво може да споделите за емоциите след него, а и какви спомени ще остави то за Вас и останалите представители на Ботев Бобошево?
– Поканата да бъдем част от 10-ото юбилейно издание на Звездния уикенд на НАЛБ се превърна в голям импулс за тези млади хора. Те горяха от нетърпение за предстоящото събитие. Вълнението беше неописуемо. А самото участие, тази чест, която ни оказа Мартин Механджиев, няма измерение — както казват, че на Коледа стават чудеса, той им подари безценен и незабравим коледен подарък. Мартин Механджиев показа, че всеки в тази лига е специален и всеки има равен шанс в любовта към баскетбола. Той промени мирогледа им, като им показа, че са част от всичко това. Това, което той направи за тях, показва, че за всеки има място под слънцето и то топли еднакво. НАЛБ е социален феномен, който дава вяра в живота и изгражда добри хора и спортисти.
– За щастие имате пълна подкрепа от Община Бобошево в лицето на кмета г-н Стефан Тачев. Лично той дори раздаде екипировката на отбора преди демонстративния мач срещу НАЛБ ТИЙМ. Колко важно е за Вас и момчетата в отбора да виждате тази подкрепа?
– Имаме пълната подкрепа на кмета, което дава кураж не само на момчетата, но и на нас като ръководители. Със сигурност предстоят още предизвикателства при включването в лигата, но в името на доброто и започването в правилната посока ще ги подкрепяме, докато изградят устойчивост и спортен характер. Следвайки правилната цел и ставайки част от голямото и здраво семейство на НАЛБ няма нищо, което да спре ентусиазма ни. НАЛБ е не само баскетболен феномен, НАЛБ е социален феномен и сме изключително благодарни, че благодарение на Мартин Механджиев станахме част от всичко, което се случи.
– Какво e Вашето послание към всички участници на НАЛБ?
– Сигурна съм, че всички осъзнават колко прекрасно е да бъдеш част от това голямо спортно семейство на НАЛБ, което е основано на доверие, взаимно уважение, спортсменство и доброта. Споделяйки една обща цел — любовта към баскетбола, създаваме невероятни преживявания и стремежи. Нека всички отбори следват правилния път и вярната посока — НАЛБ. Огромни благодарности искам да изкажа към Мартин Механджиев и екипа на НАЛБ от името на момчетата, от името на кмета, от помощника ми Пламен Богданов и от свое име.
