Един от основоположниците за съществуването и развитието на отбора на Роботите – Валери Ассев, даде специално интервю за официалния сайт на НАЛБ. Ветеранът говори за това как се е запалил по баскетбола, кое му прави най-силно впечатление в организацията на НАЛБ, оцени шансовете на отбора си за шампионската титла в Първа дивизия през настоящия сезон, а освен това отправи и важно послание към младите състезатели.
– През последните 10 сезона ти се превърна в един от състезателите с легендарен статут в НАЛБ. Можеш ли да ни разкажеш как започна твоето пътешествие в лигата и ако се върнем още по-назад във времето – как се запали по баскетбола?
– По баскетбола се запалих през далечната 1992 година. По това време започнаха да излъчват NBA по българската телевизия. Добре си спомням как с нетърпение чакахме четвъртък вечер, когато беше предаването „NBA Action“, а в неделя се излъчваше „Мачът на седмицата от NBA“. Смятам, че това беше периодът, в който в България баскетболът започна да добива все по-голяма популярност.
Около година след това започнах по-сериозно да тренирам в юношеската школа на НСА и всъщност там се запознах с Любо Ангелов, с когото играхме юноши старша възраст. Там се запознах и с Ники Истатков, който (сега ще го издам, защото знам, че няма да ми се разсърди (смее се)) в началото беше казал, че е по-голям на години, само и само да може да играе с нас, по-големите. Малко след това го „разкриха“ и си го пратиха в неговата възрастова група (смее се).
През 2013 година Любо Ангелов ми се обади и каза, че ще има турнир за купата на НАЛБ, като ме попита дали не искам да играя в отбора, който ще прави – София Лайънс. Всичко се случи спонтанно. Реших, че ще се включа, без да имам каквито и да е очаквания. Турнирът за купата премина с много положителни емоции, което беше и предпоставката да продължим със София Лайънс в НАЛБ. Малко по-късно решихме, че все пак е хубаво да имаме и треньор, защото до този момент играехме без такъв. Не търсихме някой като Пат Райли или Фил Джексън, но все пак да е човек, който знае „що е това баскетбол и има ли почва у нас“, за да прави ротацията на отбора, както и евентуално да улучва моментите за прекъсвания. Ники Истатков беше човекът, който се съгласи тогава да поеме тази нелека задача и благодарение на огромния му ентусиазъм, вече 10 години неуморно изпълнява тази роля.
– Имаш богата визитка от отличия в кариерата си в НАЛБ, включително и такава за състезател с 10 сезона в лигата. Кое ти прави най-добро впечатление в организацията? Има ли елемент, който би искал да отличиш специално?
– Още в началото, когато започнах да играя в лигата, ми направи впечатление страхотната организация. Признавам си, че с течение на времето така свикнах с това високо организационно ниво, че вече го намирам за нещо нормално да бъде така. Смятам, че като цяло лигата се превръща все повече в едно чудесно място за хората, които искат да споделят положителната емоция от играта и да се забавляват.
– През настоящия сезон отборът ти е един от фаворитите за титлата в Първа дивизия – трофей, който ви убягва в последните няколко години. Предвид широкия състав обаче смяташ ли, че тази година имате всичко нужно, за да се преборите за златото?
– Смятам, че отборът ни е добре комплектован, но за да се преборим за златото ще ни е нужна и доза късмет. Все пак сме аматьори, всеки един от нас има други ангажименти и практикува баскетбол само за удоволствие. Има голямо значение кои хора ще се събираме за всеки един от плейофните мачове.
Това, разбира се, важи както за нашия отбор, така и за останалите. Така че имаме нелоши шансове за титлата, но времето ще покаже дали ще успеем да реализираме тези шансове. Аз съм реалист и като за начало ще е чудесно да преминем първия кръг на плейофите, защото отборите, които са на по-задни позиции, са достатъчно силни и опасни, ако се съберат в пълен състав и изобщо не изключвам възможността за изненади още тогава.
– Не можем да не отбележим и не само страхотните качества, които продължаваш да демонстрираш все още, но и спортсменството, с което се характеризира играта ти. От позицията си на опита отново, какво би казал на останалите участници, голяма част от които са доста по-млади?
– Много ми е трудно в едно или две изречения да отправя послание към младите играчи, което да промени към по-добро техните възгледи и отношение към баскетболната игра. Изграждането на един играч е много сложен, много комплексен процес, който започва още в детска възраст и голяма роля в този период играят треньорите. Смея да твърдя, че „прохождайки“ в баскетбола, още в тийнейджърска възраст, попаднах на страхотни треньори като Димитър Дудулов, Румен Трендафилов – Кройфа и Атанас Кучков, но най-вече Димитър Дудулов, който ни водеше няколко години, докато бяхме юноши старша възраст в НСА. Тогава той беше млад треньор, но много иновативен, непрекъснато интересуващ се и търсещ новите тенденции в баскетбола и не на последно място – с индивидуален психологически подход към всеки един от нас, играчите, като по този начин успяваше да ни предаде ценностите на баскетбола и същевременно да извлече най-доброто от нас на баскетболното игрище.
Може би едно от най-ценните неща, които съм разбрал и възприел във времето е, че всички елементи, като започнем от точки, борби, асистенции и т.н., и стигнем до фалове, неспортсменски фалове, грешни отсъждания на съдиите или пък пропуснати такива… всички тези неща са част от голямата игра „Баскетбол“.
В този ред на мисли, бих дал следното послание към младите, а и не само: „Ако успявате да преобразувате всички негативни емоции, които получавате на баскетболното игрище, в енергия, с която да мотивирате самите себе си, увеличавайки своите спортно-технически качества – тичане, защита, борба и т.н., без да пилеете тази енергия в излишни разправии и спорове, то Вие вече сте станали по-добри, не само като играчи, но и като хора!“.