Центърът на Дървоядите Георги Гаджев даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Гаджев се превърна в един от стълбовете в подкошието на своя тим през последните години, като може да се похвали и с множество отличия за този период – 4 пъти MVP на кръга във Втора дивизия, най-добър борец в същата дивизия през сезон 2021/2022, на сметката си има и бронзов медал от първенството през миналия сезон, като освен това той се превърна и в един от хората с 10 сезона в НАЛБ. През настоящия сезон Гаджев записва средно по 14.1 точки и 10.9 борби в Първа дивизия, като той сподели вижданията си за представянето на Дървоядите във водещата дивизия в първенството.
– Разкажи ни малко повече за това как се включи в НАЛБ и с какво организацията те спечели.
– Здравейте! Аз винаги съм обичал баскетбола и като малък израснах на баскетболния кош пред училището в Кремиковци. Там играехме на един кош, защото другият не ставаше (смее се). Това ни беше забавлението, бяхме 3-4 момчета. Понякога играехме до късно – приключвали сме около 12 часа през нощта, като искам да вметна, че нямаше осветление и много разчитахме луната да е ярка (смее се). В девети клас се записах да тренирам в Локомотив София и тогава мислех, че съм добър в баскетбола, но там разбрах, че подготовката в школа е много по-различна от това да играете двама на двама на един кош (смее се). В Локомотив обаче тренирах само 6 месеца, а там се наблягаше само на тичане и совалки. Мисля, че на треньора не му се занимаваше много-много и аз спрях да тренирам понеже се налагаше да работя по време на летните ваканции и така изоставах от подготовката. Така животът ме грабна и не бях пипал топка в рамките на 8 години до момента, в който един мой приятел – Георги Токов, ми каза за НАЛБ и че играе за отбора на Костенец. Аз веднага го помолих да пита треньорката Спаска Пешарова дали би ме включила в отбора. Мисля, че височината ми ми спечели благоразположението ѝ.
Спомням си втория път като стъпих в залата – тогава бяхме на „Овергаз Арена“ в Младост. Гледам мача преди нас и виждам момчета, които играят и правят грешки, и си казвам „аз съм по-добър от тях“ (смее се). В съзнанието ми бяха възможностите ми от 15-годишен. Да, ама като започна нашият мач, аз бях най-смотаният, движенията ми бяха нескопосани и бързо разбрах, че не съм подготвен за играта. Имах точки и борби, но и допринесох за загубата ни (смее се). Тогава играхме срещу Хрисимир Димитров, бивш национал. Отборът на Костенец обаче се оказа изключително сплотен и момчетата ме окуражиха, че ще се справя.
Моята амбиция бе да покажа, че мога да им помогна. Пътувах от София до Костенец за тренировки всяка седмица. И така започнах малко по малко да надграждам с тяхна помощ. Отборът вече го няма, но с момчетата като Ивайло Радев (капитанът), с който продължихме в други отбори след разпадането на Костенец, си останахме близки приятели.
Организацията на НАЛБ ме грабна с това, че аз станах част от една общност, която се старае да развива както физическите качества, така и моралните. Ние всички трупаме приятели в организацията, уважаваме се и играем любимата ни игра.
– Отборът на Дървоядите играе своя първи сезон в Първа дивизия от първенството на НАЛБ. Какви са впечатленията ти до момента?
– Да, от тази година играем в първа дивизия и мисля, че е много приятна и оспорвана, получават се интересни мачове, а и всички момчета са на високо ниво – това е най-важното за развитието на всеки, защото ако играеш със слабаци, и ти ставаш слабак, и обратното. Аз се старая постоянно да надграждам и да бъда полезен по някакъв начин, защото всички знаят, че не съм от най-техничните, но пък съм един от най-борбените. Тук искам да вмъкна, че във втора дивизия се говореше, че в първа дивизия играят мръсно и другите отбори на всяка цена търсят победата, губи се забавлението от играта, но аз разбрах, че не е така. Отборите в първа дивизия са супер.
– Вече имаш над 200 мача в НАЛБ, като в момента играеш своя единадесети сезон в лигата. Как НАЛБ се промени за тези 11 години откакто си част от организацията?
– НАЛБ постоянно се променя в годините и все към по-добро. НАЛБ е един жив организъм, който расте, но не старее, защото влизат все по-млади момчета. Вече имам съотборници, на които мога да бъда баща (смее се).
– Имаш множество отличия, като особено впечатление винаги е правило солидното ти присъствие в подкошието и борбеността. Винаги обаче си бил и истински пример с поведението си на терена. Колко важно е за теб средата да бъде спортсменска и отношението на всички да бъде положително, за да извличаме максимално позитиви от баскетбола?
– Най-важно е средата да бъде спортсменска и да има взаимно уважение между играчите и ръководството, за да извличаме максимално най-доброто за нас. Тук искам да вметна, че аз винаги съм си поставял цел никога да не споря за съдийските отсъждания, всички сме хора и грешим, а и под адреналин всеки си мисли, че той е прав за себе си. А и не е много разумно да спориш с Боян (смее се).
– През миналия сезон с Дървоядите се окичихте с бронзовите медали във Втора дивизия. Какви са разликите между отбора през миналия сезон и отбора сега?
– Разликите в отбора са, че имаме много нови и млади момчета, с които тепърва се сработваме, и мисля, че това беше в основата да изгубим първите си няколко мача от първия полусезон с по 3 точки разлика. Но всички нови попълнения са супер и аз си ги харесвам.
– До момента сте с баланс от 6 победи и 8 загуби, като се превръщате в приятна изненада. Какви са амбициите ти и какви бяха първоначалните ти очаквания преди старта на шампионата?
– За амбиции не сме говорили, може би да не сме бушони и да стигнем до плейофите. Най-важно е да се обиграем този сезон, а в следващия да подсилим позициите, които ни куцат и да гледаме напред.
– Доволен ли си от организацията на НАЛБ и кои елементи би отличил специално?
– Разбира се, че съм доволен от организацията в НАЛБ. Не мога да отлича отделни елементи, всичко си е синхронизирано. Единственият елемент, към който имам резерви, е свързан с прекъсванията за видео повторения, тъй като понякога накъсват мачовете и излизаш от ритъм. Според мен трябва да разчитаме на професионализма на съдиите, но това е мое мнение.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Играйте, забавлявайте се, не спирайте да се надграждате и трупайте приятелства. Аз за 11 години имам много. Ще дойде момент, в който вече няма да можем да играем, но споменът от цялото това приключение ще ни остане до края на живота.