След като изявихме готовност да публикуваме всякакви материали на хора от или около Националната аматьорска лига по баскетбол, един от най-редовните посетители на срещи в НАЛБ, а именно Нели Вълкова, ни потърси с нестандартна идея. Тя поиска да вземе интервю от Мартин Механджиев. ТУК можете да видите първия материал на Нели Вълкова за НАЛБ. Благодарим й за желанието! Публикуваме подготвеното от нея интервю без намеса от страна на НАЛБ:
След десетките прочетени интервюта от НАЛБ към участниците, се замислих за обратната страна. Какво мисли един от организаторите. Остава ли му свободно време и т.н.
Нека Ви представя Мартин Механджиев.
Н: Здравей, Марто! Как си днес?
М: Здравей! Благодаря, добре! Чувството да ми бъде взимано интервю за сайта на НАЛБ е странно, но ще свикна (смее се).
Н: Знам, че е доста изтъркан въпрос, но разкажи ни с две-три думи откъде се роди идеята за НАЛБ. Очакваше ли да има такъв успех?
М: Макар и изцяло положителна, идеята за НАЛБ се роди „благодарение“ на нефункциониращата система и постоянно затъващия баскетбол в страната. Виждах как мои съотборници, връстници и приятели са принудени да спрат с баскетбола, просто защото стават на определена възраст, след която нямаш друг избор. Много малка е бройката на българите въобще в баскетбола, които могат да го нарекат своя професия. Не искам да навлизам в подробности защо всъщност е така. Просто, ако не като своя професия, всички тези хора, които са били „докоснати“ от баскетбола някога, могат да продължат да го имат като свое хоби. Цялата тази идея всички желаещи да могат да играят и да практикуват любимата си игра вероятно звучи прекрасно, но за да е всичко както трябва, бяхме наясно, че трябва много работа, много труд и много всеотдайност. Много силно вярвам, че всеки труд рано или късно се възнаграждава. Вярвам във възмездието и в някакви такива на пръв поглед наивни неща. В противен случай ще ми е трудно да се мотивирам за каквото и да е. Радвам се, че нещата вървят по такъв начин.
Н: Много хубава идея. Тази година има 30 мъжки и 4 женски отбора. Доволен си, личи си от постовете във фейсбук. Но има един отбор Блейдс. Доколкото съм разглеждала, това си е твоят отбор. Как се справят според теб? Знаем, че тази година ти не играеш.
М: Идеята за отбора на Блейдс се роди преди сезон 2012/2013 по инициатива на Георги Вачев и Димитър Христов. Поканиха ме и веднага подкрепих идеята, защото определено ми допадна. Следващите 2 сезона вероятно ми бяха едни от най-приятните откакто играя баскетбол. Този сезон не играя изобщо по стечение на обстоятелствата. В началото на сезона имах толкова много работа, че не само, че не бях тренирал, но и не бях спал със седмици. Много малко след това се установи, че трябва да се оперирам заради разкъсан менискус. Малко преди операцията пък се разигра една грозна случка, заради която бях принуден да се откажа от отбора. Тогава състезател от отбора на Блейдс счупи зъб на съперник по време на игра след умишлен удар с лакът. Съответно от НАЛБ нямаше какво различно решение да вземем освен отстраняване на състезателя. Всъщност по-тъжното беше, че състезателят така и не призна грешката си. По ирония на съдбата, с това момче съм играл доста дълги години и смело мога да заявя, че смятах, че ми е един от най-добрите приятели въобще в НАЛБ. Тогава една част от отбора на Блейдс не възприемаше как може да подкрепям решение за отстраняване на свой приятел и съотборник, без значение дали е правилно или не. Друга част от отбора беше наясно, че това е единственото правилно решение, но не искаше да излезе с това си становище официално пред целия отбор, защото както сами казваха, не искат да се разправят. И така, след като освен отстранения състезател имаше и други, които спряха да ме поздравяват дори, аз нямах избор. Все пак, оставам с най-добри чувства към отбора на Блейдс. Благодаря и на отбора за двата сезона в тима! И определено не тая лоши чувства към никого. Има състезатели, които са по-емоционални. Просто си има правила. Всеки компромис води до следващ. А не е идеята дейността на НАЛБ да е изтъкана от компромиси. Явно понякога се налага аз да излизам лошият. Ако това е цената, за да се случва всичко нормално, нямам проблеми с това.
Н: А има ли друг отбор, който ти е симпатичен? Отбор, който ти е направил силно впечатление, който те е изненадал?
М: Симпатични са ми абсолютно всички отбори, чието участие в НАЛБ се обуславя и от мотото „От любов към играта!“.
Н: А липсва ли ти самият ти да се пуснеш да играеш? Според статистиките от миналите години си бил в топ форма.
М: В момента със сигурност не съм в топ форма. Определено ми липсва да играя. Определено щеше да ми е много интересно и в такава убийствена конкуренция. От друга страна осъзнавам, че неучастието ми като състезател има и своите плюсове и въпреки че винаги съм разграничавал НАЛБ от отбора, в който играя за удоволствие, то винаги би имало хора, които да смятат, че така ще има конфликт на интереси. На теория биха били напълно прави.
Н: Нещо, което искаш да кажеш на играчите, но не се е намирало повод или нещо, което искаш да им припомниш?
М: Всичко, което искам да кажа или припомня, го правя така или иначе (смее се). Знам колко равностойни и оспорвани мачове предстоят. Надявам се, че въпреки заряда всички оставащи мачове ще преминат както и цялото първенство, по чудесен и безпроблемен начин. Просто се надявам, че победа или титла няма да бъде нечия болна амбиция.
Н: От фейсбук пространството не личи да имаш особено много свободно време. Така ли е? Има ли нещо, с което се занимаваш извън НАЛБ?
М: Студент съм, четвърти курс. Със сигурност нямам много свободно време, но както се казва, сам съм си го избрал. Нямам амбиции да правя през целия си живот това, което правя в момента. Мечтая за деня, в който просто ще отида да гледам мачове от НАЛБ за удоволствие и без да съм ангажиран организационно с каквото и да е. За да се стигне до този ден обаче трябва страшно много работа. Смятам, че моята липса на свободно време, както и на още няколко души, свързани с НАЛБ, е инвестиция в бъдещето на баскетбола ни.
Н: Какво ще пожелаеш на читателите на НАЛБ, на редовните зрители в залата, на участниците, на отборите, на твоите колеги?
М: Разбира се, искам да благодаря на абсолютно всички, които по един или друг начин са допринесли за развитието на НАЛБ през последните 4 сезона! На всички участници пожелавам успех в оставащите мачове и отново припомням, че не победата е най-важното нещо! Надявам се, че всички заедно ще постигаме все по-големи успехи, пък дано и баскетболът ни като цяло тръгне в правилна посока преди да е станало необратимо късно.
Н: Много ти благодаря, Марто за отделеното време и за това НЕстандартно интервю! От мен към екипа на НАЛБ – НАПРЕД И НАГОРЕ!!!
Редакция (25.03.2015 година, 18:30 часа): Материалът беше публикуван и в Sportal.bg, като ТУК може да откриете линк за него.