За нас е истинско удоволствие да дадем думата на Николай Истатков. Той е част от Националната аматьорска лига по баскетбол от сезон 2014/2015. В кариерата си в НАЛБ Истатков има 32 мача като състезател – 28 за София Лайънс и 4 за София Хоукс. Като състезател триумфира в конкурса за стрелба от зоната за три точки по време на турнира за купата на НАЛБ през сезон 2017/2018. Със София Хоукс достига до бронзовите медали във втора дивизия. Основната част от успехите на Николай Истатков обаче са като треньор. Той е трикратен участник в Мача на звездите на НАЛБ. През сезон 2017/2018 печели анкетата за най-добър треньор в НАЛБ, а през сезон 2018/2019 остава на пета позиция. Извежда София Лайънс до 2 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медал, както и до триумф в редовния сезон в първа дивизия от първенството на НАЛБ. В рамките на около година Истатков успява да поведе „Лъвовете“ до златните медали в турнира за купата на НАЛБ, до сребърните в турнира „Веселин Господинов“ и за Суперкупата на НАЛБ, до първото място в редовния сезон в първа дивизия, след това до бронзовите медали от шампионата, а в края на сезон 2018/2019 – и до сребърните медали от турнира за купата на НАЛБ. Николай Истатков успява да се превърне в еталон както за подражание, така и за отдаденост. Той е и дългогодишен приятел на НАЛБ, който недвусмислено подкрепя и приветства развитието на организацията. Вижте как Николай Истатков отговори на нашите въпроси, какво го мотивира да бъде част от НАЛБ толкова години, какво означава за него страхотният подем на отбора му и какви са амбициите пред тима на София Лайънс оттук нататък.
ТУК може да откриете повече информация относно първенството на НАЛБ през сезон 2019/2020.
Ето какво сподели Николай Истатков:
Здравей! Най-напред бихме искали да поздравим теб и целия отбор на София Лайънс за отличното представяне в турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019! Използваме възможността да благодарим и за спортсменския дух, който демонстрирахте по време на участието си в НАЛБ! За нас е чест, че сте част от НАЛБ!
Записахте изумителен сезон с рекорден брой отличия. След като в края на сезон 2017/2018 триумфирахте в турнира за купата на НАЛБ, в началото на сезон 2018/2019 достигнахте до сребърните медали и в турнира „Веселин Господинов“, и за Суперкупата на НАЛБ. След това завършихте на първо място в редовния сезон в първа дивизия от първенството на НАЛБ, а впоследствие достигнахте до бронзовите медали в шампионата. Завършихте кампанията отново с финал – в турнира за купата на НАЛБ и завоювахте нови медали. Каква е равносметката ви за сезона?
Първо искам да ви благодаря за поздравите, добрите думи и положителната оценка за представянето на отбора! За нас също е удоволствие и привилегия да сме един от постоянните участници в мероприятията на НАЛБ и смея да твърдя, че за тези вече повече от 5 години се утвърдихме като един от традиционните и сериозни отбори. Наистина, ако разгледаме периода от спечелената миналия сезон купа на НАЛБ заедно със сезон 2018/2019 – това е един от най-успешните откъм отличия период за нас, което няма как да не ме радва. Понапълнихме витрината с купи и медали, но не те са най-важните, за мен много по-ценни са приятелствата и забавлението, което изпитваме на баскетболното игрище. Разбира се, няма как и без разочарованията от загубите, но наистина през този сезон смятам, че положителните емоции бяха доста повече и ще го запомним именно с тях.
Продължавате участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020, когато ще се състезавате отново в първа дивизия. Какви са очакванията ви за следващия сезон?
Да, продължаваме да сме част от най-високото ниво в НАЛБ, а именно първа дивизия. Част сме от първа дивизия от самото й създаване, ще бъде така и през следващия сезон – за пети пореден сезон. В годините сме редували силни сезони с по-слаби такива, като за мен ни предстои може би един от най-трудните сезони, защото ще трябва да защитаваме спечеленото първо място в редовния сезон, а с всяка година нивото на конкуренцията се засилва, като всички отбори се развиват, подсилват с нови попълнения и съответно играят по-добър баскетбол. През предстоящия сезон очаквам ожесточени и оспорвани мачове, тъй като и трите отбора, идващи от втора дивизия са изключително сериозни, добре окомплектовани и амбициозни. Особено внимание обръщам на отбора на Балкан Ботевград, който има щастието да разполага с множество талантливи баскетболисти на всякакви нива, благодарение на прословутата си школа. Така че за мен отборите ще са с доста изравнени сили и битките и за челните места, и за оцеляване ще са много интересни и оспорвани.
Разбира се, апетитът идва с яденето и ние ще се стремим към възможно най-предно класиране в редовния сезон, което да ни помогне за по-добри изходни позиции в заключителната плейофна фаза, където ще се опитаме отново да влезем поне в топ 4.
Освен изложените ви постижения още в началото на интервюто, през настоящия сезон взехте участие и в турнира за купата на Враца, където също достигнахте до сребърните медали. Имате 1 златен медал от турнира на НАЛБ в Северна България и 2 сребърни от турнира на НАЛБ в Южна България. През този сезон броят на двубоите в НАЛБ, които изигра отборът на София Лайънс, „гони“ 50. Перфектната организация, за която си главен виновник, ли е в основата на поддържането на това високо ниво през целия сезон и въобще в последните години?
Организацията, разбира се, е важна, но бих подчертал и много отговорното отношение на всички състезатели от нашия отбор, които въпреки доста сериозната бройка мачове продължават да са редовни на тренировките и съответно на мачовете. Лично за мен обаче това постоянство и тези успехи се основават най-вече на колектива, който успяхме да изградим, интегрирайки последователно в него и нови момчета, приобщавайки ги към нашето малко баскетболно семейство. Също така искам специално да благодаря на лидерите на отбора, помощник-треньора и капитана, те помагат много и са едни от основните виновници за доброто представяне!
Няма съмнение, че ти си в основата на изключителния възход и страхотните постижения на София Лайънс в последно време. Поздравяваме те за отдадеността, която демонстрираш! Освен всички постижения, които вече изтъкнахме на „Лъвовете“, ти можеш да се похвалиш и с 3 участия в Мача на звездите на НАЛБ, а също така и с едно първо и едно пето място в анкетата за най-добър треньор в НАЛБ. Определено си много по-отдаден на треньорската си роля, но имаш и 32 мача като състезател в НАЛБ. Включително първо място в конкурса за стрелба от зоната за три точки по време на турнира за купата на НАЛБ. Кой успех ти е най-ценен и какво е в дъното на мотивацията ти да отделяш толкова време за НАЛБ и София Лайънс? Докъде се простират амбициите ти във връзка със София Лайънс?
Отново ще подчертая, че в основата на успехите и възхода е целият отбор, ядрото и колективът, който сме разширили и развили през годините. Аз просто по стечение на обстоятелствата се озовах на треньорската скамейка за добро или лошо. Ако приемем за отправна точка последния сезон, по-скоро за добро (смее се). За себе си аз анализирам най-вече пропуските и грешките си, за да не ги повтарям и да мога да бъда още по-полезен за отбора. В личен план имам амбицията да започна да отделям повече внимание на самата игра като състезател, защото движението е здраве, а аз като че ли се заседях твърде дълго на треньорската скамейка, иска ми се по-често да съм на паркета с топка в ръце. Разбира се, ако ми остане време, бих желал и да се запозная малко повече със съвременните тенденции в треньорската професия, да се опитам да ги прилагам в отбора, но все пак сме просто аматьори и правим всичко „От любов към играта!“.
Относно най-ценния успех, определено това е възможността да бъда заедно със своите приятели, да играем организиран баскетбол и да се забавляваме, всичко друго като индивидуални и отборни призове е на заден план.
Използваме възможността да те поздравим и за нагласата ти! Показателна беше реакцията ти и след края на турнира за купата на НАЛБ за сезон 2018/2019, когато въпреки разочарованието от загубата, ти поиска обща снимка с новите носители на купата на НАЛБ. Показателен е и фактът, че независимо от крайния изход на даден мач, не сваляш усмивката от лицето си – защото правиш това, което обичаш с приятелите си, а както показахме наскоро – очевидно и семейството ти е съпричастно с всичко това. Ти се превърна в истински еталон за коректно и спортсменско поведение – поведение на истински шампион, защото победата не е най-важното – има много по-стойностни неща, нали така?
Като цяло желанието и стремежът към победата са дълбоко залегнали в ДНК-то на всеки един спорт и баскетболът не прави изключение. За мен обаче е важно след като си дал всичко от себе си на терена до последния съдийски сигнал, но противникът е бил по-добър и те е победил, да намериш сили да го поздравиш и да подходиш спортсменски. Това на думи или след като отминат емоциите звучи логично и лесно, но понякога непосредствено след загубата, когато емоциите взимат връх, е доста трудно. Лично аз чистосърдечно си признавам, че не всеки път съм успявал да намеря гореописаните сили, но смятам, че за тези 4 години, откакто съм начело на София Лайънс, успях да превъзмогна тези страсти и се научих да губя с достойнство и усмивка, колкото и трудно да ми е, както на последния загубен финал. Там смятам, че бяхме в един от най-силните си състави, излязохме съвсем закономерно като фаворит, но противникът ни надигра. Разбира се, имаше и пропуски, най-вече мои, но в крайна сметка съвсем заслужено купата отиде при отбора на ФитСпо Баскет. Използвам това интервю, за да ги поздравя още веднъж, защото това беше първо за тях призово класиране и да им пожелая успех в Мача за Суперкупата срещу Олд Таймърс!
Семейството ми следи почти всеки мач онлайн в каналите на НАЛБ, особено баща ми, който всъщност ме заведе за пръв път на баскетболното игрище – въпреки че не е активен спортист, баскетболистът във фамилията е чичо ми, който също наблюдава на живо някои срещи през сезона. Те за пръв път бяха в залата и искрено се забавляваха въпреки негативния резултат. Надявам се да продължат да ме подкрепят, а аз скоро да имам възможност да стана поредният участник в социалната кампания на НАЛБ – “Предай любовта към играта нататък!”.
Какво ви дава НАЛБ и какво ви мотивира да сте част от организацията вече толкова години? Ти си част от НАЛБ от 2014 година. Как се промени НАЛБ в твоите очи за цялото това време?
По-горе споменах, че за мен най-ценният успех е възможността да практикувам любимата игра с приятелите си. Точно НАЛБ ми предоставя тази възможност с перфектната си организация, която се подобрява с всяка година, за което ви поздравявам! Именно тази сериозна организация и чудесната атмосфера в залата ме мотивират да продължа да съм част от НАЛБ и занапред. Според мен през годините НАЛБ неизменно се развива във всяко едно отношение, като започнем от актуализацията на баскетболните правила спрямо съвременните такива на FIBA и NBA, минем през доброто съдийство, безупречното отразяване на мачове и индивидуални статистики на всеки играч, и стигнем до старанието за все по-приветлива и положителна обстановка в залата с множеството инициативи, игри и разнообразни конкурси за феновете и зрителите. Не на последно място, трябва да се отбележи, че за тези години броят на отборите се увеличи неимоверно и сега те са близо 50, което е сериозно предизвикателство, с което НАЛБ се справя безупречно, без това да се отразява на качеството на предлагания продукт!
Как оценявате нивото на конкуренцията в НАЛБ и конкретно в първа дивизия? А в турнира за купата?
Както вече казах, според мен с всяка година нивото на отборите в НАЛБ логично се вдига, като този процес съвсем определено е най-видим и значим в първа дивизия. През изминалия сезон доста отбори бяха с изравнени възможности и крайното класиране не беше ясно до последния кръг. Ние успяхме да спечелим редовния сезон, но спокойно можехме да завършим дори пети или шести. Конкуренцията на отборите съвсем ясно си пролича и в елиминационната фаза, където в доста от сериите се стигна до решителни трети мачове, като имаше обрати от 0:1 до 2:1 победи. Отлично впечатление оставиха отборите на В.И.С., ФитСпо Баскет и най-вече Норт Уест-Глобал Тест, който достигна финала след като надигра отбора на Ботев 2012, който пък беше сочен за един от фаворитите. Другият такъв фаворит, изключително опитният отбор на Олд Таймърс, след колеблив редовен сезон, най-вече поради непълен състав за някои от мачовете, показа класа и във важните моменти не остави шансове на конкурентите, и заслужено стана шампион на НАЛБ.
Турнирът за купата на НАЛБ, независимо, че се провежда приоритетно в отпускарския сезон и не всички отбори успяват да се организират и да участват, има своя чар и неподправен дух, които го правят ценна и важна част от календара на всеки сезон. Именно затова ние винаги подхождаме сериозно към него. Както и в първенствата в отделните дивизии, и тук нивото се повишава, като различни отбори имат възможност да се подсилят с водещи състезатели, чиито отбори по една или друга причина не участват. Също така турнирът за купата на НАЛБ дава и възможност на нови отбори да се съберат и да вкусят от магията на аматьорския баскетбол с марка НАЛБ.
По време на настоящия сезон турнирът представи изключително интересни двубои, като не липсваха и изненади – приятно впечатление направиха отбори като Енигма Фойерверк и Джобтайгър Дюдс, като последните достигнаха и до бронзовите медали. Новият отбор на Баш-Тийм също се представи на ниво, като само късата резервна скамейка му попречи да запише по-предно класиране от четвъртфинал. Може би логично до финала без загуба достигнаха два елитни отбора, записвайки 7 последователни успеха. На финала, за който вече стана дума, ФитСпо Баскет ни надигра категорично и спечели заслужено купата.
Какво би казал на тези, които се чудят дали да участват в НАЛБ ?
Бих им казал, че чудейки се или мислейки по въпроса дали да се включат или не, просто губят ценно време, в което могат да се забавляват, практикувайки любимата си игра, така че да заповядат час по-скоро, обещаваме да не ги бием много (смее се).
И за финал, какво ще пожелаеш на отборите, които продължават участието си в НАЛБ и през сезон 2019/2020?
Пожелавам на всички отбори и състезателите в тях да са най-вече здрави, да се опазят от контузии, надявам се да са си починали пълноценно през Август, а през Септември да продължим мъжкото съперничество на терена и крепкото приятелство извън него!