Въпрос: Кое беше най-голямото препятствие, което преодоляхте, за да стигнете до NBA?
Дирк Новицки: Баскетболът не е много популярен в Германия. Няма много баскетболни игрища. Не е като футбола. В Германия е по-лесно да играеш футбол, отколкото баскетбол. Трябва да си намериш игрище, където да играеш, приятели, с които да играеш и трябва да имаш цели, които да преследваш, докато си млад. Не е като да тичаш около блока, гонейки топката.
Въпрос: Довършете изречението: Растейки, баскетболното игрище беше мое…
Дирк Новицки: Беше моето забавление. Играех много и различни игри, но баскетболът някак си ме грабна, имаше нещо специално в него. Не бях много добър, но беше забавно да играя с отбора и да се опитвам да преследвам целите си.
Въпрос: До какви крайности сте стигали, за да играете баскетбол?
Дирк Новицки: Трябваше да взимам малък влак до центъра на града. Не живеех в центъра, а в покрайнините на града. Взимах метро и отивах в центъра, за да видя какво става, кой играе. Ако нямаше никого, стрелях сам. Ако пък имаше, играехме заедно.
Въпрос: Кой беше Вашият баскетболен герой и защо?
Дирк Новицки: Започнах да играя на 13 години. Това беше през 90-те години, когато беше времето на Чикаго. Тогава те започнаха да печелят всичко с Джордан. Много харесвах Пипън. Джордан беше най-важният играч в отбора, но имаше нещо по-специално около Пипън. Харесвах го много. Беше изключително спокоен на терена. Той можеше да прави всичко. Можеше да дриблира, да стреля, да пази, да се бори, да играе като център. Нищо не му беше чуждо. Това беше и моята цел – да мога да правя всичко на терена.
Въпрос: Кой е любимият Ви баскетболен спомен от детството?
Дирк Новицки: В началото играех навън с приятели. Когато се присъединих към отбор за първи път бях на 13 години. Първият ми мач, който някога съм играл, беше мач от първенството на областта, в която израснах. Това наистина беше първият ми мач, а дори спечелихме турнира. Спечелихме турнира на местните деца. Това ме запали още повече по баскетбола.
Въпрос: Кой е най-добрият баскетболен съвет, който сте получавали?
Дирк Новицки: Не е точно баскетболен съвет, но – „дръж очите и ушите си отворени, винаги учи“. Това е добър съвет и за живота. Винаги искаш да се подобряваш. Никога не можеш да си мислиш, че си научил всичко за живота. Винаги има още. Същото е и с баскетбола. Винаги можеш да работиш повече и да ставаш все по-добър.
Въпрос: Какъв съвет бихте дали на някого, който се стреми да играе в NBA?
Дирк Новицки: Винаги казвам на децата първо да завършат училище, защото никога не знаеш какво може да се случи с кариерата ти. Ако си нараниш коляното, докато си млад, цялата ти кариера отива на кино. Трябва да знаеш, че можеш да мечтаеш, но не всеки достига тази мечта. Аз винаги казвам, че първо трябва да получиш образование. И мисля, че ако се специализираш в един спорт твърде рано, също не е добре, защото като станеш на 14-15 години, той може да ти писне.
Въпрос: На колко години бяхте, когато получихте първата си топка и как се почувствахте?
Дирк Новицки: Винаги сме имали топка вкъщи, защото майка ми беше част от националния отбор. Сестра ми също игра за националния баскетболен отбор, така че аз израснах с този спорт, макар че не го практикувах много. Тогава играех тенис и хандбал. Отидох на баскетболното игрище на 13 години и фактически оттогава обикнах този спорт.
Въпрос: Кога разбрахте, че наистина можете да играете?
Дирк Новицки: Нещата започнаха да се подобряват много бързо. От 16-годишен имам треньор, който е с мен и до днес – работим, за да ставам по-добър. Хората казваха, че мога да имам хубава кариера в този спорт, но аз не знаех какво да очаквам. На 20 бях избран в драфта на NBA. Всичко стана много бързо. Не знаех какво да очаквам. Времето от 16 до 20-годишна възраст мина наистина неусетно. Завърших училище, отидох в армията и следващото нещо, което знам е, че бях избран в NBA. Това е просто изумяващо пътешествие до NBA.
Въпрос: Кога започнахте да мислите, че наистина можете да играете в NBA?
Дирк Новицки: Никога преди да бъда избран. Не знаех въобще, че съм добър. Играех във втора дивизия в Германия…и да направя тази огромна стъпка беше невероятно. Обикновено съм песимист. Винаги казвах, че всеки друг е по-добър. Но изведнъж се озовах тук. Отне време докато се приспособя, но след това всичко заработи перфектно.
Въпрос: Идвала ли ви е тази мисъл по средата на мач, пред препълнена зала – „Човече, не мога да повярвам, че съм тук!”?
Дирк Новицки: Има толкова много мачове, 82 през редовния сезон и 8 преди него. Има дни, в които си слаб или изморен, не си спал добре или си болен. Тогава отиваш в залата и тичаш 20 минути, оглеждаш се – залата е пълна, това ти дава кураж да продължиш. Играеш, играеш за феновете – това е допълнителен стимул, от който се нуждаеш понякога. Ти знаеш, че това е чудо, че това е най-великата работа на света.
Въпрос: Гордо ли е Вашето семейство с това, че успяхте да достигнете NBA?
Дирк Новицки: Не може да се опише. Семейството ми е най-големият ми фен. Дори съотношението ми между вкарани и изстреляни опити да е 0-20, майка ми ще ми каже: „Ти направи това и това добре.”. Те ме подкрепят от самото начало. Те ме караха до тренировките ми, когато играех тенис и хандбал. Те разрешиха аз да направя своя избор. Бях добър на тенис и хандбал. Когато исках да спра, те не се противопоставиха, казаха, че мога да правя каквото аз искам. Тогава започнах да играя баскетбол. Те ме караха отново до тренировките ми и до мачовете ми. Те винаги са помагали на моята спортна кариера. Те идват тук, в САЩ, всяка година за по 2-3 седмици. Те обичат да бъдат тук, обичат да ме виждат да играя. А с националния отбор през лятото пътуват, където е необходимо, за да гледат. Израснах в мило семейство и това е чудесно.
Превод: Мартин Механджиев