Продължаваме с поредното интервю с член на кампанията ни „Забравените лица„.
Този път наш гост е Стоян Шесташки. Над 20 години той е съдия на най-високо ниво в България, а над 20 години е и комисар на най-високо ниво в родния ни баскетбол. В миналото Шесташки заема и важни ръководни позиции в баскетбола ни. Председател на Дисциплинарната комисия към НСКБ (Националната съдийска колегия по баскетбол) 5 години, член на Дисциплинарната комисия към БФБ 7 години, зам. председател на НСКБ в продължение на 5 години. И още много…
В момента Шесташки формално е извън баскетбола ни. Просто защото е неудобен някому. Няма как да се вземе нещо на човек, което той държи в сърцето си обаче. С много любов, болка и горчивина Стоян Шесташки ни разказа какво се е променило в любимата ни игра през последните години и защо сега българският баскетбол се намира в позиция, която не допада на всички, които истински обичаме тази игра. Вижте какво сподели г-н Шесташки:
НАЛБ: Здравейте! В баскетбола сте от страшно много години. Кажете ни каква е разликата между баскетбола преди и сега.
Стоян Шесташки: Днес баскетболът се характеризира с проявата на физическа сила, докато преди се залагаше повече на техниката. Имаше много по-комплексни състезатели, които се отличаваха не с атлетизма си, а с техническите си умения.
НАЛБ: Защо сега професионалният ни баскетбол няма такива успехи, каквито е имал в миналото?
Стоян Шесташки: В миналото имаше много повече места, където се играеше баскетбол. Играеше се и в училищните дворове, в игрища на открито, по площадки. За да няма успехи днес причините са много: няма качествени треньори, които да подготвят подрастващите; заинтересоваността на младите е много по-малка – по наше време беше гордост да играеш и да се състезаваш в отбор; комерсиалното взе връх, а в миналото успехите се постигаха с 1/10 от средствата, които се дават днес.
НАЛБ: Вие сте обвързан с баскетболното съдийство в последния половин век. Какво Ви е мнението за съдийството сега?
Стоян Шесташки: Не помня такова слабо и безлично съдийство. Не може да се правят международни съдии на килограм с по 1 година стаж в А група. Лично аз мисля, че унищожаването на съдийството започна със закриването на НСКБ, като най-голяма вина за това носят Камен Тошев и Стефко Станев. През последната година дори имаше случаи, в които се наложи прекратяване на среща, преиграване на мач, а дори и ръководене на мачове от чужди съдии, което се дължи на слабото ръководство на съдийската комисия към федерацията по баскетбол, на лошите взаимоотношения между съдиите, на лошите взаимоотношения между съдии и треньори. Бях и много изненадан от липсата на реакция от нашите съдии, когато бяха поканени чуждестранни рефери. Това преди не можеше да се случи. Освен, че имахме отлични съдии, те бяха сплотени и единни. Сега страхът е взел връх и те не смеят да си кажат даже мнението. Преди съдиите бяха и личности преди всичко.
НАЛБ: Защо според Вас много от бившите топ съдии и отлични комисари сега не ги виждаме по терените?
Стоян Шесташки: Това пак е свързано с личните отношения и амбициите на членовете на ръководството да вкарат в залите хора, близки до тях и съгласни с тяхното мнение. Вижте комисарите. Между тях има хора, които нямат и един мач в НБЛ или А група. И тези хора трябва да дават оценки на съдиите от НБЛ?! В миналото беше нормално. Трябваше да имаш години като съдия в съответната група, за да може да си комисар в нея. Но сега се бутат „послушниците”, затова и нивото непрекъснато спада. Много бих се радвал, ако настъпят някакви промени в положителна посока. Дано, ама надали.
НАЛБ: Какво Ви е мненинето за НАЛБ?
Стоян Шесташки: Посещавам състезанията и съм възхитен от създаването, организацията и ръководенето на Националната аматьорска лига по баскетбол – НАЛБ. Личи си веднага, че наистина е създадена с много любов, както е записано и в мотото на лигата. За да се организира такава лига, естествено, са необходими не само любов към играта, всеотдайност, но и притежаването на много както организационни, така и ръководни качества. НАЛБ всъщност показва правилния път и начин на работа на тези, които формално управляват баскетбола. НАЛБ доказва, че въпреки управлението на баскетбола ни в последните години, все още има хора, които наистина милеят за баскетбола ни.
НАЛБ: Смятате ли, че НАЛБ може да постигне една от най-големите си цели, а именно обединение на всички хора, които истински обичат баскетбола?
Стоян Шесташки: Смятам, че това е възможно, но ще бъде изключително трудно. Трудно ще бъде, точно защото много хора ще правят всичко възможно да попречат. В баскетбола ни е пълно с „пиявици“, които не се интересуват от спорта, а гонят единствено лични интереси. За съжаление точно тези, които гонят лични интереси, всъщност са на високи постове. Дано нещата се оправят. И НАЛБ, и баскетболът ни го заслужават.
Благодарим много на Стоян Шесташки за положителната оценка за работата ни! А относно баскетбола ни… Продължаваме да работим в името на българския баскетбол. Не срещаме, но и не очакваме никакво съдействие от тези, които формално управляват баскетбола ни. Напротив, щастливи сме, че можем да се дистанцираме от българската баскетболна действителност. Предпочитаме да ни е изключително трудно, но НАЛБ да е „оазис“ в българския баскектбол, а не част от закостенялата система. Желаем на Стоян Шесташки много здраве и непримиримост!