Ръководителят на Куантум Христо Генчев даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Неговият тим се превърна в основен фактор в Четвърта дивизия през настоящия сезон, като в момента заема шестото място с баланс от 12 победи и 6 загуби. Генчев сподели мнението си за организацията в НАЛБ, създаването на Куантум, целите на отбора и приятелската атмосфера в тима.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и как се стигна до създаването на Куантум.
– Винаги съм гледал на НАЛБ като място, където отдавна ми е минало времето да бъда. Винаги съм си мислил, че състезателният баскетбол отдавна е приключил за мен, заключен в миналото, в ученическите ми години. Решението да се включа миналата година в НАЛБ бе по-скоро емоционално, някак си на шега, в разговор между другото, оставяйки се да бъда убеден само да пробвам. От дума на дума с приятел на приятел и познат на познат събрахме група от хора, много от които никога не бяха играли заедно баскетбол. Признавам си, че аз лично не осъзнавах сериозността на стъпката, която предприемахме, и професионалната организация, в която влизахме, макар и носеща наименованието „аматьорска“. Затова и допуснахме много грешки от окомплектоване на състава, до организация и управление на отбора както за тренировки, така и за мачове. Едва когато стартирахме сезона започнахме да осъзнаваме къде точно сме попаднали. Още с първите загуби, колкото и тежки да бяха те, една позабравена емоция и любов към играта започна да се пробужда в мен.
– Отборът на Куантум играе своя втори сезон в НАЛБ, като същото важи и за теб. През сезон 2022/2023 не успяхте да достигнете до плейофите в четвърта дивизия, но през настоящата кампания се утвърдихте като един от водещите отбори. Какво би споделил за пътя, който изминахте дотук?
– Може би чак в края на първия полусезон разбрахме, че както вие подхождате към управлението на лигата толкова сериозно, така и ние трябва да подходим към ръководенето на нашия отбор, за да има смисъл участието ни, а и да ни носи удоволствие и положителни емоции – нещото, заради което се включихме. Ето защо равносметката ни след първия изигран полусезон не беше никак положителна, но за нас беше важно да преминем през този първоначален стадий, а и както казах – да събудим в нас дълбоко позаспали състезателни емоции и отговорност към приключението, в което се бяхме впуснали.
Още тогава, след като се осъзнахме, се опитахме да поправим допуснатите грешки, особено в окомплектоването на състава и добавихме към отбора три силни попълнения, разделихме се и с хора, с които не говорехме на един „баскетболен“ език. Впоследствие в турнира за Купата успяхме да включим в отбора още няколко добри момчета и мачовете от този турнир наистина ни носеха удоволствие и удовлетворение от вложените усилия. През лятото успяхме да подсилим още малко състава и мисля, че се подготвихме доста добре за предизвикателствата на настоящия сезон. Резултатите ни до момента го показват и наистина мисля, че вече сме на правилния път.
– Съумяхте да изградите страхотен колектив в симбиоза между опитни и много млади състезатели. Показателно е, че в отбора ви сред водещите фигури дори са баща и син. Приятелството ли е в основата на химията в тима, която изглежда на много високо ниво?
– Мисля, че спокойно мога да отговоря положително на този въпрос. Да, категорично приятелството стои в основата на химията в отбора. Приятелство, в чиято основа е любовта към играта. Отборът се състои в момента от хора, които в последните десетина години играем заедно 1-2 пъти седмично и се разбираме много добре. Някои от нас се познават и от доста по-дълго време, има приятелства в отбора дори на повече от 40 години. Възрастовата ножица при нас е доста широка, но комуникацията и разбирателството са отлични. Както отбелязахте, сред водещите ни фигури дори са баща и син. Това е нещо, с което много се гордеем. Ние, по-възрастните в отбора, сме израснали със спорта. Възпитанието чрез спорт и като начин на живот е нещо, което се опитваме да предадем и на нашите деца. Затова и нямаше нищо по-естествено от това да включим в отбора Валентин, когато възрастта му позволяваше. И не само го включихме, а се опитваме да бъде пълноценна част от отбора, да развиваме играта му и да се радваме на успехите и постиженията му, да направим така, че Анатоли да се гордее с него.
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Оказа се, че не ми е присъщо да стоя отстрани и да участвам в нещо, което е изградено върху компромиси. В началото си мислех да се пусна просто по течението, но се оказа, че за да има смисъл това, което правим, и в което участваме, да ни доставя удоволствие и удовлетворение, а и да се забавляваме, трябва да се потрудим и самите ние. Затова и се заех с организацията в отбора. Оказа се, че това носи само позитиви за отбора. Колкото са по-подредени и по-лесно се случват нещата от организационна гледна точка, толкова повече мислим само за представянето си, идваме с желание за мачове, забавляваме се и празнуваме заедно извън залата. Ето това ме мотивира да продължавам да го правя – връзката ни с момчетата и след приключване на мачовете.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– На първо място искаме да бъдем здрави, да се опазим от контузии и да се опитаме в повечето мачове да разполагаме с голяма част от картотекираните състезатели. Това ще ни даде възможност да играем по начина, по който искаме, а и да постигнем резултати, които да ни носят самочувствие и увереност. Разбира се, че сме се настроили този сезон да подобрим представянето си от миналата година, ще се опитаме да бъдем в първата половина на таблицата и уверено да влезем в плейофите. Ако успеем да постигнем това, то тогава ще си поставим следващите предизвикателства – за плейофите и следващия сезон.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Винаги, когато разказвам на приятели за НАЛБ, дори преди да заговоря за самия баскетбол и мачовете, започвам с перфектната и професионална организация, която сте създали. Истинско удоволствие е да участваш в нещо, което виждаш, че има смисъл, че е създадено с любов, управлява се отговорно и се надгражда стъпка по стъпка, сезон след сезон. Напълно осъзнавам какво ви коства това и затова имате моите адмирации и възхищение. Макар и да съм едва втори сезон в лигата, успях да се запозная с първите ви стъпки и последващото развитие на НАЛБ. Изключително съм впечатлен от вашия успех. Но няма как да бъде другояче, при слоган „От любов към играта!“. Той казва и обяснява цялата магия около лигата. Но, все пак, за да отговоря и с някаква конкретика на въпроса, признавам, че статистиката, която ползвате и стимулите към отделните играчи, отличавайки ги с различни призове и мотивиращи награди, са впечатляващи. Радва ме и възможността всички мачове да се гледат в YouTube, поздравления и за подобренията в качеството на излъчването!
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Първо искам да пожелая на всички да бъдат здрави и заедно да се забавляваме на терена. В края на краищата това, което ни е довело в НАЛБ, е любовта към спорта и баскетбола, нека да направим така, че двубоите ни да носят само положителни емоции и настроение. Иска ми се чрез нас и през нас колкото се може повече хора да бъдат заразени със спорт и най-вече с баскетбол, като част от по-добрия начин на живот.