От Националната аматьорска лига по баскетбол даваме думата на Николай Истатков – треньор на София Лайънс и състезател в София Хоукс, а също така и дългогодишен приятел на НАЛБ (с огромно удоволствие ще публикуваме всички изпратени ни материали от участници и фенове):
Драги съотборници, уважаеми съперници и организатори, скъпи приятели на аматьорския баскетбол, казвам се Николай Истатков и искам да ви разкажа една история за любов към баскетбола, честна игра, отборен дух, дадена дума, уважение и приятелство. Питате се защо реших да ви занимавам с моята скромна личност и отговорът е следният: напоследък зачестиха въпроси, чудения и спекулации, както от хората, ангажирани по някакъв начин с аматьорския баскетбол, така и от близки и приятели, защо и как се занимавам с два аматьорски отбора едновременно? Разказвайки тази история ще се опитам до голяма степен да разсея тези съмнения и да отговоря именно на този въпрос.
Ще започна своя разказ от лятото на миналата година, когато заедно с приятели карахме велосипеди на Витоша, направих предно салто и си счупих ръката в лакътя. За началото на сезона в НАЛБ си мислех, че съм се възстановил, но уви на първата тренировка установих, че специфичните натоварвания при стрелба с топката не ми позволяват да играя.
След дълъг размисъл взех трудното решение да се откажа от по-нататъшни опити за игра. При така стеклите се обстоятелства единственият начин, по който можех да бъда полезен на отбора си София Лайънс беше да се опитам да провеждам тренировъчния процес и да ръководя официалните мачове. Предложих това на своите добри приятели и съотборници и те ми гласуваха доверие, за което съм им изключително благодарен и се старая с всички сили да оправдавам това доверие и да помагам максимално на отбора. Тук е мястото да спомена, че този експеримент се оказа успешен и това, че човек, който не играе, ръководи мачовете, помага доста по време на самите срещи, облекчавайки играещия треньор, който съчетава двете отговорности – да играе и да ръководи отбора.
В течение на полусезона постепенно започна да се вижда и ефектът от тренировъчния процес, като София Лайънс започна да изнася равностойни мачове срещу повечето отбори от първа дивизия в НАЛБ. Както всички знаем, апетитът идва с яденето и започнахме сериозно да търсим нови попълнения, което да ни позволи да подсилим състава и през втория полусезон да сме още по-конкурентни – за наша радост открихме точните хора на позициите, на които изпитвахме затруднения, оставаше само по време на трансферния прозорец между двата полусезона да картотекираме въпросните нови състезатели. Тъй като бяхме картотекирали 17 от възможните 19 души в началото на сезона, а искахме да добавим максималния брой нови състезатели – трима, спазвайки правилата на НАЛБ, се наложи някой от нашия отбор да бъде трансфериран във втора дивизия, за да освободи място за картотека. Логичният избор падна върху мен, защото така или иначе не можех да се състезавам, а бях картотекиран, затова и започнах да търся контакти с отборите от втора дивизия. Очаквах, че все някой ще се съгласи да ме картотекира, тъй като нямах претенции да участвам активно в мачовете и да недоволствам, ако не получавам достатъчно игрово време. Поради факта, че трансферният прозорец съвпадаше с коледните и новогодишни празници, времето не беше много, а и се оказа, че повечето отбори, с които се свързах, вече се бяха ориентирали и съответно бяха избрали своите 3 нови попълнения.
Така към края на трансферния прозорец се стигна до контакт със София Хоукс, които се съгласиха да ме картотекират, но с едно условие – да им помагам при воденето на мачовете. Съзнавайки, че това е сериозен ангажимент, най-вече откъм време, защото всички знаем, че отделен състезател е възможно да отсъства, все пак сме аматьори, но треньорът е добре да е на линия почти във всеки мач, така че това умножено по две през уикендите… Посъветвах се със съпругата си, тя ме подкрепи, въпреки че повечето уикенди щях да съм ангажиран, за което й благодаря и я обичам!!! След като имах вече нейното разрешение, прецених, че картотекирането на новите ни състезатели в София Лайънс е важно и затова аз трябва да направя каквото зависи от мен, за да го осъществим. Подадохме необходимите документи и трансферът ми беше факт, като официално станах състезател в София Хоукс и треньор в София Лайънс, което не противоречи по никакъв начин на правилата и разпоредбите на НАЛБ (а и нямаше да съм първият, който съвместява функциите на треньор в отбор от едната дивизия и състезател в отбор от другата). Тук трябва да поясним и че картотекиран състезател в даден отбор може да изпълнява функциите на треньор за даден мач, което на практика ми позволи да треньорствам и в Хоукс, и в Лайънс.
София Хоукс изпълни своята част от уговорката – помогна да решим казуса с картотекирането на нови състезатели, оставаше аз някак си да им помогна при ръководенето на мачовете… Атмосферата и взаимовръзките в един аматьорски отбор са твърде специфични и появата на нов субект в една такава система, и то такъв, който трябва да взима отговорни решения, които касаят пряко всички участници в нея, е нещо, което е не само сложно и опасно, но при негативен развой може да се отрази доста пагубно на тази система. В моята философия за аматьорския баскетбол на първо място като приоритет е запазването на колектива, положителната атмосфера и получаването на удоволствие от играта, на второ място са постигнатите резултати. Разбира се, едва ли има някой, който да получава особено удоволствие от загубите, така че търсенето на победа във всеки мач също е изключително важно, но не и с цената на разбиване на колектива и добрата атмосфера. Именно заради това, а и от опита ми в аматьорския баскетбол подходих много внимателно към проекта София Хоукс. На всичкото отгоре не успях да присъствам на първия мач, в който отборът злощастно загуби с една точка, след като на почивката беше водил с 25. Така се стигна и до първия ми мач, в който се оказа, че нямаше достатъчно състезатели и се наложи освен да ръководя мача, и да взема участие – за моя радост се включих недотам отчайващо и трудно, но все пак стартирах с победа. Оттам насетне до края на сезона София Хоукс записа само победи и успя да завърши между първите четири отбора във втора дивизия. По време на тези срещи всички се стараеха да изпълняват моите тактически указания и макар че не винаги играта беше толкова отборна, колкото ми се искаше на мен, постепенно отборът свикна и ме прие. Искам да благодаря на новите си съотборници за това, че ми се довериха и ми позволиха да опитам и приложа баскетболна стратегия по време на мачовете, колкото и аматьорска да е тя. В плейофната фаза отборът на София Хоукс продължи да показва характер и амбиция за победа и макар и доста трудно постигна 3 последователни победи. В тези мачове си пролича и сериозната индивидуална класа на състезателите в отбора, като в някои от срещите противниците се принуждаваха да противодействат с по-твърда, агресивна, на моменти граничеща с грубост игра, но в крайна сметка в тази фаза на сезона всеки е крайно амбициран да продължи напред и това е част от играта.
В хода на полусезона и плейофите София Хоукс започна да подобрява взаимовръзките си както баскетболно, така и чисто човешки, и считам, че го очаква светло бъдеще, ако продължи в същия дух. Тук е моментът да поздравя организаторите на София Хоукс, които осигуряват отлични условия и чудесна атмосфера за провеждане на тренировъчен процес и участие в НАЛБ. Считам обаче, че за да успеят да задържат и надградят достигнатото ниво е нужен треньор, който да се посвети изцяло на отбора, да участва активно и в тренировъчния процес, а не само да ръководи мачовете, както в момента правя аз. Въпреки че създадох много нови и добри приятели, изпитах множество положителни емоции и натрупах ценен опит като треньор-аматьор, след края на сезона любовната ни история със София Хоукс ще приключи и всеки ще поеме по своя път. Дано съдбата не изправи двата отбора, които ръководя още в рамките на този сезон, но дори и това да стане аз ще остана лоялен и верен на отбора си, заради който се впуснах във всичко това – София Лайънс. Разбира се, оттук насетне аз оставам верен фен на отбора на Ястребите и ще стискам палци за своите нови приятели във всеки един мач, освен в тези срещу Лъвовете!!!
До края на сезона обаче има още време и тепърва предстоят решителни битки за София Хоукс, в които ще дам всичко от себе си да помогна на отбора за по-предно класиране, достигане на бараж за влизане в първа дивизия, а защо не и нещо повече!!!
За финал искам да отдам заслуженото и на екипа на НАЛБ за перфектната организация и прекрасната атмосфера, която създават за нас любителите на аматьорския баскетбол, правейки всички тези страсти, емоции и преживявания описани в тази история възможни. Щастлив съм да съм част от този проект и ще продължа да участвам и да помагам за неговото развитие и занапред. Също така искам да пожелая на всички обвързани по някакъв начин с аматьорския баскетбол светли Великденски празници, нека бъдем по-добри, по-позитивни, по-единни и да се забавляваме заедно на баскетболното игрище!!!