Мартин Механджиев, НАЛБ: От любов към играта…баскетбол

1629

Вчера, на 28.05.2015 година, в блога на Денислав Георгиев излезе интервю с Мартин Механджиев, което можете да прочетете ТУК. А ето го и целия материал:

Мартин Механджиев и Калин КаменовЗапознах се с Мартин Механджиев преди няколко месеца. Искаше да си поговорим за спортен маркетинг. Разбира се приех да се видим с удоволствие. След това се запознах и с Мишо (сещате се за инициативата със синята топка). Реших да ги запозная и се получи нещо страхотно. Няма да крия, че работата на Мартин и целия екип на Националната Аматьорска Лига по Баскетбол с Мишо спечелиха доверието ми. Иначе за НАЛБ зная от поне 2 години и все не можех да се наканя да отида да ги видя що за спортен продукт правят.

Убеден съм, че аматьорският спорт е изключително важен, може да събере много голяма социална енергия и когато се организира професионално се превръща в качествен спортен продукт. От там вече могат да се въвличат и децата и корпоративния спорт да се развива и социални цели да се постигат…абе става работата.

Мартин МеханджиевРеших да Ви запозная с Марто по няколко причини. Първо, защото е готин човек (това е субективно). Второ – занимава се много успешно със спортен мениджмънт (това е обективно). Извървял е пътя от любител през състезател, съдия и е стигнал до успешен ръководител …а е роден през 1992 г. :) И не на последно място – има визия за развитието на това, с което се е захванал поне за още 5 години напред. Абе струва си да познавате такива хора.

Кой ти е любимият баскетболен отбор?

Вероятно отговорът ми ще е банален, но любимият ми баскетболен отбор е Чикаго Булс от ерата на Майкъл Джордан. Продължавам да симпатизирам на Чикаго, а докато Дирк Новицки се състезава за Далас, вероятно ще съм от най-големите фенове и на Далас. Историята на Дирк е невероятна. Амбицията му е пословична, а по принцип съм фен на Германия във всяко едно отношение.

Мартин Механджиев и Галина ЙотоваСпортен мениджър или предприемач – как се самоопределяш?

Ако трябва да избирам между спортен мениджър и предприемач, дейността ми със сигурност се доближава много повече до мениджмънт отколкото до предприемачество. Най-малкото, защото самият аз не смятам, че някога ще ми се изплатят безброй инвестираните часове и дни в името на НАЛБ.

Колко часа седмично отделяш за лигата?

Много…

Може ли да се изгради успешен бизнес модел върху спортен продукт в България?

Върху спортен очевидно може. Примери имаме с футболни клубове. Ще ми се да можех уверено да кажа, че може да се изгради бизнес модел и върху баскетболен продукт. Надявам се, че един ден все пак ще мога.

Какво щеше да правиш ако не се занимаваше с НАЛБ?

Истината е, че съм отклонявал вече доста предложения за работа, за да имам възможност да се занимавам пълноценно с НАЛБ. За да отговоря на въпроса максимално конкретно вероятно трябва да се върна повече от 70 години назад. Прадядо ми е бил царски офицер преди 1944 година. Логично, след тази година е изпратен в затвора. Синът му и мой дядо е единственият българин, номиниран за Нобелова награда по химия. Факт, който не е широко разпространен у нас. Разбира се, самият той е много по-признат и популярен в чужбина. Баща ми е един от най-добрите съдии и ръководители в баскетбола ни в последните десетилетия, но формално е извън т.нар. “официален баскетбол”. Смятам, че каквото и да съм щял да правя и каквото и да правя, то ще е свързано под една или друга форма с борба срещу закостенялата система, срещу безпринципността, срещу шуробаджанащината. Не съм фен на негативните кампании обаче. А и какъв по-добър начин да се пречупят представите от изцяло положителна кауза?

Мартин Механджиев, Лорияна Шушкова и Михаил ИгнатовСмяташ ли, че спортът може да бъде удачен инструмент за решаване на социални проблеми?

Със сигурност. С уговорката, че разграничаваме “спорт” от “просто отбиване на номера”. Много съм щастлив, че от този сезон започнахме да се включваме все повече в подобни инициативи. Наистина се чувствам безкрайно удовлетворен, когато виждам пламъка в очите на Мишо, преследвайки мечтата си да стане спортен журналист, както и радостта на майка му, че всичко това се случва. Разбира се, помощта на Мишо за НАЛБ е огромна, но това е един прост пример колко важен и полезен инструмент за решаване на социални проблеми може да бъде спортът. Адмирации и за всички родители, които водят децата си по мачовете и всички мероприятия, които организираме!

НАЛБЗа да убедиш една голяма фирма да рекламира в спорта и по-специално в НАЛБ – какви са аргументите ти?

Спортът е социален феномен. Само в София и само за този сезон в НАЛБ има 40 мъжки отбора. Близо 600 души участват в НАЛБ. И в случая не замесвам ученическата лига и отделните празници, които организираме. Хора с най-различни професии и положения в обществото участват в НАЛБ. На много от мачовете залата е пълна. В Интернет популярността на НАЛБ е изключително сериозна, включително и НАЛБ е най-харесваната баскетболна организация във Фейсбук. Постоянно срещам непознати или далечни познати, които знаят за НАЛБ. Възможностите за реклама са изключително много и това е видно. Ако разполагах с бюджета за реклама на някоя голяма фирма, за мен от огромно значение щеше да бъде постоянството, възможността за самоиздържане и правенето на нещо от нищо. С други думи, точно това, че съществува без външна подкрепа, е логично да е един от големите плюсове на НАЛБ. Когато нещо съществува, само защото в него се наливат много пари, често виждаме какви са крайните резултати, като доста често не са особено приятни.

Вярно ли е, че момичетата не обичат да спортуват?

Не обичам да генерализирам, а не смятам и че е правилно. Мисля, че има и много момичета, и жени, които обичат да спортуват.

Според теб колко души в България познават що-годе играта баскетбол и са реални или потенциални баскет фенове?

Смятам, че потенциален баскетболен фен е абсолютно всеки един човек. Въпросът е да види нещо хубаво, да се запали, да открие смисъл. Вероятно точно и затова реалните баскетболни фенове в България стават все по-малко, а за съжаление не виждам аргументи и тази все по-засилваща се тенденция да спре.

Ако получиш доверието да управляваш баскетбола в България за 1 година, какво би променил?

Честно казано, не смятам, че това е възможно да се случи, просто не е удобно. А не мисля и че го искам. Иначе вероятно ще ми е по-лесно да кажа какво не трябва да се промени според мен (смее се). Най-напред бих се обградил с интелигентни, кадърни и необременени хора, на които да може да се разчита, че ще работят в името на баскетбола, а не в името на джоба си. Ще са нужни много промени, за да могат децата, подрастващите, учениците да се запалват по баскетбола, да имат мотивация да се развиват. Ще трябва продуктът да е на такова ниво, че същите реални фенове, за които стана дума по-рано, да се увеличават постоянно. При подобен срив, какъвто претърпя баскетболът ни в последните години и продължава да търпи обаче, признавам си, че не една, ами мисля, че и 10 години не биха били достатъчни…