Напиши есе и спечели екип на НАЛБ

2002

Мартин МеханджиевНапиши есе и спечели екип на НАЛБЕдин конкурс, иницииран и организиран от Мартин Механджиев.

Преди години чух едно детенце да казва на родителите си, че мечтае да стане баскетболист и да играе в NBA. Те му казаха никога да не се отказва от баскетбола, но да учи и да развива мисленето си…

Най-напред за самия конкурс, а после за мотивите ми.

В конкурса могат да участват всички, които са родени след 31.12.1997 година, т.е. идеята ми е участниците да бъдат до 18-годишна възраст и все още ученици.

За да участвате в конкурса, просто изтеглете ТОЗИ ФАЙЛ, попълнете данните си най-отгоре, след което дайте свобода на мислите си. Пратете попълнения файл на имейл martin.mehandjiev@nalb.bg със заглавие на имейла Конкурс за есе.

Темата на есето: Защо обичам баскетбола?

Срок: Пращайте творбите си до 31.08.2016 година, 22:00 часа. Няколко дни по-късно ще обявя печелившите, които ще бъдат наградени в началото на сезон 2016/2017 в Националната аматьорска лига по баскетбол.

Няма да поставям ограничения в брой думи, всеки може да се включи по най-добрия според себе си начин.

Мартин МеханджиевНай-добрите 10 есета ще бъдат отличени, като всеки един от печелившите ще получи персонализиран черен потник на НАЛБ със своето име, персонализирани шорти на НАЛБ със своето име и чорапи на НАЛБ. Комплектът с пълна екипировка – потник, шорти и чорапи символично или не струва точно 41 лева (Артикули). Запазвам си правото и най-добрите есета да бъдат публикувани в сайта на НАЛБ.

Организирам конкурса лично аз по няколко причини. Първо, така ще се избегнат проблемите, свързани с избора на най-добрите, както и с критериите, по които са избрани. Тук е ясно – просто десетте есета, които ме грабнат най-много, ще спечелят. Второ, по лични причини чувствах потребност да организирам нещо подобно – по-надолу ще стане ясно защо. Трето, НАЛБ организира постоянно много конкурси, състезания и надпревари, а за съжаление все още не е достигнала етапа, в който може постоянно и без проблеми да инвестира подобни суми, както в случая 410 лева. Със сигурност, ако един ден това е възможно, подобни конкурси и игри ще стават все по-честа практика.

Не забравяйте и че в момента тече записването за сезон 2016/2017 в НАЛБ, като повече по въпроса можете да прочетете ТУК.

Мартин Механджиев
29 СОУ, 2000 година

Всичко започна преди повече от 20 години. Тогава за първи път баща ми Марин Механджиев ме заведе в столичното 29 СОУ, за да ме запознае с любимата си игра. Останалото вероятно е съвсем логичната развръзка…

Молбите ми да отидем да играем баскет ставаха все по-чести. Е, не доумявах защо, когато играем 1 на 1 печеля, а когато двамата играем срещу други двама баща ми играе малко „по-различно“. Не си спомням да сме загубили…но и аз подавах много добре…

Мартин Механджиев и Марин Механджиев
Международна конференция Балканиреко ’16

След това цялото ми детство премина в залите. Постепенно започнаха и тренировките в отбори. Никога не се състезавах в клуб, който има мъжки отбор. Просто защото баща ми ръководеше срещите на най-високо ниво в България и не трябваше да има конфликт на интереси. Решение, което може би ме ощети, но напълно осъзнавам, че е било правилно.

Тренировките си вървяха – в началото пътят ми в посока беше час и половина. В първите си 3-4 сезона записах победи, които се броят на пръстите на едната ръка. Но и това не бих заменил за нищо. Всичко това беше невероятна школа.

Няма да забравя и как постепенно дойдоха годините, в които вече приятелите и връстниците ми започнаха да се отдават на „удоволствия“, които със сигурност по това време ги издигаха в собствените им очи – цигари, алкохол, дискотеки… Получавах доста предложения да „опитам“. Но бях твърде фокусиран върху друго, отговарях просто, че съм спортист и искам да остана такъв. Е, на моменти със сигурност се чувствах „загубен“. После обаче разбрах, че не аз съм бил „загубен“.

DreamsДойде и моментът, в който бях седми клас и лекари обясняваха на родителите ми, че трябва да преустановя с баскетбола поне за няколко години, тъй като има рискове, свързани с растежа ми, ако продължа да играя. Няма да забравя колко плаках, когато чух всичко това. Просто ти казват, че трябва да спреш с всичко, за което си мечтал до този момент. Да, ама не…

Мартин Механджиев
Първи учебен ден, 1999 година
Мартин Механджиев
Сезон 2010/2011, БК Септември

В следващите години ежедневието ми преминаваше изцяло в учене, тренировки и учене. Без „удоволствия“ и без залитания. Неслучайно и най-силните ми години дойдоха именно в края на „кариерата“ ми при подрастващите.

Дойде и моментът, в който трябваше да приключа с амбициите си да се занимавам професионално с баскетбол. Е, имах възможност да продължа да играя в мъжки отбори и да се водя „професионалист“, но да пътувам само за мачове, да тренирам индивидуално и да получавам безплатно храна след мач + евентуално място за сън… Ами май можех да оползотворявам по-добре времето си…

Тъжното беше друго. Вероятно не съм имал необходимите качества. Виждах обаче как мои съотборници, приятели, връстници приключват с баскетбола. Не заради липса на качества. Виждах мъката в очите им. Бяха тренирали през целия си живот. Бяха дали всичко, за да се занимават с баскетбол. Голяма част от тях бяха неглижирали образованието си. Да, няма срамна работа, разбира се, но определено мечтата не им беше да станат сервитьори или шофьори.

EducationТогава напълно разбрах защо е важно образованието. Не заради оценките, а заради възможността да развиваш мисленето си, мозъка си, себе си, света около себе си.

Така и дойде идеята за НАЛБ. Това беше начинът любовта към баскетбола на мнозина да бъде запазена. Въпреки че бяха съвсем основателно отвратени от „системата“.

НАЛБВсичко в НАЛБ се развиваше чудесно, но лично за мен… През сезон 2014/2015 отново трябваше да преустановя с баскета. И този път нямах избор, защото след натоварване почти не можех да се движа, а все още бях на 22… Няма да забравя и как на различни лекари, които ме питаха как се е стигнало до контузията, обяснявах, че не мисля, че има конкретна причина, но при положение, че през целия си живот съм тренирал в зали с отрицателни температури вероятно е нормално…

Трябваше да си оперирам коляното, изгледите отново не бяха добри, но аз вече бях наясно, че няма как да спра с баскетбола. През сезон 2015/2016 не изпуснах двубой за отбора си и изиграх цели 38 мача в НАЛБ. Честно казано, не знам 38 мача за колко сезона изиграва един състезател в отбор за подрастващи, но вероятно и този отговор няма да звучи оптимистично за любимата ни игра в България.

Не завърших сезона както ми се искаше. Към края му разкъсах мускулни влакна и определено за най-важните срещи не бях в час, но това вече имаше малко значение.

Още като разбрах, че трябва да се оперирам и да не играя (в началото на сезон 2014/2015), бях решил, че ако се завърна на терена и спечеля каквато и да е индивидуална или отборна награда, искам да направя нещо подобно на тази инициатива. Нещо, което да е насочено към подрастващите. Нещо, което да напомни колко е важно всеки да се стреми да се развива не само като състезател, но и като личност.

Мартин Механджиев
Сезон 2013/2014, зала Локомотив

Сезон 2013/2014 беше много успешен за мен, но не исках на 22 да започна да разказвам какво е било. Исках да продължи да бъде и да бъде дори по-добре. Разбира се, можете да разгледате профила ми, в който са описани и различните постижения – предимно втори и трети места… Още през Март 2016 година, когато по едно и също време станах най-полезен състезател на кръга и на месеца, знаех, че трябва да си спазя обещанието. Чаках точния момент.

Всичко, което искам да кажа, е следното:

Винаги обичайте баскетбола, но се развивайте и като хора! Учете, образовайте се! Не се отказвайте от мечтите си, но и не мечтайте за нещо, което не зависи от вас!

А това дали ще станете баскетболисти за съжаление вече не зависи от вас. Професионален баскетбол в България в последните години няма. Той е една голяма пародия и всички ние знаем това. Начинът, по който се управлява любимият ни спорт, го води все по-надолу и по-надолу. И когато и да си помислим, че сме стигнали дъното всъщност оставаме изненадани – очевидно може и още. Рано или късно ще се сблъскате с действителността. Бъдете подготвени за нея!

Очаквам есетата ви! Лично аз много щях да се радвам да имам възможността да си печеля баскетболни артикули и пособия, без да трябва да разчитам на родители, близки и роднини. Това е една възможност за макар и минимална независимост, постигната благодарение на интелект. Какво по-хубаво от това?

Вероятно някой ще каже, че си правя реклама чрез този конкурс. Нека обаче и този някой заповяда да си направи реклама – лично се ангажирам, че всички подобни идеи, които бъдат изпратени до НАЛБ, ще бъдат публикувани. Колкото повече „реклама“, чрез която децата са печелившите, толкова по-добре.

Мартин МеханджиевИстината е, че любовта ми към играта беше водеща през цялото ми детство и юношество. Тя ме предпазваше, напътстваше, мотивираше и амбицираше. И продължава да бъде водеща, но по различен начин. Сега аз искам да й се отблагодарявам. Нещо, което вероятно нямаше дори да осъзнавам, ако баскетболът не беше вървял ръка за ръка с образованието през всичките тези години.

…А детенцето, за което стана дума в началото, вече е пораснало и със сигурност ще е благодарно на родителите си цял живот…