Боян Гагов стана вторият състезател в историята на Националната аматьорска лига по баскетбол със 100 мача в кариерата си в НАЛБ.
ТУК можете да си припомните материала на Венислав Наумов след като първи достигна ключовото постижение.
Използваме възможността да поздравим Боян Гагов за постижението, постоянството, отношението и отдадеността, които демонстрира през цялата си кариера до момента в НАЛБ! Той определено доказа, че е един от тези, които настръхват от ритъма на топката и скърцането на кецове. Сега даваме думата на Гагов, за да ни разкаже малко повече за пътя, който измина през последните 5 години в Националната аматьорска лига по баскетбол.
Горд съм с тези 100 мача. Не само заради това, което преживях, но и поради това, което означават – не само за мен, но и за Паляците, за НАЛБ и за аматьорския баскет като цяло.
Преди 5 години, когато за първи път играх в НАЛБ имаше 3 аматьорски лиги, всяка с доста трески за дялане, с неясна структура и с не особено бляскаво бъдеще. 5 години по-късно имаме лига с ясна структура, близо 50 отбора, които имат за какво да играят от Октомври до Август, в една от най-добрите зали не само в София, но и в други региони на страната. И най-важното – наистина около лигата се изгради едно общество, което си помага и е обединено от общата цел – да има аматьорски баскетбол в България. А какво по-хубаво от това.
За мен нещата не започнаха никак бляскаво след 4 трудни мача за отбора на Светкавица. 4 мача, които завършиха с неприятни загуби и още по-неприятна контузия на глезена, заради която изкарах 2 месеца в шина. Този кратък сблъсък с лигата ме накара да се замисля как точно искам да изглежда един аматьорски отбор, от който искам да съм част.
Така, с няколко приятели, създадохме Паляците. Без да имаме екипи. Без да имаме специални амбиции за успехи, но с желание за ясно изразена идентичност. Запомнящ се отбор, с нестандартно име и чар. Не искахме гръмко име като Машините или нещо подобно, което да не можем да подкрепим с игра.
Обичам този отбор, защото философията ми за аматьорския баскетбол съвпада изцяло с философията на Паляците. Къса резервна скамейка, по-малко индивидуален блясък, повече отборна игра, високо темпо, дух и забавление. Истински аматьори, които никога не са тренирали организиран баскетбол, които обичат играта и израстват в процеса – както като индивидуалности, така и като колектив. Хора, които се харесват на терена, а могат да разчитат един на друг и извън него.
Този модел може да не ни донесе титла, но ни позволява винаги да се гордеем с постигнатото на терена, да се наслаждаваме на стойностен баскетбол и често да сме модел за подражание на други момчета, които се колебаят дали е възможно да постигаш нещо с къса скамейка, без треньор и бивши професионалисти в състава.
В тези 100 мача се насладих на доста победи, научих се да губя с чест и да отдавам заслуженото на противника, когато сме били по-слабият отбор. Постигнахме немалко успехи, които за някого няма да са нещо особено, но за нас значат много. Създадох много приятелства, които тежат, както на терена, така и извън него. Смятам, че ние с Паляците станахме част от НАЛБ и тя – част от нас.
Когато погледна назад, понякога ми е трудно да повярвам колко дълъг път извървяхме – както Паляците, така и останалите отбори, които се пребориха за това в България да има класна лига, в която аматьорите да мерят сили и да се вълнуват всеки уикенд. Приятно е, когато влизаш в една отлична зала като Овергаз Арена, да си спомниш за течащия покрив на Локото и за дупките в дюшемето. И затова как благодарение на постоянството на всички отбори и на организаторите на лигата, това остава в миналото.
Приятно е да гледаш как идват все повече класни играчи и отбори, но в същото време да гледаш как израстват и отборите, които са вече там. Как всеки уикенд срещаш познати лица. Как освен желанието за победа – има спортсменство и усмивки.
Въпреки че съм почти на 33 разчитам, че ще имам възможността да запиша още 100 мача. И още 100. И да продължа да съм част от Паляците и от това баскетболно общество, което милее за играта и настръхва от вълнение, когато чуе тупкането на топка и скърцането на кецове. Желая на всички момчета в лигата преди всичко здраве и много вълнуващи минути на игрището!