22 октомври 2017 г., около 13 часа, на терена в Овергаз Арена загряват отборите на Ботев 2012 и Олд Таймърс, предстои пореден мач за деня от програмата на Националната аматьорска лига по баскетбол… Нищо необичайно. Поглеждаме към имената на състезателите. За екипа на НАЛБ, те са познати на всички, за близките до баскетбола хора, предполагаме, също. Един от играчите на Олд Таймърс обаче е широко разпознаваем и отвъд пределите на нашата мини спортна общност. Съвсем скоро името на Станимир Сираков обиколи медийното пространство. Да, това е младият доктор, удостоен с „медицински Оскар” (награда „Иновации в медицината” от III издание на National Medical Awards) за постиженията си в областта на интервенционалната неврорентгенология. Това е младият доктор, който върна усмивката на своята 10-годишна съименничка Станимира след изключително сложна и рядко приложима, дори в световен мащаб, мозъчна операция. Д-р Сираков и ръководеният от него екип извършват необходимото лечение, достигайки до мозъка на детето през артерия на бедрото, без хирургическа намеса в областта на черепа.
Гледаме двата зелено-бели състава на полето. Топката „лети” от играч в играч, минава и през „златните” ръце на № 18 от Олд Таймърс – Станимир Сираков. Гледаме и не виждаме нищо необичайно – 2 тима, 2 коша, 24 състезатели. За всички тях е време за седмичната доза баскетбол, време, в което някак всичко останало остава на заден план, време за спортни емоции и разтоварване. И като казваме, че НАЛБ е социален феномен, имаме предвид точно това. Независимо дали си на 16 или на 40, дали още си ученик или пък доказал се доктор, на полето ти си част от цялото, част от магията и отбора си. Да си отборен играч обаче е качество, носещо позитиви не само в спортната среда. Това доказва и д-р Станимир Сираков, който определя професионалните си успехи като следствие на труда на целия медицински екип, с който е обграден. Какво още сподели той, четем в следващите редове.
Здравейте, д-р Сираков! На първо място бихме искали да Ви поздравим за приза, с който бяхте удостоен и да Ви пожелаем да бъдете все така отдаден и успешен в работата си!
Какво означава за Вас тази награда? А работата Ви?
Тази награда е признание и оценяване на положения от нас труд. Преди повече от година, когато спечелихме наградата на „Ротшийлд” фондацията за най-добър млад неврорентгенолог, ни оцениха на европейско ниво. Сега, благодарение на родителите на един от малките ни пациенти, това става и в България.
Как всъщност избрахте медицината за свое призвание?
Баща ми е лекар и покрай всички негови разкази и изживявания с пациентите, при борбата да дадеш възможно най-добър шанс на всеки пациент, нямах дори и друга идея в главата си за различна от тази професия.
Знаем, че имате дългогодишен опит и специализации във водещи за областта чуждестранни медицински центрове, където получавате възможността да продължите своето професионално развитие. В тази връзка какво Ви накара да останете в България и да поемете по една така трудна и „неотъпкана” пътека?
Мотивацията ми винаги е била да се развивам и доказвам в България. Винаги съм планувал да специализирам във водещи европейски и световни центрове и след това да прилагам наученото тук, за да е достъпно за българския пациент. Това и успяхме да направим – специализирахме при водещите имена в световната неврорентгенология и сега, бих казал доста успешно, прилагаме и лекуваме с най-модерните операции мозъчно-съдовите заболявания в България.
Като една спортна организация, в която Вие също членувате, няма как да не попитаме и кога спортът, в частност баскетболът се намеси в живота Ви?
Баскетбол започнах да играя в гимназията. Учил съм в 91 НЕГ – София, в чийто отбор успях да вляза. Нямам професионално развитие, въпреки желанието ми. Бях решил да започна да тренирам баскетбол, но от два софийски тима ми казаха, че съм закъснял възрастово. Всичко остана на любителско ниво, а покрай приятели и познати, с които играехме в квартала, започнах и участието си в НАЛБ.
При така натовареното Ви ежедневие, какво място заема спортът в него и какво е за Вас баскетболът днес?
Въпреки желанието ми, все по-малко време успявам да отделям за баскетбола. Искам да присъствам на всеки мач на отбора ни, но това невинаги е възможно. Все пак се старая да бъда част от максимално много участия!
Един материал на Теодора Славова.