Една статия на Димитър Христов.
Всекидневно слушаме колко зле е спортът в България.
Всекидневно слушаме колко зле са всички спортисти и как, едва ли не, животът им минава в клубове и дискотеки.
Всекидневно слушаме как няма да се оправим и как вървим към още по-лошо и още по-трагично за спорта бъдеще.
Това е „страхотно“, но аз искам да ви представя Хрисимир Димитров.
Това, на което искам да се спра, не е историята на бившия играч на Левски, ЦСКА, Плама и други.
От сезон 2013/2014 Хрисимир Димитров вече не е професионален състезател. А от сезон 2014/2015 се подвизава в Националната аматьорска лига по баскетбол.
Изгледал съм над 40% от мачовете в НАЛБ през последните 4 години (НАЛБ стартира през 2011 година). Много голяма рядкост са играчите като Димитров. За хора като тях трябва да се пишат статии и да се дават за пример на децата. Но нека да не изричам празни приказки…
Хрисимир Димитров има 20 мача в НАЛБ през изминалия сезон.
Да се абстрахираме от числата…
На първо място за своя отбор той беше лидер – винаги поемаше отговорност във важните моменти и реализираше много точки.
На второ място беше учител за по-младите и по-неопитни играчи от него – множество ситуации, в които обясняваше на съотборниците си какви по-добри решения могат да вземат следващия път.
На трето място беше емоционално най-сдържан от всички – въпреки огромния си опит, той не си позволяваше да повишава тон на нито един свой съотборник. Нещо повече, той дори не упрекваше съотборниците си, а беше пръв в защита, ако някой направи грешка. Във всеки мач той намираше добрия тон, за да разговаря със съдии и длъжностни лица. Тон, който беше толкова точен и добронамерен, че лично според мен успя да изгради такова уважение у всички от екипа на НАЛБ, че думата му (макар и не изкрещяна) да се чува и обсъжда дори и след мачове.
На четвърто място беше един от най-добре подготвените физически състезатели в своя отбор – въпреки, че е на 41 години, Димитров показваше завидна физическа форма, която му позволяваше да играе почти винаги пълни 40 минути на терена.
На пето място – уважение. Уважението е нещо, което някак си остава на заден план в последно време в спорта. Но Хриси, както го наричат съотборниците му, показа, че всеки голям състезател трябва да уважава не само отбора си, но и всички останали в залата.
И така, ако трябва да обобщим, Хрисимир Димитров е: изключително добър баскетболист, учител за съотборниците си, уважава съдии, длъжностни лица и противници, знае много добре стойността на успеха, винаги търси грешката първо в себе си и подържа перфектна физическа форма на 41-годишна възраст.
Тези редове не са написани, за да хвалим един човек, за когото историята и кариерата му говорят достатъчно. Тези редове са написани, защото трябва все повече да се пише за такива спортисти, защото те са рядкост. Винаги ще търся положителното. А Хриси е пример за всеки участник в НАЛБ и пример за всяко дете, което иска да постигне успех не само в спорта, но и в живота. Но по-важното е всички ние, които обичаме спорта, да даваме пример и да се учим от такива играчи. От такива професионалисти. И още по-важно е да показваме тези играчи на нашите деца и те да взимат пример от тях.
Като за финал ще се обърна към всички млади баскетболисти: Търсете играчи, от които да се учите, защото това, което ще вземете от спорта (като физически сили, като навици, като знания, като мотивация, като уважение, като дисциплина), ще ви помага цял живот. Учете се от най-добрите, за да станете най-добрите.
От НАЛБ сме готови да публикуваме всякакви материали, отразяващи мнения за състезател, отбор, мач, история или каквото и да е от вече приключващия сезон в Националната аматьорска лига по баскетбол.