Мартин Механджиев: Трябва да си отдаден на това, което правиш

1368

На 06.08.2018 година в Insport.bg беше публикувано интервю с Мартин Механджиев, което може да прочетете ТУК. В него Механджиев отговаря на въпроси, свързани с изминалите 7 години от създаването на НАЛБ, трудностите, препятствията, мотивацията, отдадеността и всичко, което се отнася до каузата на НАЛБ. Сега на вашето внимание представяме и целия материал:

Националната аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ) е създадена през 2011 година с цел да развива и популяризира баскетбола в България. Идеята за създаването на организацията е на Мартин Механджиев, който е неин председател и до днес. В първия сезон на НАЛБ участват 6 отбора, а 7 години по-късно са хиляди тези, които вярват и подкрепят каузата на НАЛБ, превръщайки организацията в най-голямата баскетболна такава у нас.

Макар и без външна подкрепа, а напротив – с постоянни и сериозни препятствия, Националната аматьорска лига по баскетбол се превръща в истински социален феномен, достигайки нови и нови висини, водена от мотото си: „От любов към играта!“. НАЛБ е без аналог на континента и въпреки че в организацията членуват хора с най-различни професии, чиято страст е баскетболът, то организацията на НАЛБ е всичко друго, но не и аматьорска. Това лесно може да се види и благодарение на официалния сайт на НАЛБ.

Мартин Механджиев

Благодарение на НАЛБ хиляди имат възможността да практикуват любимата си игра, бидейки част от организация, работеща по непознат за нашите географски ширини модел. Иновативните идеи за България, които НАЛБ прилага успешно, са още едно доказателство, че комбинацията между отдаденост и интелект винаги води до успехи.

Много хора определят НАЛБ като най-хубавото нещо, което се е случвало в българския баскетбол в последните години. Инициатива, която поддържа този спорт у нас жив. Наскоро завърши седмият пореден сезон на НАЛБ, а организацията вече се подготвя за осмия.

Основен двигател на НАЛБ, откакто съществува до ден-днешен, е Мартин Механджиев. Обърнахме се към него, за да ни разкаже малко повече за каузата, която преследва чрез НАЛБ, за препятствията и за мотивацията да се развива, и да реализира потенциала си в България.

Здравейте, г-н Механджиев! Наскоро завърши седмият сезон на НАЛБ. Доволен ли сте от него?

Здравейте! Най-напред благодаря за поканата! Разбира се, че съм доволен от сезон 2017/2018. Няма и как да бъде по друг начин, след като записахме поредната успешна страница от историята си. Сезон 2017/2018 предложи много и оспорвани двубои, а интригата и в трите дивизии беше жива до финалната секунда на последния двубой. Всички отбори, които започнаха сезона го и завършиха, като всички декларираха и участие през сезон 2018/2019.

Турнирът за купата на НАЛБ беше отново изключителен. Всички останали начинания, с които се захванахме през сезон 2017/2018, също бяха наистина успешни. Ежедневните баскетболни празници радваха както участници, така и фенове. Преди да е пуснато записването за сезон 2018/2019 вече имаме записани 41 отбора. Мисля, че това говори достатъчно. Използвам възможността да благодаря на всички замесени за прекрасния сезон 2017/2018 – състезатели, екип, фенове, приятели и съмишленици! За пореден път оставихме действията ни да говорят за това, което правим за любимата си игра.

Мартин Механджиев, Борис Данаилов, Марин Механджиев – ръководството на НАЛБ

Вече изминаха 7 пълни сезона на НАЛБ. Как виждате развитието на организацията, на която сте председател? Постигнахте ли целите, които си поставихте при създаването на НАЛБ?

Определено! Развитието на НАЛБ е наистина грандиозно. Стартирахме преди 7 години от нулата с една чиста и необременена идея. Тя се развиваше постепенно, преминахме през всички етапи на развитие. Стартирахме първенство с 6 отбора. Сега повече от половин година по-рано над 40 са заявили участие за новия сезон. Разработихме много и нови идеи. Повечето от тях не бяха заложени при създаването на НАЛБ. Раждаха се постепенно, виждайки огромния ентусиазъм и интерес на толкова много хора към начинанията ни. Целите, които си поставихме при създаването на НАЛБ не са етап, до който можем да достигнем. Те са нашата мисия – смисълът да правим това, което виждате. Да развиваме и популяризираме баскетболната игра у нас, да обединим баскетболното ни общество около една чиста кауза, да дадем поле за изява на всички, които обичат този спорт, да бъде водещо мотото ни – „От любов към играта!“.

Има ли нещо, което не сте направили в първите 7 години от създаването на НАЛБ, а сте искали?

Вероятно има. За съжаление няма как всичко да зависи само от нас. През 2011 година все още нямах този опит. Смятах, че като докажем, че НАЛБ работи, че влагаме невероятни усилия и действаме изцяло принципно, това ще бъде оценено от абсолютно всички. В някакъв идеален свят вероятно би било. Или поне в друга държава може би. Първо, когато започнеш да разкриваш потенциала си, това всъщност притеснява определени хора. Второ, има хора, които не обичат да има еднакви правила за всички, може би защото са свикнали за тях правилата да не важат. Няма как да се угоди на всички и няма как всички да оценят това, което правиш.

Има хора, които вероятно не харесват мен, които не харесват НАЛБ, но съм сигурен, че всеки, който се е докоснал до НАЛБ е разбрал каква отдаденост изисква. Като нещо, което не сме направили досега мога да дам пример и с липсата на целогодишни първенства в цялата страна. Това е нещо, което определено исках да се случи, но поради обективни причини не е възможно на този етап. Поне не по начина, по който ни се иска.

Не искаме да правим нещо на всяка цена, отбивайки номера. Трябва да поддържаме високото ниво и имиджа, който успяхме да изградим. За целта трябват много отдадени хора в различните краища на страната. За момента акцентираме върху състезанията на турнирен принцип в различните региони на България, но знаем, че НАЛБ е това, което трябва да бъде. Затова пък в първенството на НАЛБ участват отбори от доста различни населени места.

Друго нещо, което смятах, че можем да постигнем до този момент, е привличането на сериозен спонсор. За съжаление в България понятието „спонсорство“ е размито и обикновено се възприема като дарение. Може би до голяма степен с основание на фона на много практики, които можем да наблюдаваме. Спонсорството трябва да бъде бизнес сделка, която е изгодна и за двете страни, като те разменят различни ресурси – време, средства, продукти, усилия, услуги, знания, информация, имидж и други. Именно подобна взаимноизгодна сделка може НАЛБ да предложи на един потенциален инвеститор.

Мартин Механджиев връчва една от многото награди в НАЛБ

Има ли нещо, за което съжалявате?

Винаги съм бил воден от чувството си за справедливост и принципите си по отношение на всички решения. Може би съжалявам, че в различни периоди съм се доверявал на хора, които впоследствие са показвали какво представляват и при първи удобен случай са дали всичко от себе си да разрушат НАЛБ. Не бих казал, че това се е случвало заради наивност от моя страна. Още повече, че съм бил и предупреждаван за какви хора става дума. Просто съм живял с надеждата, че всички хора може да са качествени и не съм искал да ги отблъсквам преди да ми „забият нож в гърба“.

Трябва да признаем, че сме силно впечатлени от развитието на НАЛБ. Как успявате не просто да поддържате толкова високо ниво на организация, но и да го надграждате? И всичко това без външно финансиране, а благодарение на ентусиазъм и любов към играта?

Благодаря! Според мен трябва да си отдаден на това, което правиш. Ако не си отдаден е по-добре да не го правиш. Стълба няма как да бъде изкачена с ръце в джобовете. Още при създаването на НАЛБ успяхме да създадем страхотна симбиоза между професионализъм и ентусиазъм. Знаете, че голяма част от представителите на екипа на НАЛБ имат изключително богато и успешно баскетболно минало. В екипа има и млади и много ентусиазирани хора. Общото за всички е вярата в каузата на НАЛБ, вярата в идеологията на НАЛБ и неподправената любов към баскетбола. Постоянно развивахме нови идеи, искахме да надграждаме и давахме всичко от себе си, за да достигаме нови и нови върхове. Без абсолютно никакво външно финансиране, да. Вие може да кажете колко спортни организации въобще могат да съществуват в продължение на 7 години без външно финансиране. Любовта към играта винаги е била водеща, но само тя не е достатъчна. Трябват много други качества, които за щастие хората от екипа на НАЛБ притежават.

Екипът на НАЛБ по време на двубоя от трета дивизия от първенството, организиран в Ботевград

Какво означава за Вас пътя, който извървя НАЛБ за тези 7 години? Какво е да сте лицето на „баскетболна организация №1 в България“, която премина през всички етапи на развитие от 2011-а насам?

Пътят, който извървя НАЛБ от създаването си, означава наистина много. От абсолютно нищо успяхме да направим това, което виждате в момента. Вярвам, че НАЛБ даде надежда и на много хора, показвайки, че с интелект и отдаденост може да бъде постигнато всичко, и то напук на всички недоброжелатели. Винаги съм бил убеден, че като смяташ, че нещо не работи правилно, трябва да го направиш по по-добър начин. Борбата със закостенялата система. Честно казано това беше и продължава да бъде основният ми мотив да остана в България. Явно все още имам енергията да се „боря с мелници“, но пък смятам, че ако се откажем, то системата ще убие и последната надежда за живот.

Има ли аналог НАЛБ в чужбина?

Не мисля. Правили сме много сериозно проучване. Има аматьорски лиги в почти всички държави в Европа, но те нямат нищо общо с това, което правим ние. Само една или две организации въобще имат собствени сайтове. Масово в тези организации на абсолютно аматьорски принцип хората просто се „раздвижват“. Останал съм с убеждението и че самите организации нямат особено желание да се изграждат като професионални структури. Това от своя страна пък може би е повече от нормално, тъй като баскетболът в повечето държави е „подреден“ и няма и нужда от организации като НАЛБ, за да съществува. Много пъти съм казвал, че колкото и положителна идея да е НАЛБ, тя нямаше как да се роди, ако любимата ни игра „функционираше“, както трябва.

Мартин Механджиев със Симона Карагенова

Стартирахте изключително много проекти и реализирахте много идеи, които бяха непознати по нашите географски ширини. Какво Ви мотивира постоянно да разработвате нови идеи и не оставате ли разочаровани като виждате, че други се опитват да се възползват от тях?

Мотивира ни желанието ни да правим нещо наистина смислено за баскетбола. Мотивира ни амбицията да покажем как трябва да се случват нещата. Мотивира ни възможността да развиваме НАЛБ постоянно заради всички, които живеят с любимата игра. За другото имате право. Действително много наши идеи бяха откраднати. Не се стремя да запомням всичко, но особено интересно беше, че година след като организирахме първия си Мач за Суперкупата и т.нар. професионална лига също „роди“ подобна идея. Примерите са твърде много наистина. Тези, които копират обаче пропускат много важен детайл. Дори да вземеш наготово доказано добра практика, трябва да имаш качествата и да влагаш усилия, за да можеш да я приложиш успешно. Всичко, което правим го обявяваме публично, така че всеки може да се възползва от идеите ни.

Софийската ученическа лига по баскетбол, баскетболен клуб „Септември“ и още куп инициативи, с които заразявате и младото поколение с тази страст… Какво да очакваме?

Идеите, с които предаваме любовта към играта нататък действително играят много важна роля в идеологията на НАЛБ. Винаги сме искали да разкриваме любимата си игра в тази светлина, която ще „плени“ младото поколение. Затова и влагаме много усилия във всеки проект, свързан с деца, ученици и подрастващи. Това е валидно и за цялостната дейност на НАЛБ, разбира се. Не искаме да отбиваме номера, както за съжаление вероятно сме свикнали да виждаме твърде често и твърде много. Времето ще покаже какво предстои. Знаете, че не искаме да говорим за намеренията си. Оставяме действията ни да ги разкрият.

След като споменахме баскетболен клуб „Септември“ (София) трябва да отбележим, че участвате в НАЛБ и като състезател. Не Ви ли пречи това, че сте главно действащо лице за организацията на състезателната дейност?

Разбира се, че участието ми като състезател е трудно да се съвмести с ръководните ми функции в организацията. Аз съм като останалите участници – просто обичам безумно много да играя баскетбол. Напълно основателно обаче има и хора, които съзират конфликт на интереси. Не мога да ги виня. Мога да ги уверя обаче, че решенията ми като ръководител на НАЛБ никога не са защитавали нечии интереси, още по-малко лично мои. Разбира се, радвам се, че повечето участници въприемат състезателната ми дейност положително и осъзнават, че аз съм един от тях. Аз също обожавам това, което правим чрез НАЛБ и искам да се възползвам от него. Все пак съм напълно наясно и че ако НАЛБ продължава да се развива с такива темпове, не е далече моментът, в който ще трябва да преустановя състезателната си дейност.

Това, което прави НАЛБ за баскетбола е феноменално! Поздравления за усилията! Защо обаче Българската федерация по баскетбол се опитва всячески да пречи на НАЛБ вместо да иска да работите заедно за благото на спорта?

Благодаря отново! Това е интересен въпрос и може би трябва да го зададете на Българската федерация по баскетбол. Винаги съм смятал, че ако управата на федерацията наистина милее за баскетбола ни трябваше много отдавна да подаде ръка на НАЛБ. За мен е меко казано странно от федерацията да се опитват всячески да разбият нещо, което доказано работи и очевидно е положително за баскетбола ни.

Обясненията, които мога да дам не биха звучали особено добре за федерацията, затова и ги избягвам. Федерацията е призвана да обединява желаещите да се занимават с баскетбол и да им съдейства с каквото може, за да се развива спортът, който е „поверен“ на същата. Вместо да се търси отговорност на тези, които са „назначени“, за да работят за баскетбола, се случва точно обратното. Те се опитват да разбият не само НАЛБ, но и всякакви инициативи, които разкриват нечий потенциал. Може би заради някакъв страх…

Интересувате ли се от тези т.нар. „алтернативи“ на НАЛБ?

През годините се появяваха и изчезваха доста формирования, създадени с едничката идея да бъдат някаква опозиция на НАЛБ. Вярвам, че ако нещо не е създадено с чисти подбуди, то не е призвано на успех. Не се интересувам от тях. Интересувам се от възможностите, които стоят пред НАЛБ, а не от хората, стремящи се да им попречат. Все пак няма как да не отчетем и че е меко казано парадоксално, че доколкото знам федерацията дори дава бюджет на подобни формирования вместо да ги инвестира в подрастващи, например. Не ме разбирайте погрешно.

Конкуренцията е нещо много хубаво. Това обаче е всичко друго, но не и лоялна конкуренция. От друга страна пък помага да лъсне истината – кой какво прави и с какви подбуди. Колкото и нескромно да звучи, ако пазарният принцип продължи да бъде определящ за развитието на НАЛБ и тези анти-формирования, за които стана въпрос, нямам право да имам никакви притеснения. Просто трябва да продължим да действаме по начина, по който го правим през последните 7 години.

Надали много хора имат положително мнение за действията на федерацията не само по отношение на НАЛБ, а като цяло. Очевидно баскетболът ни върви стремглаво надолу. Защо обаче така и не се стига до промяна?

В България съм забелязал, че мисленето е такова. Вероятно има и исторически обяснения – 5 века турско робство, а в по-новата история и онези почти 50 години до 1989 година. Не казвам, че сега живеем в страхотни времена. Опитвам се да си дам обяснение на въпроса: „Защо хората ги е страх да изразяват мнението си?“. Може би така е по-лесно. Затова и по-рано казах, че основният ми мотив да съм в България, е свързан с борбата с това пагубно мислене, със закостенялата и порочна система.

Когато нещо не е наред трябва да се бориш то да се промени. Ако всеки прави това в своята сфера със сигурност ще живеем в по-добри времена. Но тук има и друго – ако тръгнеш да правиш нещо, за да се стигне до промяна, винаги ще се намери някой да те предаде. За съжаление това също е доста характерно за българите и в исторически план отново. Не искам да бъда черноглед, но конкретно за баскетбола не виждам как може да настъпи промяна.

Решенията на една сериозна организация трябва да бъдат въз основа на принципи, а не на това кой е „силният на деня“. Изцяло се абстрахирам от друг логичен въпрос. Ако нещо, което управлявате, се „развива“ както баскетболът у нас, Вие няма ли да се оттеглите?

А още по-деликатен е въпросът, когато това „нещо“ всъщност съвсем не е Ваше. То е на хората. Това не е кварталното магазинче, на което сте собственик. Не разглеждам обаче този въпрос, защото не трябва да искаш от някого нещо, което не може да даде.

Бихте ли заели ръководна позиция в БФБ, ако имате такава възможност?

Не мога да дам еднозначен отговор. Не бих го направил на всяка цена със сигурност. За да го направя трябва да знам, че ще имам възможността да променя нещо към по-добро. Да заема позиция, за да спра да имам мнение няма как да се случи. Затова и не бих получил подобно предложение навярно.

Принципността Ви и това, че милеете за баскетбола и не премълчавате мнението си… Това ли е в дъното на омразата на БФБ към НАЛБ?

Вероятно това прави НАЛБ неудобна за БФБ. Хората там или не оценяват, че само така може да се стигне до развитие, или не им пука. Или и двете. Докато идеята е всички да кимат утвърдително нищо положително няма да се случи за баскетбола ни в глобален мащаб. Тези, които имат мнение и отстояват принципите си стават неудобни. Без да следя твърде задълбочено събитията около федерацията в последно време, мисля, че това обобщава психологията на управата на БФБ.

Толкова млад вече имате толкова много признания, включително сте доктор хонорис кауза по спортен мениджмънт. Федерацията обаче упорито се прави, че не вижда потенциал във Вас, а Ви разглежда като заплаха за нечии места?

Така излиза. А честно казано аз никога не съм имал амбицията да стана чиновник. Не е нужно да се харесваме, може да не си пречим, тъй като на хартия поне идеята е да работим в името на баскетбола. Идеята на НАЛБ определено е такава. За други не отговарям.

Порочната система в България е разбила много мечти. Какво Ви кара да се борите за по-добри времена за баскетбола ни?

Целта – да не разбива повече мечти.

Какво си пожелавате? Какви са очакванията Ви за новия сезон? Докъде искате да се развие НАЛБ?

Пожелавам на всички участници, приятели и съмишленици да бъдат живи и здрави! Очакванията ми за сезон 2018/2019 са свързани с възможността той да бъде осмият пореден на НАЛБ, който е по-добър и по-успешен от предходния. Надявам се в един хубав момент НАЛБ да разполага и с външно финансиране. Вярвам, че ползите за всеки потенциален инвеститор са наистина значими!

Каузата на НАЛБ обедини толкова много хора, но е ясно, че в материален свят моралното удовлетворение не може да бъде вечно. Аз обаче продължавам да вярвам, че когато имаш чисти подбуди и отстояваш принципите си, колкото и да е трудно, просто няма как да не се подреди всичко. Благодаря за интервюто още веднъж!

Благодарности за изчерпателните отговори! Пожелаваме успех на Вас и на каузата на НАЛБ! И дано започнете да срещате повече подкрепа от страна на институциите!