Ръководителят на Дъ Блек Мамбас и състезател на Вайс Сити Мамбас Васил Недялков даде интервю за официалния сайт на НАЛБ. Той говори с детайли за създаването на двата отбора, като разкри през какви трудности е преминал с ръководенето на Дъ Блек Мамбас преди началото на настоящия сезон. В момента тимът е лидер в класирането на Трета дивизия с баланс от 13 победи и 4 загуби, като е спечелил 13 от последните си 14 двубоя в първенството.
– Разкажи ни малко повече за това как ти се включи в НАЛБ, с какво организацията те спечели и как се стигна до създаването на Дъ Блек Мамбас, а впоследствие и на Вайс Сити Мамбас.
– Включването ми в НАЛБ датира от началото на сезон 2020/2021, когато взех решение да се отзова и да се присъединя към новосформирания отбор на Лъвовете, който си търсеше състезатели. Близо четири години по-късно мога да кажа, че определям това свое решение като едно от най-лошите в живота ми, но пък и до този момент се утешавам с факта, че началото на Дъ Блек Мамбас и Вайс Сити Мамбас нямаше да бъде поставено, ако преди това не се бях разочаровал до максимална степен от ръководството на Лъвовете. Спокойно мога да кажа, че пропилях два сезона от времето си там, като с отбора не записахме нито една победа, въпреки че в един момент тимът разполагаше с доста сериозни състезатели като имена. Когато обаче ръководителят не може да загърби егото си, се случват подобни неприятни усещания.
До първите стъпки от създаването на Дъ Блек Мамбас се стигна през пролетта на 2022 година. Със Симеон Лозанов искахме да се опитаме да дадем ново начало на кариерите си в НАЛБ, като в търсене именно на това срещнахме подкрепа от ръководството на НАЛБ. В залата, в която се провеждат мачовете, успяхме да се срещнем с Калоян Узунов и негови приятели, които също искаха да се състезават в лигата. Впоследствие започнахме да събираме още хора покрай нас и така с времето вече разполагахме с ядро от играчи, благодарение на което създадохме новия отбор. Историята на Вайс Сити Мамбас пък е пряко свързана с развитието на Дъ Блек Мамбас.
– Отборът на Дъ Блек Мамбас стартира участието си през сезон 2021/2022, когато се състезава в турнира за купата на НАЛБ. Впоследствие направихте истински фурор, когато през сезон 2022/2023 от осмата позиция в редовния сезон достигнахте до финалната серия в четвърта дивизия. Дъ Блек Мамбас се класира за трета дивизия, но имайки предвид огромния интерес към отбора през настоящата кампания вече дадохте начало и на Вайс Сити Мамбас, който се състезава в четвърта. Какво би споделил за целия този път, който изминахте дотук?
– Започвам от самото начало, защото Дъ Блек Мамбас наистина стартира „от нулата“. Включихме се в турнира за купата през лятото на 2022 година, като очаквано не успяхме да се противопоставим на емблематични за лигата отбори. Най-важното в началото бе просто да се сприятелим с момчетата и да изградим химия помежду си – бяхме напълно наясно, че няма как нещата да се случат веднага. Записахме няколко тежки загуби в турнира, но през цялото лято не спирахме да се събираме за тренировки, тъй като целта ни беше да сме в оптимален вид за началото на новия сезон в Четвърта дивизия. За старта на кампанията вече можехме да разчитаме и на Павел Теофилов, който допреди няколко месеца се беше състезавал на професионално ниво в България. Междувременно пък привлякохме и един от водещите играчи в дивизията и шампион от предходния сезон – Георги Банчев, а също така в отбора ни вече бе Виктор Петров, който имаше и все още разполага със страхотен потенциал. Естествено, тримата бяха нашите лидери през целия сезон и ни изведоха до участие в плейофите още в първата година от създаването на тима.
В средата на сезона изпитвахме много трудности и класирането ни в осмицата се изплъзваше. Бяхме загубили шест поредни мача и изоставахме с 16 точки от Куантум, но изцяло благодарение на Георги Банчев съумяхме да обърнем този мач и да го спечелим с 69:65. Това беше двубоят, който преобърна сезона ни. Оттам нататък постигнахме още пет успеха в следващите си шест мача и по този начин се закачихме за плейофите от осмото място в крайното класиране на редовния сезон. И така започна приказката.
До този момент нито един отбор в историята на НАЛБ, намиращ се на осмата позиция в класирането, не беше елиминирал поставения под №1 в схемата. На четвъртфиналите трябваше да се изправим срещу летящия през сезона тим на София Армада и, естествено, влязохме в серията като аутсайдери. Това обаче не ни притесняваше ни най-малко, защото вече ги бяхме победили веднъж в редовния сезон, като така се бяхме превърнали в първия тим, който бе успял да ги срази в основната фаза от кампанията. Направихме същото и в мач №1 от серията, като измъкнахме труден успех за 1-0, но те се реабилитираха бързо и ни отнесоха категорично във втория двубой, за да доведат нещата до решителен трети мач. Предвид голямата разлика във втория мач и набраната инерция от тяхна страна на всеки му беше ясно, че отново сме абсолютни аутсайдери в серията. Докато не се стигна до самия двубой, в който доминирахме от самото начало и в един момент водехме с 25 точки, за да пренапишем историята и да се класираме за полуфиналите от осмото място.
Това ни най-малко не ни задоволи и в следващия кръг се справихме и с Т.Н.С.-Ентъртейнмънт, за да си заслужим финал в дивизията. Там нещата вече бяха доста сериозни, защото се изправихме срещу Хюстън Бъкетс, който по мое мнение беше отборът с най-дълбок състав в дивизията, разполагайки с талантливи състезатели на всяка позиция, солидни играчи от пейката и ръст. Измъкнахме първата среща, за да поведем с 1-0, но след това те ни обърнаха и заслужено триумфираха с титлата.
Междувременно отново участвахме и в турнира за Купата, където пробвахме някои потенциални нови попълнения. След края на сезона вече започнаха да се трупат препятствия, които тестваха сериозно ръководните ми качества. Бяхме задължени да се качим в по-горната дивизия – Трета, но почти всички момчета, включително и аз, избрахме да останем в Четвърта, което породи създаването на Вайс Сити Мамбас. Същевременно Павел Теофилов замина за Франция и така в отбора на Дъ Блек Мамбас останаха само двама души, а времето за реакция не беше никак много. Представете си, че трябва да намерите заместници на трите си водещи фигури от миналия сезон, но към момента не разполагате с такива и имате около месец-месец и половина, за да се сдобиете не само с тях, но и да изградите цял нов отбор. След положени огромни усилия да сглобя конкурентен състав, в началото на месец Септември вече бяхме готови с новото ядро на Дъ Блек Мамбас. Във Вайс Сити Мамбас пък вече си имахме нужната бройка хора и там нещата бяха далеч по-лесни.
След като представих цялата история на „мамбите“ до този момент, мога да определя пътя като трънлив, но успешен. Разполагаме с два стойностни отбора, в които редът, отношението и правилната организация са на преден план.
– Вероятно все повече желаещи искат да бъдат част и от Дъ Блек Мамбас, и от Вайс Сити Мамбас. Дойде ли време да видим още един отбор на Мамбас през следващия сезон?
– Това е интересен въпрос, който обаче все още няма своя отговор. Напълно възможно е да бъде създаден още един отбор на Мамбас, но сега се намираме в такъв период от сезона, в който мислим повече върху настоящето. По тази причина засега не коментираме създаването на трети отбор, като единственото сигурно е, че и двата тима ще продължат съществуването си и през следващата кампания.
– Какви са наблюденията ти над всяка от четирите дивизии през настоящия сезон?
– И в четирите дивизии се забелязва голяма конкуренция и воля за победа. Страхотно е, че през настоящия сезон Първа дивизия отново започна да отговаря на своето качество, като основната причина за това е, че самата дивизия претърпя увеличение откъм брой отбори. Балканъ и ЛА Бейкърс се превърнаха в конкуренти на класическите за дивизията тимове, като в пълни състави всеки един от първите шест отбора има потенциала да направи сериозен поход в плейофите. Основни заподозрени за златото все пак остават Титан Пропъртис и Роботите, но според мен Ероус и ЛА Бейкърс могат да им се опълчат.
Във Втора дивизия се отличава тимът на Дъ ЕкспендаБолс, който е изключително труден за побеждаване. Отборът на Армада също играе страхотен баскетбол и впечатлява със своята защита, като това са двата основни фаворита за титлата. Борбата за класиране за плейофите пък включва в себе си шест отбора за две места към този момент, което също прави дивизията изключително любопитна.
За Трета дивизия коментарът ми е от неутрална гледна точка. В нея вече има седем отбора с поне 10 победи, като на върха са два тима, намиращи се в силни серии – Дъ Блек Мамбас и Флай-Бай. Няма как да не се забележи и ръстът в представянето на отбора на АК-47-ърс, който вече поглежда към челните места в дивизията. Болърс 68 се подсили на полусезона, а пък София Армада започна да намира себе си и да трупа победи. В тази дивизия също се заражда здрава борба за плейофите, като София Армада, Паляците, Движи Се-Проензи и Джедай Мастърс изглеждат замесени в нея.
В Четвърта дивизия също трябва да бъда неутрален. Доминацията на Бер-Хелла в дивизията няма как да не направи отбора основен фаворит за титлата. 16 победи от 16 мача е наистина невероятно постижение. Виждаме страхотно израстване при Драгънс и Хобитите, които се превърнаха във водещи отбори в дивизията. За плейофите ще се борят три отбора за две места – Мад Вайкингс, Надежда Хендикапс и Вайс Сити Мамбас, като разликата между тях е минимална. От новите отбори Стражите и София Хилс-Спорт Вижън трябва да бъдат поздравени за своето израстване през сезона.
– През настоящия сезон бележиш невъобразим прогрес, като малко хора може би знаят колко време прекарваш в тренировки, за да постигнеш всичко това. Какво би казал на участниците, които не са задоволени от представянето си и каква е формулата за подобен прогрес?
– През миналия сезон бях силно разочарован от факта, че не можех да помогна на отбора си на терена, тъй като качествата ми просто не го позволяваха. Преди НАЛБ няколко години не бях пипал топка по-сериозно заради това, че приоритизирах развитието си в различна сфера от практикуването на баскетбол. Знаех, че не съм достатъчно добър и това ме изяждаше, но няма как да щракнеш с пръсти и изведнъж да станеш по-добър. След края на миналия сезон започнах да прекарвам много време в индивидуални тренировки, защото не исках да изпитвам същото разочарование от предходната кампания. Бях жаден да се подобря и постепенно виждах прогрес. Тук искам да благодаря публично на Павел Теофилов, който ми показа как да играя със самочувствие и ми даваше съвети, като най-ценният от тях бе да въведа стрелбата от тройката в играта си. През първите си сезони преди настоящия нямах опитана стрелба от тройката, но през миналото лято работих главно върху този елемент и се радвам, че цялото време, което съм изхабил за това, е дало своя резултат. На хората, които не са доволни от своето представяне, бих им казал, че отново идва лято. Това е моментът, в който можеш да наблегнеш изцяло върху индивидуалните си качества и да се подготвиш за новия сезон. Впоследствие самочувствието си идва само, когато знаеш, че можеш да вкараш от всяка точка на паркета. Специално благодаря и на треньор Лилия Георгиева, която ме научи как правилно да държа и да тупкам топката.
– Организационната дейност често се подценява, но без нея нищо от това, което се вижда не би било възможно. Това вероятно важи с пълна сила и за твоите усилия като ръководител на отбора. Каква е мотивацията ти да полагаш усилия и да инвестираш време и енергия в целия този процес?
– Както намекнах вече, един отбор може да върви напред само с правилно ръководство. Мотивацията за усилията ми се дължи изцяло на момчетата в отбора, които чувствам като семейство, независимо, че фактически не се състезавам в Дъ Блек Мамбас. Носи ми удоволствие, когато виждам как отборът печели и е щастлив, като това подхранва и мотивацията ми да се занимавам и да инвестирам време в ръководенето му.
– Какви са целите пред тима през настоящия сезон и за в бъдеще?
– Като си спомня, че отборът беше само с двама играчи през лятото, направо не съм си и помислял за поставяне на цели. След завръщането на Павел Теофилов и привличането на Любомир Кочев в ролята му на треньор на отбора тимът се превърна в един от водещите такива в дивизията и това несъмнено ни прави един от фаворитите за златото. Тук е моментът и да благодаря на Вожда (б.р. – Любомир Кочев) за цялото време, което прекарва заедно с отбора на тренировки и мачове – със сигурност той е един от хората с най-високо баскетболно IQ, които познавам в лигата, и неговите качества са безспорни. Не бих искал да си поставяме краткосрочни цели. По-скоро бих се ориентирал към дългосрочни такива, като желанието ми е в следващите години Дъ Блек Мамбас да се превърне в един от най-стойностните и устойчиви отбори в НАЛБ.
– Доволни ли сте от организацията на НАЛБ и кои са елементите, които би искал да отличиш специално?
– Организацията в НАЛБ е на отлично ниво и това се доказва от бройката на състезаващите се отбори през настоящия сезон. Хората трябва да си дадат сметка, че съществуването на НАЛБ е нещо, което изисква невероятна отдаденост и огромно количество време от не чак толкова голям екип и зад всяка създадена статистика и получена награда от състезател, всяко отразяване на дадена среща и поддържане на социалните мрежи стоят хиляди часове труд.
– Какво е твоето послание към участниците в НАЛБ?
– Пожелавам на всички участници успешен край на сезона. Надявам се и в четирите дивизии да станем свидетели на зрелищни плейофни серии, така че стискам палци всички отбори да бъдат напълно здрави.