На 21 и 22 Декември 2018 година от НАЛБ бяхме съорганизатори на Коледния турнир на БК Септември за момчета до 14-годишна възраст.
ТУК и ТУК може да откриете пълна информация по въпроса.
ТУК пък ще откриете материала в сайта на БК Септември след края на турнира. Благодарение на този линк лесно може да достигнете и до всички снимки от надпреварата, до пълните статистики от всички двубои, а и до информация за индивидуалните призьори.
От НАЛБ осигурихме и много награди, подаръци и изненади за всички участници, като отново ТУК ще откриете информация и по този въпрос.
Потърсихме главния треньор на БК Септември Димитър Христов, за да ни разкаже за впечатленията си както от Коледния турнир на БК Септември, така и да направи своята равносметка след повече от година вече в ролята на главен треньор в клуба.
Припомняме, че през месец Септември 2017 година той стана част от управата на БК Септември, като ТУК може да откриете повече информация по въпроса.
Ето какво сподели Димитър Христов:
Здравей! Измина Коледният турнир на БК Септември за момчета до 14-годишна възраст, организиран съвместно с НАЛБ. Надпреварата беше спечелена от водения от теб отбор на Септември. Каква е оценката ти за представянето на тима?
Здравейте! Няма как да не съм доволен и да не оценя високо усилията и положения труд на децата по време на целия турнир. Целта ми беше да натрупаме повече опит, да играем бърз баскетбол и децата да повярват в себе си. През последните 4 месеца свършихме страхотна работа и това, което ни трябваше, е да придобием опит и увереност в стила на игра, който искам да наложа. Смятам, че до голяма степен успяхме да покажем това, на което сме способни. Всички деца показаха голямо израстване, което за мен е най-важното от този турнир.
Удовлетворен ли си от турнира като цяло? Полезно ли беше начинанието за всички участници?
Удовлетворен съм напълно. На турнира срещнахме доста различни отбори, с различни стилове на игра и с различни по физика и технически способности играчи. Моите момчета успяха да се преборят с високите и силни играчи от отборите на Локомотив София и Банкя-78. Също така се изправихме и срещу отбора на Делфин (Бургас), който като технически умения и опит е доста пред нас. Голяма част от нашите момчета тренират баскетбол от малко повече от година и всеки мач или турнир оказва голямо влияние върху тях. Също така малкият брой мачове на тези деца в държавните първенства е проблем, с който ние треньорите трябва да се справяме. Контролите не са абсолютно решение за това, защото залогът и мотивацията в тях не са на толкова високо ниво. Затова смятам, че турнирът ще „изстреля“ всички състезатели от всички клубове. Смятам, че подобни турнири мотивират децата и помагат на треньорите в тренировъчния процес след турнира.
Друга основна идея, която заложихме при организацията на този турнир, е децата да получат всичко, което трябва да получи един състезател от баскетболен турнир – награди, статистика, ясна програма, много мачове, изненади, музика и много други. Искахме всяко дете, треньор или родител да остане удовлетворен от турнира. Смятам, че до голяма степен дори успяхме да надминем очакванията на всички – изиграха се 10 мача с пълна статистика, раздадохме над 80 чифта чорапи, 80 сертификата за участие, 80 медала, 3 купи, 7 индивидуални награди, 20 чаши, кроасани, над 950 снимки, направени от професионалния фотограф на НАЛБ. Всичко това говори само по себе си.
Част от екипа на НАЛБ си вече за седми пореден сезон, а от 2017 година заедно с Мартин Механджиев влязохте в управлението на БК Септември. Разкажи ни най-напред за целия път, който си изминал заедно с НАЛБ до момента.
В началото НАЛБ беше една идея, мечта. С много труд и постоянство в момента НАЛБ е най-голямата баскетболна организация в България. Благодарение на Мартин и други хора от екипа успях да реализирам и много свои идеи, които се смятаха за прекалено луди или невъзможни за осъществяване у нас. В основата на всичко стоеше принципът нещата да се правят по правилния начин, а не „през пръсти“, както се правят в някои други организации. През годините научих много детайли за играта от Марин Механджиев и Борис Данаилов. Натрупах опит като статистик и секретар в НАЛБ – само през сезони 2015/2016 и 2016/2017 присъствах общо на над 700 мача. Благодарен съм за този опит и знания, които имах възможността да получа. В същото време ме натъжава фактът, че календарът на децата е изключително „беден“ – 2-3 мача за 3 месеца, 1-2 турнира на сезон (при положение, че отборът се класира за такъв турнир). Те са бъдещето на баскетбола в България и точно те трябва да играят и присъстват на мачове всяка седмица. За жалост в нашата реалност нещата не стоят точно така. Когато с Мартин влязохме в управлението на баскетболен клуб Септември, искахме просто да правим нещата по правилния начин. Смятам, че вече се виждат резултатите от промените, които реализирахме.
За малко повече от година откакто с Мартин Механджиев сте в управата на клуба постигнахте много значими успехи с БК Септември. Каква е равносметката ти за тези около 15 месеца? Изглежда сякаш намери своето призвание, заемайки длъжността главен треньор в клуба?
Реорганизирахме много процеси в клуба. Разработихме сайт и Фейсбук страница на клуба. Създадохме добра комуникация между родители, деца и треньори. Работихме с ясната идея всяко дете да получи 100% от това, което можем да му дадем. Организирахме много и различни събития – открити тренировки в училища, турнири, лагери, празници на клуба и други. Правим открити тренировки за родители, родителски срещи и всичко, което един клуб трябва да прави. Имаме пълна екипировка – екипи, тениски, чорапи, анцузи и други – малко са клубовете, които могат да се похвалят с такава екипировка.
Като треньор успях да наложа свои правила, които да се спазват от всички. Опитвам се да създам навици у децата, които да им бъдат полезни във всяка една сфера от живота. Винаги обяснявам защо правим дадено упражнение, защо работим върху даден детайл месеци наред. Децата възприемат и разбират, че пътят към успеха е труден и вече виждам тяхната готовност да се трудят, за да се получат нещата. Важно за мен е всеки да работи както за себе си, така и за отбора. Баскетболът е отборен спорт и за разлика от индивидуалните спортове, тук работата в екип е в основата на успеха. Отивайки на тренировка аз съм готов да дам всичко от себе си. Това, което се случва през последните няколко месеци е, че децата вече идват на тренировка, готови да дадат същото и от себе си. Това е в основата на израстването на отбора в последните 3-4 месеца.
Положителната обратна връзка, която получавам от деца и родители, ме прави изключително щастлив. Това ме мотивира и кара да продължавам да давам най-доброто от себе си.
През какви трудности преминавате?
Трудностите са много, но точно те ни карат да бъдем креативни и да взимаме решения, които да водят до положителни резултати.
Основните ни проблеми са свързани със спортната база. Многократно сме предлагали да помагаме с управлението на залата, в която тренираме. Залата, в която тренираме не е перфектна. Натъжава ме фактът, че условията, в които тренират децата на БК Септември могат да са много по-добри – каквито са в Овергаз Арена, например, където се провеждат срещите от първенството на НАЛБ. С Мартин нееднократно сме изтъквали факта, че доброто управление на един спортен обект ще доведе до неговото самофинансиране и поддържането му ще стане много по-лесно. През последните две години се направиха доста подобрения в залата, в която тренираме, но все пак смятам, че бъдещето на баскетбола заслужава повече.
Друг основен проблем за всеки един малък клуб е финансирането. Тук е моментът да благодаря на всички родители и приятели на БК Септември, които са помагали и продължават да помагат на клуба! Ние сме го стабилизирали, но всяко събитие, лагер, екскурзия или друга проява струва средства, които клубът в момента няма. И пак ще се върнем на това, че когато нещата се правят по правилния начин, хора, които да помогнат ще се намерят.
Още един проблем, който е съвсем „пресен“. Не знам защо, но у нас, когато създадеш нещо качествено, започваш да ставаш неудобен за много хора. Давам ви един пример – баскетболните медии отразяват всичко случващо се в баскетбола в България. На 21 и 22 Декември ние направихме най-големия Коледен турнир за 2018 година – с най-много мачове, най-много награди и т.н.. Нито един сайт (освен сайта на БК Септември и сайта на НАЛБ) не отрази това събитие. От името на клуба изпратихме подробна информация, но въпреки това нямаше отклик от нито един сайт. Именно такива действия в най-различни сфери в нашата държава водят до това много голяма част от моите приятели и познати да търсят реализация извън България. В крайна сметка правим всичко това за децата, за бъдещето на баскетбола, за бъдещето на България.
Няма как да подминем факта, че за 2 дни по време на Коледния турнир на БК Септември отборите изиграха 2 пъти повече мачове отколкото за 4 месеца от началото на сезон 2018/2019 в т.нар. държавно първенство. Парадокс или просто липса на заинтересованост от страна на отговорните органи?
Не мога да дам конкретен отговор на този въпрос. Мога да кажа фактите – с 14-годишните момчета сме изиграли 14 мача от 1 Септември до 31 Декември 2018 година. Само 3 от тях са от официалния календар за подрастващи. Имаме 7 контролни срещи (две в Бургас, една в Самоков и 4 в София) и 4 мача от Коледния турнир на БК Септември.
При 12-годишните положението е подобно.
Знаеш през какви препятствия преминава и НАЛБ, а и БК Септември, но желанието да се работи в името на баскетбола надделява. Какво трябва да се случи обаче, за да се промени цялостно картината в баскетбола ни към по-добро?
Промяната може да дойде много лесно и бързо. В името на баскетбола трябват хора, които са готови на промяна не само на думи, но и на практика. Също така, трябват млади хора, готови не да работят за някого, а готови да работят за свои идеи и мечти.
Благодарим за усилията във връзка и с НАЛБ, като те поздравяваме и за всичко, което правиш за БК Септември! Пожелаваме на теб и всички твои близки много здраве и успехи през 2019 година!
Благодаря! Пожелавам много здраве и щастие на всички през 2019 година!