Едно обръщение на Александър Кирицов. Той участва в Националната аматьорска лига по баскетбол от този сезон, като се състезава в отбора на Ентъртейнмънт. Кирицов никога не крие мнението си и не спестява хвалебствията си по отношение на организацията в НАЛБ. В тази статия обаче той иска да обърне специално внимание на един член на екипа – Михаил Игнатов. ТУК, ТУК, ТУК и ТУК можете да си припомните как започна нашата съвместна дейност с Михаил Игнатов.
А ето го материала, подготвен и изпратен от Александър Кирицов:
Здравейте! С наближаването на празничната седмица все по-често се чуват различни призиви за съпричастност, състрадание и благотворителност. За съжаление голяма част от хората смятат, че единствено в тези дни това е нормално. Това обаче не важи за организация като Националната аматьорска лига по баскетбол. Като състезател в лигата искам да благодаря на един специален човек, чиято история ме вдъхновява и изпълва с вяра.
Става въпрос за Мишо. Михаил Игнатов. Той е аутист. Познавам го от 2 години, когато бях доброворец в заниманията по плуване за хора със специални нужди. Те се организират от проф. Мая Николова и гл. ас. Вили Александрова, преподаватели към НСА. Там Мишо идваше и тренираше постоянно. Вече все по-рядко ми остава време да ги посещавам, но пък срещите ми с Мишо явно тепърва щяха да стават по-чести. Започвайки да играя в НАЛБ, много добро впечатление ми направи фактът, че всеки мач се записва и може да се гледа вкъщи от YouTube канала на НАЛБ. Страхотно е! Още по-впечатляващ пък беше фактът, че имаше коментатор, който коментира отиграванията и повдига емоционалния заряд от гледането на мача. Все пак ми стана интересно кой е този коментатор, който така добре, поименно и вещо придава приятна емоция към любимата ни игра. На един от мачовете ни видях Мишо до камерата. Същият Мишо, с който провеждахме рехабилитационно плуване. Същият Мишо от аутистичния спектър… В този момент спрях да мисля за предстоящия мач, спрях да загрявам и спрях да се тревожа за предстоящата ни игра. Чувството беше неописуемо! Стоях и гледах как се доближава до камерата, за да му се чуе гласът, как върти стойката за да заснеме поредната контраатака, как едновременно с това коментира и назовава играчите поименно… Самият аз съм студент по Адаптирана физическа активност и спорт в НСА. Там ни учат, че чрез подходящи средства и организация, хората със специални потребности могат да бъдат социализирани и включени в обществото чрез спорт. Както всички знаем, теоритичните знания са основата на дадена дейност, но привеждането им в практиката е най-трудната част. Е, този допълнителен урок ми беше преоподаден от Мишо и деятелите в НАЛБ! Благодаря Ви!!!
Та това исках да споделя пред нашето баскетболно общество, приятели, публика, организатори, играчи и други. Едно голямо БЛАГОДАРЯ за нашия коментатор Мишо! Весели празници! НИЕ ВЯРВАМЕ!
От НАЛБ сме готови да публикуваме всякакви материали, отразяващи мнения за състезател, отбор, мач, история или каквото и да е относно Националната аматьорска лига по баскетбол.