На вашето внимание представяме материал във вестник „Аз-буки“, посветен на НАЛБ и специално на главния мениджър на Националната аматьорска лига по баскетбол Мартин Механджиев, публикуван в брой 29 на вестника – от Юли 2023 година.
Както знаете, вестник „Аз-буки“ отрази някои от последните благотворителни инициативи на НАЛБ – „Панаир на добрината“, за която може да прочетете повече ТУК, както и тази в 97 СУ „Братя Миладинови“, за която може да прочетете повече ТУК.
Сега на вашето внимание представяме и материала във вестник „Аз-буки“, като ТУК може да го откриете онлайн в сайта на вестника, а ТУК ще откриете публикацията и в печатното издание.
По-надолу пък ще откриете и пълното нередактирано интервю. Приятно четене!
Ученическият спорт – мисия възможна
Каузата подкрепя мениджърът на Националната аматьорска лига по баскетбол Мартин Механджиев, който всяка година влиза в различни училища с екип и баскетболна топка
Леброн Джеймс, Стефан Къри или най-големият – Майкъл Джордан? Ако имахте възможност, кого бихте поканили в салона на училището да покаже на учениците как се правят дрибъл, „чадър“ или да им разкаже за усилията, които стоят зад залепените плакати в детската стая? Примерът е важен. Децата следят баскетбол на най-високо ниво, гледат мачовете на NBA и това ги мотивира да подражават на кумирите си.
А какво правим у нас? Създаваме ли среда за реализация, отглеждаме ли наши примери?
Мартин Механджиев играе баскетбол от 3-годишен. Дядо му е известен български учен. Въпреки че баща му също се отдава на науката, дълги години е един от най-авторитетните баскетболни съдии в България. Отношението към спорта е семейна традиция и като ученик Мартин извежда отбора по баскетбол на столичното 134. СУ „Димчо Дебелянов“ до призови места в престижни състезания. В момента ръководената от него Национална аматьорска лига по баскетбол (НАЛБ) е най-мащабната мъжка баскетболна лига у нас. А нейният мениджър е убеден, че тя е социален феномен.
Споделя, че ако му предложат да стане министър на спорта, ще откаже, но откликва на много благотворителни инициативи.
В продължение на 6 години организира Софийската ученическа лига по баскетбол. Загрижен за състоянието на ученическия спорт у нас, Мартин Механджиев е един от малцината ентусиасти, заели се да го изправят на крака. Попитате ли го защо, ще отговори лаконично с девиза на своята лига – „От любов към играта!“. Зад краткия отговор обаче се крият години труд, отговорност и желание спортът в България да се развива.
„Благодарим за вашата подкрепа и съпричастност към идеята за развитието на спорта и в частност – на баскетбола, в училище! За неимоверните усилия, които вече толкова дълги години полагате в името на развитието на спорта в училище напълно безкористно!“
Подобни думи вероятно са изказвали и други директори на училища у нас, както и представители на институции. Или поне би трябвало да е така. Защото благодарственото писмо, което директорът на софийското ЧСЕУ „Британика“ Диляна Божинова изпраща в края на май до Мартин Механджиев, обобщава заслуженото признание. Създадена през 2011 г. да развива и популяризира баскетбола у нас, НАЛБ се превръща не само в най-мащабната мъжка лига в България със сериозна социална и благотворителна дейност, но и в организация, полагаща непрестанни усилия за развитието на ученическия спорт. Със собствен потенциал и без външна подкрепа. Как става това?
„Смело можем да заявим, че НАЛБ няма аналог в Европа – казва мениджърът Мартин Механджиев. – За мен най-голямото ни постижение е, че повярвахме в мечтите си, не се отказахме и постигнахме всичко, отстоявайки принципите и разбиранията си. Вярвам, че когато правиш нещо с желание и влагаш цялото си сърце, шансът да се запали искрата и у други хора, е много по-голям. Необходимо е обаче да имаш и други качества, за да го постигнеш – капацитет, интелект, познания в областта. Залагам изключително много и на принципността, защото поне при мен това е имало ключово значение в различни насоки. Ако видя, че нещо не се прави както трябва, че просто се отбива номерът или не е по правилата, това ме отблъсква. И обратно – когато се убедя в чистите и коректни подбуди, това ме печели за дадената кауза.“
На 31 години, Мартин Механджиев ръководи НАЛБ с изграден през годините професионализъм. Завършва с медал за отличен успех 134. СУ „Димчо Дебелянов“ в София и остава в историята му като ученика с рекорди във всички баскетболни класации. Натрупва опит в организирането на ученически състезания още там. В продължение на 4 години успява да ентусиазира съучениците си за участие в редовни турнири между класовете. Днес със сигурност му помага и магистърската степен от УНСС по маркетинг. Със слогана на НАЛБ „От любов към играта“ се припознава всеки, дръзнал да отдаде време и енергия на баскетбола и спорта. За нивото на ученическия спорт обаче Механджиев говори с болка. „Ученическият спорт е на много ниско ниво и дори на практика на ученическите състезания училищата и учителите имат много малък принос за това, което представляват отборите им. Обикновено тези, които играят, са деца, трениращи в различни клубове. Причината за мен е в цялостния подход.“
От посещенията си в часовете по физическо възпитание и спорт в училище мениджърът на НАЛБ често си тръгва с впечатление, че на някои учители по ФВС не само им липсват нужните познания, но и не са достатъчно мотивирани. „Става така, че нещо се прави, за да се каже, че е направено. А как е направено, явно, не е от особено значение – казва Механджиев. – Винаги съм чакал с нетърпение възможността да представлявам училището си, и винаги съм оставал разочарован от организацията на въпросните събития. Така че качеството в организационен аспект също трябва да се постави като цел. Другото, което е много важно, са хората. Може да звучи утопично, но съм убеден, че когато има кадърни хора, които имат нужните познания и свободата да подобрят системата, това вероятно ще се случи.“
През 2014 г. Механджиев и екипът на НАЛБ решават, че ще вложат време и умения за създаване на ученическа лига по баскетбол. „Стремежът ни беше да направим оазис в полето на ученическия баскетбол в София – разказва той. – Да се абстрахираме от добре познатите ученически състезания, които се провеждат в салони с размерите на кабинет по музика и продължават около 15 – 20 минути. Искахме децата да се докоснат до истински баскетбол, с всички организационни елементи – времетраене на един мач, време за нападение, истински зали, класиране, целогодишен календар, награди и всичко останало.“
Така започва идеята за Софийска ученическа баскетболна лига. Прегръщат я 5 училища – Софийската математическа гимназия, Националната финансово-стопанска гимназия, Англо-американското училище, Американският колеж и 35. СЕУ „Добри Войников“. Лигата има 6 завършени сезона и спира заради пандемията през 2020 г.
„Това е страхотно постижение – разказва Мартин. – Не само защото цялата дейност беше изцяло „на мускули“, без никаква подкрепа, но и защото е много трудно да се намерят идеалисти да отделят много време, енергия и усилия. Опитът ни показа, че единици са хората, на които изобщо им се занимава с подобно нещо. Предполагам, че учителите не са имали дивиденти за положения извънреден труд, което е било демотивиращо за тях. На практика, бенефициентите бяха само и единствено учениците.“
На въпроса на в. „Аз-буки“ дали има шанс ученическата лига да се поднови, Механджиев е оптимист: „Бихме се занимавали с всичко, което вярваме, че развива любимата ни игра. Още повече, когато виждаме и до колко детски усмивки води. Продължаваме да откликваме и на различни покани за организиране на ученически турнири. Отчитам обаче, че трябва да има по-смислена концепция, която да се следва. Организацията е важна част и не бива да се подценява. Наше задължение – на институциите, от които зависи това, е да проявим най-напред самите ние уважение към цялостната дейност, свързана с ученическия спорт, а след това да очакваме такова и от училища, директори и учители.“
Последният благотворителен ученически турнир, който се осъществява между софийските 2. АЕГ „Томас Джеферсън“ и 22. СЕУ „Георги С. Раковски“ с подкрепата на НАЛБ, носи удовлетворение на всички. Подготовката и реализацията са на професионално ниво, мачът се излъчва на живо и се отразява в каналите на НАЛБ. Учениците се чувстват част от събитие, което е на необходимото ниво, и радостта от двубоя е изписана по лицата им. Тя обаче рядко се наблюдава в редовните часове по физическо възпитание и спорт в училище. За да се промени състоянието на ученическия спорт, за да могат децата да се мотивират и да продължат да играят и на професионално ниво, са необходими сериозни промени и усилия в различни насоки. Според наблюденията на мениджъра на НАЛБ установяването на ясни правила и контрол върху тяхното зачитане е първата стъпка, която би спомогнала да се изкорени чувството за безнаказаност у учениците, а учителят да работи с авторитет и желание сам да съблюдава спазването на правилата.
Правилата са основна част и от политиката на Националната аматьорска лига по баскетбол. Вече 12 години всеки детайл в организацията е поставен на пиедестал. Ще се убедите сами, ако посетите и една от баскетболните срещи, които се провеждат всяка седмица. Високото организационно ниво върви ръка за ръка и със социалния елемент на организацията. Механджиев споделя, че често организациите, занимаващи се с аматьорски спорт, неглижират спортната част и се фокусират само върху социалната – приятели се виждат, говорят, пият бири, а самият спорт заема нищожна част от всичко това. В противовес на тях НАЛБ акцентира на баскетбола, но постепенно се превръща и в социален феномен. Събира напълно доброволно хора с различни професии и на различна възраст, но с обща страст и любов към спорта.
„Когато говорим за ученици и ученически спорт, за съжаление, трябва да вземем предвид факта, че ниският морал става все по-широко разпространен, а стойностна ценностна система се разпознава при все по-малко хора – казва Мартин Механджиев. – Според мен е важно учениците да се докосват и до добрите примери – както в спорта, така и извън него. По този начин ще осъзнаят, че „готино“ не е да пушиш, да погълнеш максимално много алкохол и да се изживяваш като гангстер, а „готино“ означава да си добър човек, който има смислени мечти и се стреми да ги осъществи.“
–
– Кое е най-голямото постижение на НАЛБ след 12 години – на колкото е всъщност организацията?
– За мен най-голямото постижение е, че никога не се отказахме. Никога не сме получавали външна подкрепа, напротив – винаги е трябвало да се справяме и с множество изкуствени препятствия, заложени от недоброжелатели. Затова и съм много горд, че никога не се отказахме, повярвахме в мечтите си и постигахме всичко това, отстоявайки принципите и разбиранията си. А фактът, че смело и нескромно можем да заявим, че НАЛБ няма аналог в Европа, е показателен за това къде се намираме в момента. За мен обаче наистина е не по-малко важно как и защо сме стигнали дотук.
– Накъде вървите, имате ли конкретни цели?
– Разбира се, че имаме цели, които преследваме и в момента. Нямаме конкретна цел, при чието постигане да заявим, че сме си изпълнили мисията обаче. В продължение и на отговора ми на предходния въпрос, вярвам, че целите са прекрасен стимул да се фокусираме върху пътешествието, но именно целият път, който извървяваме, оставя следа. И в момента имаме стремежи, както споделих, но предпочитам да говоря за тях, когато вече са факти.
– Слоганът „От любов към играта!“ е изключително силен, според мен. Мислите ли, че любовта е най-мощната движеща сила за постиженията?
– Категорично смятам, че ако не обичахме това, което правим, НАЛБ вероятно нямаше да съществува или най-малкото щеше да е много бледо копие на това, което е в момента. Обичаме това, което правим и се забавляваме докато го правим. Несъмнено това е в основата на развитието, но не смятам и че любовта сама по себе си може да е движеща сила за постиженията. Според мен е нужна съвкупност от качества и характеристики.
– Как се запалва или поражда любов към спорта, знаете ли вече?
– В унисон и с предходния въпрос, категорично вярвам, че когато правиш нещо с желание, любов, страст и влагаш цялото си сърце, шансът да се запали искрата и у други хора е много по-голям. Необходимо е обаче да имаш и много други качества, за да го направиш – капацитет, интелект, познания в областта. Лично аз залагам изключително много и на принципността, защото поне при мен това е имало много ключово значение в много насоки. Тоест, когато видя, че нещо не се прави както трябва, отбива се номерът или няма никакви правила, това ме отблъсква. И обратното – когато видя и се убедя в чистите и коректни подбуди, това ме печели за дадената кауза.
– Ученическата баскетболна лига просъществува 6 години. Какво научихте от този опит? Бихте ли искали да я продължите и каква подкрепа Ви е необходима, за да го направите?
– Софийската ученическа лига по баскетбол към НАЛБ наистина има 6 завършени сезона и на практика беше стопирана покрай пандемията поради независещи от нас причини. Това е също страхотно постижение според мен, защото цялата ни дейност и в тази връзка беше изцяло „на мускули“, без никаква подкрепа, а отделяхме доста време, енергия и усилия. Стремежът ни беше да създадем един оазис, когато говорим за ученически баскетбол. Да се абстрахираме от добре познатите ученически състезания, играещи се в салони с размерите на кабинет по музика и продължаващи около 15-20 минути. Искахме децата наистина да се докоснат до истински баскетбол, когато говорим за всички организационни елементи – целогодишен календар, времетраене на един мач, време за нападение, истински зали, класиране, награди и много други.
Опитът ни показа, че са единици хората в областта, на които въобще им се занимава с нещо подобно. Предполагам, че учителите не са имали дивиденти за извънредния си труд, свързан с ученическата лига, което вероятно е било демотивиращо за тях. На практика бенефициентите бяха само и единствено учениците, а не е лесно да намериш толкова много идеалисти, които също да отделят толкова време, енергия и усилия за идеята.
Бихме се занимавали отново с ученическата лига, разбира се. Бихме се занимавали с всичко, което смятаме и вярваме, че развива любимата ни игра – още повече, когато виждаме и до колко детски усмивки води това. Продължаваме да откликваме и на всевъзможни покани за организация на ученически турнири. Отчитам обаче, че трябва да имаме някаква по-смислена концепция, която да следваме. Много хора, училища и дори институции подценяват организационната дейност – не само в баскетбола, а във всевъзможни сфери от живота. Неслучайно и организацията от всякакво естество често е под всякаква критика. Затова и предполагам, че е наше задължение да проявим най-напред самите ние уважение към цялостната дейност, свързана с ученическия спорт, за да очакваме такова и от училища, директори и учители.
– Къде е слабото място на училището по отношение на спорта? Къде бъркат институциите, какво не правят?
– Ученическият спорт е на изключително ниско ниво. До голяма степен можем да заявим и че такъв почти не съществува. Дори на ученическите състезания на практика училищата и учителите имат много малък принос за това, което представляват отборите им – обикновено тези, които играят, са трениращи в различни клубове деца. Грешката за мен е в цялостния подход. Първо, с това се занимават хора, на които очевидно не им се занимава с това или поне така изглежда, защото почти всичко, което съм виждал, свързано с ученическия спорт, наистина оставя усещане за „отбиване на номера“. Второ, вероятно въпросните хора нямат и нужния капацитет. Вероятно нямат и нужните познания. Освен това, както споменах, вероятно и хората, които се занимават не са и особено мотивирани. И става така, че нещо се прави, за да се каже, че е направено. А как е направено явно не е от особено значение. Лично аз винаги съм чакал с нетърпение възможността да представлявам училището си и винаги съм оставал разочарован от организацията на въпросните събития. Предполагам и че не съм само аз с подобни усещания. Така че грешката за мен на институциите е, че не се цели никакво качество в организационен аспект. За съжаление обаче не съм убеден дали това е грешка, тъй като тази практика я виждам твърде често и в твърде много сфери – неподготвени хора трябва да правят нещо с нежелание, само за да се каже, че е направено.
– Ако една птичка пролет не прави, мислите ли, че учителите по физическо възпитание, ако са достатъчно мотивирани, биха могли да подобрят значително състоянието на училищния спорт?
– Ако са достатъчно подготвени вероятно може да има подобрение. Аз обаче не смятам, че един учител по физическо възпитание може да е специалист по всичко. Тоест, когато преди мач учител по физическо, който е футболист, например, и е „заставен“ да води и баскетболния отбор на училището, дойде и ни попита на колко смени има право по време на мача, поне аз не оставам с усещането, че този човек може да даде кой знае какво на учениците, когато говорим за баскетбол. И в това няма нищо странно или срамно – никой не е специалист по всичко.
– Баскетболът предпочитан спорт сред подрастващите ли е? Какво мотивира учениците да се занимават с баскетбол, според Вас? Примерът важен ли е? NBA е нещо като модел за НАЛБ, доколкото успях да прочета. Така ли е?
– За щастие поне у нас времената на „желязната завеса“ са отминали, надявам се безвъзвратно. Децата имат възможност да следят баскетбол на най-високо ниво и това ги мотивира да се стремят да подражават на идолите си. NBA е върхът на баскетбола в световен мащаб и въобще не крием, че се стремим да заимстваме всевъзможни детайли. В същото време, в последните години и в NBA дори допуснаха доста грешки поне според мен, позволявайки политизиране и нарушавайки традиции.
Примерът е изключително важен. За съжаление в България няма реализация в баскетбола и в различни етапи обикновено това отблъсква подрастващите от любимата им игра. Колкото и да идеализират кумирите си, те осъзнават, че у нас няма пазар и вместо да се молят някой треньор да им даде шанс, започват да се занимават с нещо извън спорта, което е в пъти по-печелившо, а в същото време изглежда и достатъчно по-перспективно. За огромно съжаление това е действителността у нас. Затова и в НАЛБ има играчи, които лично аз вярвам, че са по-качествени от 90% от така наречените професионални баскетболисти в България, но за участниците в НАЛБ баскетболът е хоби, а професиите им са други – както споменах, вероятно и по-печеливши, и по-перспективни.
– Вие, лично, се занимавате с баскетбол от 3-годишен и до днес продължавате. Какво получавате в замяна на отдадеността към този спорт?
– Целият ми живот е свързан с баскетбола, затова и ми е трудно да дам еднозначен отговор. Очевидно обаче, както и споменах, обичам това, което правя и то ми носи удовлетворение.
– Защо се занимавате с благотворителност?
– Защото вярваме, че няма причина да не направим добро, ако имаме възможността да го направим.
– Благотворителният мач, който вестникът отрази, между двете софийски училища, с какви емоции го свързвате, все пак организирахте всичко, осигурявате зала, съдии, екип и т.н.?
– Бях удовлетворен, че направихме щастливи толкова ученици, а в същото време помогнахме за благородна кауза. Понеже вече сме си изградили име, че се стремим да помагаме винаги, когато можем, често с нас се свързват хора с различни каузи, за които бихме могли да сме полезни. Така беше и в този случай. Стремим се да откликваме винаги. Вярно е, че всичко това коства време, усилия и енергия, но наистина вярвам, че си струва да се помага за максимално много смислени каузи. Може би и защото знам, че каузата на НАЛБ е смислена, а за 12 години не е получавала подкрепа, вероятно не искам и други благородни идеи да са в тази позиция.
– В социалните мрежи често пускате снимки под мотото „НАЛБ е социален феномен“. Какво означава това за Вас?
– Ние залагаме твърде много на баскетболната част, защото смятам, че високото организационно ниво на баскетбола може да върви ръка за ръка и със социалния елемент на организацията. Обикновено организациите, занимаващи се с аматьорски спорт, неглижират спортната част и се фокусират само върху социалната – приятели се събират, виждат се, пият бири, а самият спорт заема нищожна част от всичко това. В НАЛБ, понеже поставяме всеки детайл на пиедестал, понякога забравяме, че всъщност НАЛБ е и социален феномен, събиращ толкова много хора с различни професии, на различна възраст, с обща страст. Затова и гледаме да си припомняме, че социалната част върви ръка за ръка със спортната.
– Бихте ли се съгласили, ако Ви предложат да станете министър на спорта?
– Според мен всички подобни позиции са свързани с огромна отговорност. Лично аз, ако заемам такава позиция, бих усещал отговорност и дълг към цял народ, който на практика представлявам в определена област. Аз усещам огромна отговорност и към всички в НАЛБ, макар че те самостоятелно, съзнателно и информирано са избрали да бъдат част от НАЛБ и никой не е каран насила. Докато подобни обществени позиции според мен са обвързани с несравнимо по-голяма отговорност – към всички, които те харесват, но и към тези, които не те харесват. За да мисля над подобно предложение най-напред ще ми трябва информация относно свободата, която ще имам. Тоест, само ако имам свобода и съм независим въобще има шанс да се замисля. За съжаление смятам, че твърде често в държавните институции цари „колективна безотговорност“. Смятам, че голяма част от хората възприемат подобна власт не като отговорност, а като възможност за определени дивиденти. Оттам се връщаме и на това, за което говорихме по-рано – съмнително кадърни хора трябва да правят нещо, от което не е много сигурно дали разбират. Често става дума и за зависимости вероятно. Всичко дотук ме кара да мисля, че по-скоро подобно предложение към мен е в сферата на фантастиката.
– Знаете ли какво да направите или поне в каква насока да работите, за да има по-голяма популярност и по-добро развитие спортът у нас, в частност, разбира се и баскетболът?
– От позицията на НАЛБ смятам, че от 12 години правим максимума, на който сме способни. Извън преките действия на НАЛБ, не е тайна, че ако НАЛБ не съществуваше, националната федерация нямаше да се опитва да разработва свои проекти, копирайки дейността на НАЛБ, само за да се създава изкуствена конкуренция на НАЛБ. Дали е лоялна или не – всеки сам може да прецени. От позицията на държавата, разбира се, че не смятам, че се прави всичко необходимо. Пак ще отговоря по-абстрактно, но според мен в която и да е сфера, за да има развитие, хората трябва да се издигат на база качества, а не на база зависимости. Това, разбира се, звучи утопично, но вярвам, че когато кадърни хора, имащи нужните познания, имат и свободата да подобрят системата, това вероятно ще се случи. За момента за съжаление изглежда значително по-вероятно системата да ги изяде.
– Какво бихте казали на учениците, които в часовете по физическо възпитание предпочитат да седят, да се крият и да не присъстват изобщо?
– Тук въпросът е защо се допуска това. Отново стигаме до фундамента на всички проблеми – че няма правила и принципи, а контролът е занижен до абсолютен минимум, често дори и не съществува. Учителят не е нужният авторитет за ученика – твърде често и по своя вина поне според мен. Учителят не смее, не иска или няма капацитета да прилага нужните правила. За учениците често присъства и чувството на безнаказаност – отново твърде често заради лошо възпитание, но и заради допускането на пълната анархия – както от учители, така и от директори вероятно. С подобен тип хора комуникацията е трудна, но аз може би не бих тръгнал да казвам каквото и да е на тези ученици. Просто ще ги попитам към какво се стремят и какво искат да постигнат. Ако от отговора им преценя, че има смисъл, бих опитал да поговоря. А ако съм на мястото на учители/директори и други, от които пряко зависи спазването на правилата, мисля, че е съвсем ясно какво бих направил.
– Какво бихте казали на момичетата, които, поне според мен, масово не спортуват?
– Както и при предния казус, за мен и тук децата – без значение дали са момичета или момчета, сами трябва да се убедят кое е хубаво и кое е лошо. За съжаление ниският морал става все по-широкоразпространен, а стойностна ценностна система се разпознава при все по-малко хора. Понеже си говорихме за примери… Вероятно голяма част от тези момичета по цял ден четат и слушат коя манекенка какви корекции има или на кого е „завъртяла главата“. Според мен е важно учениците да се докосват до добрите примери – както в спорта, така и извън него. По този начин ще осъзнаят, че „готино“ не е да пушиш, да погълнеш максимално много алкохол и да се изживяваш като гангстер, а готино е да си добър човек, който има смислени мечти и се стреми да ги осъществи.
От НАЛБ изказваме сърдечни благодарности на вестник „Аз-буки“ за вниманието към НАЛБ и интервюто с Мартин Механджиев!