05.08.*

Казват, че първите 7 години са най-важни за възпитанието на едно дете, че са най-съзидателни за развитието на човека.

“Това няма как да стане!”

“Това е абсурд.”

“Глупости!”

“Няма смисъл.”

Всеки човек познава поне няколко души, които подхождат с пълно отрицание към всяка идея. Е, вероятно е по-добре до себе си да имаш човек, подхождащ с отрицание, но даващ всичко от себе си дадената идея да се реализира, отколкото такъв, който се усмихва и потвърждава, че идеята е страхотна, но не си мърда пръста за осъществяването й.

Всеки един от нас познава и хора, които са оставили толкова ярка следа в живота му, която няма как да бъде изтрита. Които са допринесли за разбирания, визия и въобще за изграждане на характер.

Аз познавам човек, който обхваща и двете твърдения, посочени по-горе.

Един човек, без когото НАЛБ нямаше да бъде и бледо копие на това, в което се превърна за 7 години. Човек, който спечели прозвището си “Живия правилник” заради изумителните си теоретични познания за баскетболната игра – убеден съм, че в България именно той е най-добре подготвен откъм теория.

Разбира се, става дума за Борис Данаилов, който макар и да желаеше винаги да бъде в сянка, беше основен двигател за развитието на организацията в първите 7 години от съществуването й.

Сезон 2011/2012

През 2011 година бях подготвил първата документация в историята на НАЛБ – за сезон 2011/2012. Споделих я с Борис. Отговорът, разбира се, беше, че това не става. И наистина след известно време вече той беше готов с всичко необходимо, направено на най-високо ниво.

Сезон 2012/2013

Няма да забравя и един разговор след края на сезон 2011/2012. Споделих с Борис как според мен НАЛБ може да се развие, какви идеи имам и как мисля да ги осъществим. Разбира се, отговорът беше, че това са пълни глупости и няма никакъв шанс да се случи нищо от това.

Неуморима ирония, чудовищен професионализъм, зверски инат и разгръщане на потенциала на не повече от 5%.

Сезон 2014/2015

Познавах Борис от доста години преди тримата с Марин Механджиев да създадем НАЛБ. Бях наясно с какви качества разполага и колко много повече може да даде за развитието на организацията. Трудно обаче е да мотивираш на пределно ниво човек, който преди това близо 10 години е разгръщал пълния си потенциал, следвал е мечтите си и е видял как “системата” руши. Вероятно същата тази “система” е допринесла по неоспорим начин и за все по-засилващия се негативизъм, когато става дума за каквото и да е свързано с родината ни. Тогава ми стана ясно – от Борис не трябваше да искам да повярва в нещо от това, което казвах. Просто трябваше да прави това, което може и за което отново твърдя, че е на най-високо ниво в България.

Продължавах неотлъчно да споделям и с Борис всяка своя идея за НАЛБ доста преди да се осъществи. През годините отговорът се модифицираше, като блуждаеше между пълно отрицание и отговор от сорта на: “Щом нямаш какво да правиш…”. Вече обаче се бях научил да разграничавам кога Борис има аргументи да бъде против нещо и кога просто не смята, че даденото нещо ще бъде оценено подобаващо.

Може би защото самият той остана недооценен от мнозина у нас. Но това съвсем не го и вълнуваше. Той просто правеше това, което трябва.

*05.08. и какво е значението на заглавието. Борис Данаилов е роден на 5 Август 1987 година. През сезон 2016/2017 една от най-честите му реплики беше: “05.08.”, индикирайки, че до 30-ата си годишнина иска да е предприел нещо и да не живее в България. Тази реплика стана нарицателна за почти всички в екипа – когато станеш свидетел на нещо, което за съжаление не можеш да промениш, просто си казваш: “05.08.”… Е, честит рожден ден! Макар и с година по-късно спрямо желанията, Борис осъществи една своя цел. Той продължава своя професионален път в Италия, като определено можем да завидим на италианския баскетбол, имайки предвид качествата на човека, който остана недооценен от мнозина у нас.

“Живия правилник” остава част от ръководството на НАЛБ и ще продължи да играе ключова роля за развитието на организацията. Просто вече няма да присъства физически на голяма част от мероприятията, които организираме.

Борис Данаилов е невероятно принципен, интелигентен, педантичен и мъдър човек, който никога не изневери на разбиранията си. И когато аз съм бил склонен на компромиси, именно той е човекът, който винаги е успявал да ме накара да повярвам, че компромисът не е нещо хубаво. А това дали на някого няма да му хареса не следва да ни вълнува.

Въпреки че не съм изразявал често благодарността си, особено имайки предвид, че през последните години твърде често ми се налагаше да напомням твърде много пъти, че трябва да свършим нещо, може би сега е моментът. Благодаря за всичко, което направи за НАЛБ от 2011 година насам! Благодаря, че физически беше до организацията в най-важните години от възпитанието на едно дете – първите 7! Благодаря, че макар и с големи резерви, имайки предвид потенциала ти, ти беше най-добрият в това, което правеше! Благодаря, че Националната аматьорска лига по баскетбол се превърна в баскетболна организация номер едно в България! Благодаря и за всички отрицания, които несъмнено бяха страхотна мотивация!

Съжалявам, че “системата” накара пореден толкова качествен човек да потърси реализацията си извън пределите на родината, но се и радвам. Радвам се, че осъществи една своя мечта. И може би, ако трябва да вляза в тона ти, то ще направя препратка към една мъдра мисъл на Оскар Уайлд, която си ми напомнял много пъти: “Само едно нещо е по-лошо от неосъществената мечта – осъществената мечта.”.

Сигурен съм, че колкото и да не го признаваш, си наясно колко важно беше, е и ще продължи да бъде участието ти в НАЛБ. Сигурен съм, че макар и никога да не си го казвал, се гордееш с това, което заедно постигнахме. Сигурен съм и че разстоянието не само няма да скъса връзката ти с НАЛБ, ами дори ще я засили.

Е, “това” стана, приятелю! И ти имаш основна вина.

Редакция (07.08.2018 година, 14:45 часа): ТУК може да откриете албум с много снимки на Борис Данаилов от сезон 2011/2012 до сезон 2017/2018 включително.