Във връзка с конкурса за най-добро есе на тема „Защо обичам баскетбола?“, започваме да ви представяме най-добрите творби на участниците.
ТУК можете да прочетете повече информация по въпроса, а ТУК – и имената на печелившите в конкурса.
Насладете се на есето на Тодор Нинов:
Свобода. Една проста и кратичка дума, която крие в себе си много повече смисъл, отколкото съвременният човек й отдава. Дори и несъзнателно, всички ние сме се впуснали в търсене на тази безценна част от живота ни, изпълнени с надежда, че ще я открием бързо и безпрепятствено. Често търсенето продължава години, а краят му идва неочаквано и, въпреки това, в най-подходящия момент. А да не забравяме, че светът е пъстър, хората са различни и именно това прави търсенето толкова вълнуващо. Универсална рецепта за намиране – липсва.
Свобода. Единици са късметлиите като мен, успели да вкусят от насладата толкова рано в своя живот. Независимо дали говорим за физическия или духовния аспект на тази дума, когато моята лична свобода се погледне в огледалото, тя вижда оранжева топка с черни линии, готова да премине през ринга точно в момента на сирената, маркирайки победния кош.
Моето собствено търсене продължи около 15 години, през които замених шаха с футболното игрище, а то на свой ред беше изместено от тенис кортовете и какво ли още не. Краят му дойде в един горещ майски ден, когато, решен, за първи път стъпих в залата на БК „Славия”. Още по време на първата ми тренировка ме изпълни онова неповторимо чувство на спокойствие, което те обгръща, когато се прибереш след дълъг, уморителен и изпълнен с изпитвания учебен ден. Да, запарената и миришеща зала, с мръсен и пропит с пот под, беше моят втори дом.
Напук на всички скептици, опитващи се да ме откажат с реплики като: „Много си голям за нов спорт!” или „Късно ти е! Къде си тръгнал?”, аз влязох в първия отбор след само две седмици тренировки, а първият ми мач, на Националните зони за кадети, дойде едва месец след това. Бях на върха на щастието! Знаех, че съм открил моето нещо! Знаех, че бях открил своята свобода!
Последва нов сезон, мачовете зачестиха, а баскетболът се превърна в повече от следобедно занимание – той се превърна в моя живот. Сега тече във вените ми и неспирно ме мотивира да покорявам нови върхове – на и извън игрището.
Дойде и времето да се разделя с отбора, който ми беше дал основите. Трябваше да се развия, а там просто не беше мястото, където да мога да го направя. Сега прeд мен стои едно ново изпитание, ново поле за доказване – НАЛБ. С един успешен сезон зад гърба си, аз имам ясни и високи цели за бъдещето, но никога не забравям откъде съм тръгнал и коя е основата, на която стъпвам – свободата.
А когато няма мачове, аз съм в двора на близкото училище. В дъжд, сняг и жега хората минават, поглеждат момчето, което за пореден път решително се прицелва в коша и вероятно си казват: „Ето го пак този. Вместо да си почива вкъщи, пак играе.”. Но те грешат. Не гледат просто поредния младеж. Те гледат един истински свободен човек.