Малко след като завърши инициативата на Мартин Механджиев, подкрепена и от Велико Минков, за която можете да откриете повече информация ТУК… И при все още намиращо се в разгара си записване за предстоящия сезон в първенството на НАЛБ в София, за което можете да откриете повече информация ТУК… Сега…
Един материал относно една прекрасна инициатива на представителя на екипа на НАЛБ Димитър Христов.
През годините от Националната аматьорска лига по баскетбол сме провеждали стотици състезания, започвали сме различни инициативи и сме постигали много от идеите и целите си. Причината за всички наши усилия е била една – любовта към играта. Сега искаме да ви разкажем за една инициатива, която не е пряко свързана с баскетбола, но съвсем ясно и целенасочено показва, че спортът трябва да бъде неизменна част от ежедневието ни.
Ето защо решихме да споделим с вас историята на едно предизвикателство, което през последния месец стана част от живота на много млади хора.
Виновникът за това е Димитър Христов, който за наша гордост е и част от екипа на НАЛБ. Бивш баскетболист, бивш състезател и настоящ…мечтател, ученик на живота, посланик на спорта, борещ се да докаже, че спортистите не са само в залите, а всеки един от нас може да бъде такъв не заради медали или слава, а заради себе си – заради собственото си здраве и тяло.
И преди да разкажем за неговата инициатива, ще използваме възможността да му благодарим както за това начинание, така и за цялостния принос към НАЛБ! Всички неща, които прави, просто защото е повярвал в каузата, прибавят изключителна стойност към дейността ни.
Митко започва своето 30-дневно предизвикателство на 27 Юли с едно видео, в което прави двадесет и две лицеви опори с пляскане. Качва го във Фейсбук с думите: „С това искам да покажа, че спортът не е само по телевизията и в залите, а е част от живота на всеки един от нас.“ и предизвиква свой приятел да направи същото.
Така започва една инициатива, в която с ентусиазъм се включват много млади българи. Димитър проявява завидно постоянство, качвайки всеки ден по едно такова видео и предизвиквайки пореден свой приятел. Прави прекъсване само за два дни, които прекарва в леглото с температура. Продължава веднага щом се почувства по-добре.
Понякога му се налага да снима видеа на нестандартни места като Южния парк в София (виж ТУК), докато е на почивка в Царево (виж ТУК) или пред зала Орловец в Габрово (виж ТУК).
И ето, че преди няколко дни беше последният ден от това предизвикателство, в което той качва своето 30-о видео.
Попитахме Димитър Христов каква е била мотивацията, която не му е позволила да се откаже. Ето какво ни отговори той:
На първо място цялото предизвикателство беше една игра за мен. Изпитвах изключително удоволствие от тренировките, които правех и заснемах. Ако ми беше досадно, нямаше да съм толкова постоянен.
На второ място знаех, че с тези видеа давам личен пример и мотивирам своите приятели. Опитвах се да им кажа – не е толкова трудно да си във форма, да си здрав, да се чувстваш добре. Щом аз мога, значи и вие можете, просто трябва да опитате и да бъдете постоянни.
Честно казано забелязах, че подобно снимане на видеа с цел да продължа предизвикателството е и много лесен начин хората да прекратят най-честите си извинения като „забравих“, „нямах време“, „нямаше къде“. Когато се събудиш сутрин и знаеш, че трябва да качиш ново видео, няма как да забравиш. А и доказах, че няма неподходящи време и място, тъй като понякога ми се налагаше да тренирам пред погледите на непознати и случайни минувачи.
Накратко, не е нужно да пренареждаш графика си, за да спортуваш. Нека спортът стане част от начина ти на живот.
Резултатът от това предизвикателство е, че във Фейсбук профилите на десетки млади момчета се появиха подобни клипове, в които те отговарят на предизвикателството на Димитър. Други пък се затрудняват и решават да подобрят физическата си подготовка, за да могат един ден да изпълнят подобна тренировка.
А онова, което Митко им казва след края на своето предизвикателство, е:
Всички вие, които бяхте част от тази инициатива доказахте едно – спортът е все още жив. И независимо дали сте успели да изпълните лицевите опори или сте опитали, но не се е получило, вие сте ШАМПИОНИ.
Може би ще попитате с кого сте се състезавали, че да се мислите за шампиони? Какво сте спечелили?
Вие предизвикахте телата си и направихте най-голямото постижение – победихте себе си.